Отново вървят разговори на тема колко демоде е човек да е против комунистите. И наистина, тръгнеш да обясняваш какви са и защо са такива, и току се сетиш: "Ама, чакай сега, 2005-та сме, какви са тия динозавърски страсти?" Пък и нали вече няма комунисти... И някак от добро възпитание, да не изглежда вехт, човек ги оставя на мира.
Ама те нас - не. Имах честта да напомня в тази колонка, че не бива България днес да го отнася за свинщините (убийството на писателя Георги Марков) - или за подозренията за свинщини (недоказаното участие в покушението срещу Папата) - вършени от българските служители на КГБ преди 20 и повече години. Презумпцията: днешните граждани, включително днешните социалисти, нямат нищо общо с ония.
И какво стана? Казаха ли социалистите: да бе, нямаме нищо общо, много лоши бяха ония работи, пък и ние гласувахме в парламента решението, че режимът беше престъпен? Тръгнаха ли да обясняват: Нова България, член на НАТО и почти - на ЕС, страната решително скъса с оня престъпен режим и е нагла провокация точно днес да бъде замесвана в афери отпреди две десетилетия?
Нищо подобно не направиха.
Изпуснаха и този даден им от съдбата шанс
да покажат как нямат нищо общо с Тошовото БКП. Напротив, изтупаха от праха ретро-обиди от типа "родоотстъпник" и "отцеругател" и взеха да замерят с тях такива като вашия скромен дописник.
Е, как човек да чисти образа на демократическото отечество? Как да обяснява, че нямаме нищо общо с комунизма, когато от всеки ъгъл може да изскочи някое червено дяволче и да почне да попържа като дърт комунист?
Ами влезте им в сайта и вижте, какво им пише в документите - какво бъдеще ни предлагат да изберем с тях начело. Най-малката беля е онова, което Бареков развява сутрин - че за БСП валутният борд, членството в ЕС и в НАТО са "ограничения". Не исторически възможности. Не писти, от които можем, ако наистина искаме, да излетим на високото. Няма такова нещо. Ограничения са. Пречки.
Има още. Бая още. Как ви се струва следното: "Няма причини и не можем да се срамуваме от историята на партията" (44-ти конгрес)? Ама гласували са, че режимът на БКП е бил престъпен, уж с половин уста казаха, че май не е било comme il faut да се убиват чак толкова много хора и да се сменят имената на мюсюлманите, а накрая какво излиза? Излиза, че
трябва да сме им благодарни
поне за едно основно положение в програмата им: "В новите исторически условия Българската социалистическа партия се отказа от насилствените форми за завоюване на властта."
Да, бе, страшен напредък - обещават, че нямало да стрелят. В кой геополитически пояс, прочее, се намираме?
Или: "...съвременните капиталистически общества в напредналите западни страни продължават да бъдат несправедливи общества."
Защо, пита се, да влизаме в ЕС при това положение? Очевидно - да им правим там социализъм. Как изглежда това, според програмата на БСП? Ето как: "смесена икономика, при която частната и държавната собственост функционират при еднакви правно-икономически условия и са относително равностойни в създаването на брутния вътрешен продукт."
Ама, чакайте малко, сега в България едно 80 процента от икономиката е частна. Как да бъде орязана почти наполовина, та да стане равна с държавната? А ако се намери начинът това да стане, откъде ще дойдат парите за "шоково" вдигане на заплатите, 240 000 работни места и всичките други благини в червената торба с обещания?
Ако някой ми беше казал преди само 15 години, че в началото на 21-ви век, вместо да разплитам дебрите на постдеконструктивизма и да разсъждавам над културната мобилност в глобалния свят, ще чета такива неща в документите на партия, която се готви да управлява - нито за секунда нямаше да повярвам. И сега, докато пиша това, ми е неудобно, че изобщо се занимавам. Някак си не е de bon ton. Все пак, 21-ви век e, хората с какво се занимават, а ние - с все същото.
Въпросът обаче не е: "Какво търси антикомунизмът в 21-ви век?" Въпросът е: "Какво търсят комунистите в 21-ви век?"
Нали знаете какъв е отговорът? Ние всички, заедно и поотделно, ги пуснахме да влязат.
И това говори за всички нас много, много лошо.
|
|