:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,342,796
Активни 65
Страници 382
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Кенет Гарет

Водещият фотограф от National Geographic за професията и първия си фотоапарат, за срещите си със снежния човек Йоци и с Тутанкамон и за първото си пребиваване в България
Снимки: Юлиян Савчев
Кенет Гарет е един от най-известните фотографи на National Geographic. Той дойде у нас по случай старта на списанието на български, което излезе на пазара вчера.

Кенет Гарет е роден в Мисури, Колумбия, но днес живее със семейството си във Вирджиния. Завършил е курсове по фотожурналистика в университета Мисури, има бакалавърска степен по изкуства, специалност антропология в университета Вирджиния. Специализирал се е в проучвания в областта на археологията, палеонтологията и древните култури. За почти 30 години работа има над 50 изследвания, публикувани в известното издание. Разработвал е теми като Пътя на маите, Загадките на древен Египет, Легендите за Снежния човек. Има уникални кадри от гробницата на Абу Сир и Долината на кралете в Египет.

--

1. Коледа с апарат



Никога няма да забравя Коледата, когато бях на 9 години. Тогава получих първия си апарат. Още от малък много исках да имам и си бях пожелал фотоапарат за подарък. Но това беше твърде скъпа вещ и аз въобще не очаквах, че желанието ми ще се сбъдне. Обаче все пак получих един "Аргус" С3, който струваше 40 долара. Това беше една обичайна хубава семейна Коледа, но никога няма да я забравя заради подаръка си. Естествено първите снимки, които направих, бяха на коледното тържество със семейството ми. Също и на зимни пейзажи. Пазя снимките си в куфари вкъщи. А първия си апарат държа на една от етажерките в офиса си. Там съм сложил и втория си апарат, който също струваше 40 долара. Но парите за него спечелих сам, като косях ливади. Тогава бях в осми клас. Но вторият вече беше с широк обектив. От 7 до 12 клас в училище участвах в правенето на училищния вестник. Непрекъснато снимах и за годишника на гимназията. И в колежа продължих да снимам. Сега използвам цифров "Никон" D2X за 5 хил. долара. В момента National Geographic минава все повече на цифрова техника. В момента 70 процента от нещата, които се снимат, са на дигитален носител.





2. На ден разстояние от смъртта



Работата ми е свързана с културното наследство и човешката еволюция и обикновено не посещавам места, които са опасни. Работя предимно с историци и археолози, които са проучили всичко за местата, които изследват, включително и опасностите, свързани с тях.

Наскоро се наложи да правя материал за възстановяването на културното наследство на Афганистан и там наистина беше доста опасно. Трябваше да пътуваме из цялата страна и за да избегнем рисковете, ползвахме за водач един местен човек от Северния съюз, който преди това беше работил срещу талибаните. И благодарение на него нямахме никакви неприятности. Има една поговорка, която казва: "Ако имаш твърде много приключения, значи лошо си планирал нещата." Но понякога човек не може да предвиди всичко, колкото и да се старае. Пред хотела в Кабул, в който бяхме настанени, имаше едно интернет кафе, което гледаше към улицата. Редовно минавахме през него. И точно това кафене беше взривено само ден, след като нашият екип си тръгна оттам. Просто изкарахме невероятен късмет.



3. Незабравими срещи



По време на пътуванията си срещнах двама души, които са незабравими - снежния човек Йоци и Тутанкамон.

Проучването за Йоци беше в района на австро-италианската граница. Този човек е живял преди 5300 години по време на медната епоха. Когато отидох там обаче, се оказа, че местните хора не знаят нищо за него. Това доста ме изненада и се оказа проблем. Защото целта на всеки материал в National Geographic е да представи историите и откритията от миналото в контекста на настоящето.

Истината е, че през тази мумия ние можехме да "влезем" във времето на тази древна цивилизация и да разберем за случвалото се преди. В тази ера са се създавали медни оръдия на труда и това е предизвикало голямо движение на хора. Тутанкамон също "говори" много за времето, в което е живял. Артефактите, които са погребани с него, са наистина безценни за науката.



4. Визита в България



Когато бях в колежа, реших да си взема една година почивка и да обиколя света. Направих си маршрут през 27 държави за 10 месеца, включително и България. Това беше през 1974 година. Когато пристигнах в София, се качих на влак до Видин, а после с комета плавах по Дунав чак до Русе. Прекарах тук 4-5 дни, беше много приятно пътуване, въпреки че България тогава изглеждаше много съветски. По онова време България се смяташе за нещо като перла в короната на съветската империя и имаше славата на нещо като летен курорт на Русия. Оттук дори си купих една дочена работна куртка, каквито бяха много популярни в социалистическия лагер. Но никога няма да забравя и усмихнатите хора, които бяха много мили и навсякъде ме канеха на гости.

После като част от курса по антропология в университета във Вирджиния трябваше да направя презентация с диапозитиви на околосветското си пътуване. През 1975 г. показах тази презентация на директора на фотографите в National Geographic и той явно много я хареса. По това време течеше подготовката по случай 200-годишнината от независимостта на САЩ. И по този повод се организираше регата с платноходни кораби от Европа до Ню Йорк, която трябваше да пристигне там на 4 юли. Затова на National Geographic им трябваше човек, който да разбира от ветроходи (а аз мога), да пише и да снима. И така аз се оказах правилният човек на правилното място и на правилното време и получих първата си поръчка за National Geographic. Тогава 3 месеца изкарах на един полски 3-мачтов барк, който се казваше Dar Pormorza, който беше дълъг стотина метра.



5. Брак след споразумение



Срещнах съпругата си Люси в Калифорния. Там баща ми се занимава с лозарство. Люси също работи в същия бранш и се запознахме покрай общи приятели. Оженихме се през 1981 г., но сключихме нещо като споразумение, че това няма да попречи на работата ми. Люси знаеше с какво се занимавам и явно нямаше нищо против да продължа да го правя. Още повече че и тя пътува доста покрай работата си. Затова представата ми за ваканция е просто да си стоя вкъщи. Но явно работата ми е повлияла доста на семейството ми - голямата ми дъщеря Кейти, който е на 22 г., учи история на изкуството и международни отношения, което явно е под мое въздействие. Имам още една дъщеря - Джули, която е на 16 и още е в гимназията. Тя пък иска да стане лекар, защото сега се занимава с волейбол и покрай една контузия се амбицира да разбере колкото се може повече за човешкото тяло. Тя твърди, че от интернет може да научи повече, отколкото от лекарите и смята, че е време да подобри качеството на медицинските услуги.
 
Началото на списанието на български е повод за второто посещение на Кенет Гарет у нас.
3
2364
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
05 Ноември 2005 19:05
Бе як ПиАр на туй списание - като почнеш от списание "Бясък", минеш през БиТиВи-то и сега в "Сега"...
тц, тц, тц...
06 Ноември 2005 16:50
бравос
11 Юни 2006 20:36
koi e toq ?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД