:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,031,830
Активни 75
Страници 22,296
За един ден 1,302,066
Анализ

Новите инвестиции в България ще са "на зелено"

За приватизация остана малко. Експерти препоръчват вече да се търси не количество, а качество на вложенията
Снимка: "Сега"
Праговете за определяне на класовете инвестиции слизат на по-ниски нива. Инвестиции първи клас се смятат над 70 млн. лв. Сега такива са вложенията над 100 млн. лв. Втори клас са инвестициите от 40 до 70 млн. лв. срещу сегашни от 50 до 100 млн. лв. Трети клас са от 10 до 40 млн. лв., а в момента са от 10 до 50 млн. лв.

------------

До какво ще доведе това?

Според експертите от Агенцията за насърчаване на инвестициите, целта на промените е повече компании да получат сертификати за съответен клас.

По Закона за насърчаване на инвестициите за най-големите вложения правителството осигурява техническа инфраструктура, помага на вложителя да преодолее бюрокрацията за проекта и му осигурява индивидуално административно обслужване.

Разширяването на броя на фирмите увеличава и конкуренцията помежду им за получаване на сертификат. Това важи най-вече за тези от 1-ви клас.

В момента за 23 проекта в Агенцията за насърчаване на инвестициите са подадени заявления за получаване на сертификати. Реално се обработват документи по 5 проекта за издаване на сертификат за инвеститор първи клас с вложения от над 100 млн. лв.

По Закона за насърчаване на инвестициите големите вложители могат да поискат от държавата финансова помощ за изграждане на инфраструктурата до обекта, индивидуално административно обслужване и закупуване на земи по пазарни цени без търг или конкурс. Земите трябва да са необходими за развитие на проекта, обясниха от агенцията. Няма ограничение за това какво ще избере инвеститорът - той може да избере една или две от възможностите, или и трите.

Административните дела на фирмите от първи клас се поемат от служител в Агенцията за насърчаване на инвестициите - той урежда документи в общините и министерствата, съгласува необходимите разрешителни и лицензионни документи.

Заради проекта на турския холдинг "Шишеджам" за строеж на два завода за стъкло край Търговище правителството промени закона за инвестициите и допусна преференциите. "Шишеджам" получиха индивидуално административно обслужване. В двата завода за стъкло край Търговище от холдинга ще вложат над 100 млн. долара.

Турската компания използва помощта от държавата, без да поиска издаване на сертификат, коментираха от агенцията.

Инвеститори първи клас у нас с издадени сертификати от Агенцията за насърчаване на инвестициите са строителната немска компания "Линднер", която разширява Бизнеспарк-София и канадската компания "Дънди Прешъс Металс". Първият сертификат за инвестиции над 100 млн. лв. беше връчен официално на 4 ноември 2004 г. на "Линднер-Холдинг Германия" за инвестициите в изграждането и разширяването на мултифункционалния Бизнеспарк-София. Общото вложение на компанията ще е около 276 млн. лв. Планира се до 2008 г. разширената част да е готова. В нея ще има офиссгради, хотели от веригата "Холидей Ин", кино "Арена 2".

Дъщерни фирми на "Дънди Прешъс Металс" добиват руда в Челопеч и проучват терени в Ада Тепе край Златоград за бъдещ добив на златосъдържащи руди.

Търговската верига "Кауфланд" пък получи сертификат за инвеститор от трети клас.

"Нашето мнение е, че правителството създаде добра законова база за инвеститорите, стабилна макрорамка и добра данъчна система. Оттук нататък считаме, че инвеститорите не трябва да търсят помощ от държавата". Това коментира за "Сега" изпълнителният директор за проектите на "Дънди Прешъс Металс" в България Лорънс Марсланд. Той разказа, че "Дънди Прешъс Металс" винаги си е финансирала проектите сама.

"Не искаме и нямаме намерение да искаме пари от държавата. Все пак осъзнаваме, че, ако държавата иска да привлича определен тип производства, е правилно финансово да подпомага компании, които се нуждаят от инфраструктура", коментира Марсланд.

Миналата година бяха отчетени около 2 млрд. евро



инвестиции. Това се дължеше на големите приватизационни сделки - за електроразпределенията, за БТК.

Ресурсът, който се продава, е ограничен, и сега в прогнозите за обема на инвестиции се залага на проектите за инвестиции "на зелено". Все пак предстои продажбата на трите теца в Бобовдол, Варна и Русе. За "Булгартабак холдинг" или отделни фабрики обаче никой отговорен фактор не обелва дума. И така ще бъде, докато не минат изборите.

Фокусът на инвеститорите от финансовия сектор се насочва към енергетика, телекомуникации и търговия и услуги, коментираха от Агенцията за инвестиции.

Анализаторите от агенцията прогнозират, че



обемът на инвестициите няма рязко да се свие



Ще се влагат в строеж на нови мощности или ще се разширяват вече съществуващи производства. Сред големите проекти, за които се говори с удоволствие, са тези на купувачите на електроразпределенията, строителството на заводите на "Шишеджам" край Търговище, проектите на търговските вериги "Кауфланд", на "Практикер", на "Хит". Проекти, които ще се разширяват, са тези на италианската текстилна фирма "Миролио" и белгийската "Юмикор", която купи МДК "Пирдоп", които отдавна работят у нас.





Какво дава сертификатът на инвеститора?



Най-лесният отговор е добро отношение. Защото случаят с "Шишеджам" показва, че държавата може да оказва помощ и без крупният инвеститор да е сертифициран.

Законът за насърчаване на инвестициите действа от 26 месеца и още е рано да се коментират ползите от него или трудностите в прилагането му, смятат от Агенцията за инвестиции. Показателно, според експерти, е искането на канадската компания "Дънди Прешъс Металс" - не за пари, а за помощ при бюрокрацията и за възможността без търг да се купуват земи на пазарни цени. Очевидно услугата преодоляване на мудната администрация ще се ползва с голям успех сред големите инвеститори.



каре - статистика



Официалните данни на агенцията показват, че от 1992 до 2004 година вложенията у нас са 10,145 млрд. долара.

От тях 69% са "на зелено". Останалите 31% се дължат на приватизацията.

В периода 2001-2004 г. инвестициите са 6,3 млрд. долара. От тях 23% са от приватизация и 73% от вложения "на зелено".

Само за 2004 г. инвестициите по данни на БНБ са 1,958 млрд. евро. Те се разпределят - 52% "на зелено" и 48% от приватизация.





Поглед отвън

Анализаторите от "Банк Аустрия-Кредитанщалт" отбелязват, че България и Румъния са печеливши по инвестиции в региона заради предстоящото ни присъединяване в ЕС.

Обемът на преките чуждестранни инвестиции през 2004 г. в страните от Югоизточна Европа е над 8 млрд. евро. Това е рекорд и сумата е равна на 5% от БВП в региона, коментира главният икономист на "Банк Аустрия-Кредитанщалт" Мариане Крегер.

Фокусът в България трябва да се насочи не към количеството, а към качеството на вложенията, т.е. каква добавена стойност могат да дават, препоръчват от банката.
 
Президентът на "Шишеджам груп" Доган Аръкан и Косроу Замани - директор за Югоизточна Европа и Централна Азия на Международната финансова корпорация /МФК/ подписаха през юни в присъствието на тогавашния вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева кредитно споразумение за финансиране на инвестицията на "Шишеджам груп" в Търговище. Проектът на турската компания е на стойност 160 милиона долара за изграждане на нови заводи за плоско стъкло и стъклени изделия. Този проект на "Шишеджам груп" бе първият, при който се прилага на практика индивидуалното обслужване на големите инвеститори.

Преки чуждестранни инвестиции в страната по години

Година Приватизация / в млн. долари/% Вложения на зелено / в млн. долари/% Общо за годината
199234,4100,034,4
199322,021,580,478,5102,4
1994134,263,676,736,4210,9
199526,016,0136,684,0162,6
199676,429,8180,070,2256,4
1997421,466,2214,833,8636,2
1998215,634,8404,465,2620,0
1999226,727,7592,172,3818,8
2000366,036,5635,563,51001,5
200119,22,4793,797,6812,9
2002135,615,0769,185,0904,7
2003353,516,91743,483,12096,9
20041189,747,81297,852,22487,5
Общо 3186,331,46958,968,610145,2

Източник за периода 1992-1998 - Mинистерство на финансите,
за 1999 - 2004 - БНБ
4
2321
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
21 Април 2005 13:11
Фокусът в България трябва да се насочи не към количеството, а към качеството на вложенията, т.е. каква добавена стойност могат да дават, препоръчват от банката.
Това добре, а някой знае ли от тия над 6 млд инвестиции колко са в производствени сфери и колко са от типа-търговски вериги и бизнес-паркове за администрации.
Да не излезе, че 6 млрд са от типа: Бе въртим си тука едни марки....
21 Април 2005 14:22
Кой ще ти строи производство в България, нямаме нито технически потенциал като Чехия и Словакия, нито достатъчно евтина квалифицирана работна ръка като Китай, нито голям вътрешен пазар като Турция например. В бизнеспарка в София са се нанесли много западни компании които изнасят у нас разработка на софтуер, разни проектантски дейности, центрове за работа с клиенти, обработка на информация. Само такива кокошкарски работи могат да се правят успешно в България, за т'ва требва всички да се учим да шпрехаме чужди езици и да цъкаме по пц-тата.
21 Април 2005 14:48
Е ама па 6 млрд за кокошкарство много звучат.
Требе да има и нещо друго, не са малко пари за кокошкарски инвестиции.
21 Април 2005 17:38
Тези на снимката горе да не откриват енотека?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД