:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,478,240
Активни 173
Страници 242
За един ден 1,302,066
Клан

Волейболните Стоеви - генът на успешния треньор

Мартин започна кариерата си директно от "А" селекцията, но потвърди реномето на баща си Стоян
Големите волейболни фамилии в България са много, но само в една могат да се похвалят с уникално постижение. Стоян и Мартин Стоеви са единственият от плеядата родове, които освен като известни национални състезатели, са реализирали кариера и като треньори. И докато Стоян вече премина през всичките възможни етапи на волейболния наставник, то Мартин е едва в началото. Но и двамата могат да се гордеят с факта, че са били национални селекционери на България. И то успешни.

--

Пътят на баща и син Стоеви в треньорската професия се оказа твърде различен. Може би защото времената, в които започнаха своята волейболна кариера, бяха твърде различни. За Стоян Стоев поканата да води националния отбор дойде след дълги години на работа в Италия и България и няколко шампионски титли с различни клубове. Мартин Стоев пък започна своя път в занаята директно от националния отбор. Той облече анцуга на селекционер само няколко дни след като спечели последния си трофей като състезател - в Кипър. Но когато баща му изкачваше върховете, срещу себе си имаше конкуренцията на утвърдени имена, а и изискванията за богат опит бяха задължителни. През пролетта обаче, в търсене на ефекта "Стоичков", волейболната ни федерация пое голям риск. Тя заложи на Мартин, въпреки липсата на какъвто и да е стаж по треньорската специалност. Резултатът се оказа повече от успешен - публиката ентусиазирано изпълваше залата във Варна за всеки мач на българите, а успехите в световната лига и световните квалификации се оказаха дори по-добри от тези на футболния тим, воден от Стоичков. Дали пък вече не е време



да се говори за ефекта "Стоев"?



Скокът на Мартин в треньорството може би беше изненадващ, но повтори старата максима, че където е текло, пак ще тече. По-голямата заслуга, за да се стигне до този момент, все пак е на бащата Стоян. Той прокарва волейболната линия в семейството, от която успешно се реализират на най-високо ниво вече две поколения. Той беше и човекът, който тласна сина си към треньорската кариера, въпреки че в последните години тя е твърде неблагодарна и недоходоносна. Бащата обаче знае, че когато една кариера се управлява добре, тя може да носи успех. Той дълги години напътства своя син и днес, въпреки сътресенията в българския спорт, се гордее с финансово осигурена фамилия.

Голямата кариера на Стоян започва, когато напуска "Академик" (Пд) и пристига в един от двата волейболни колоса през 70-те години - "Левски Спартак". Оттогава 28 години е свързан с този спорт като играч, играещ треньор и старши треньор. Отказването от активния спорт и треньорското начало е в Италия, където Стоев е един от поколението създатели на настоящата волейболна школа на "адзурите".

Никой не предполага, че прибирането му в България ще предизвика шок във волейбола. Стоев започва работа в "Миньор" (Бухово), който не може да се мери по нито един показател с традиционните сили във волейбола ни "Левски", ЦСКА и "Славия". Въпреки това Стоян изненадващо за всички прави непретенциозния тим край Кремиковци шампион на страната. В основата на състава е изгряващата звезда на 16-годишния Мартин Стоев. Съвсем скоро синът печели едно голямо отличие - световен шампион за младежи в Египет през 1991 г. и купата за най-добър състезател на турнира. Още в този момент е ясно, че ще бъде част от следващото голямо волейболно поколение на България.

Стоян не може да откаже предложението на ЦСКА, който все още



поддържа старата си слава



на най-големия волейболен клуб в България. И там си свършва работата - две шампионски титли и една купа на страната. Следва нов период в чужбина - поема непретенциозния състав на "Орестиада" (Гър). В малкото северно градче до турската граница едва ли са предполагали, че ще станат име на волейболната карта на Европа. Под ръководството на българина тимът два пъти стига финал на европейските клубни турнири през 1995 и 2000 г. От един физкултурен салон през 90-те, днес домът на волейбола в Орестиада е петхилядна зала. "Благодарение на работата ни там волейболът се превърна в основно развлечение в града. Хората ни ценяха и доказателството е, че работих толкова дълго време, а в останалите клубове треньорите често се сменяха", спомня си Стоян.

Заключителните му акорди на клубно ниво засега са в кипърския "Анортозис". Там спечели всички възможни трофеи. И както преди години, отново двамата с Мартин са заедно. В Кипър се избистря и идеята синът да продължи с волейбола като треньор. "В последните години ми помагаше и понаучи много неща за професията. Даваше идеи и видях, че е по-прогресивен в разбиранията си. В последните си години като състезател Мартин беше готов за треньор, защото беше работил с много специалисти и от всекиго е взел по нещо", споделя Стоян.

Офертата за национален треньор обаче идва изневиделица. Залогът е голям, защото тази година пред тима се очертаваха две много трудни изпитания.



Рискът за провал



е значително по-голям, отколкото за успех. "За него това беше голям шанс. Знаехме, че ще е трудно, но бях сигурен, че ще се справи. Аз като баща нямаше да го хвърля в нещо, в което знам, че ще се провали", твърди бащата.

Още преди да е започнал работа, Мартин трябва да се справи с куп проблеми. Някои от играчите, с които допреди няколко години е бил съотборник, бяха скептично настроени към избора му. След това дойдоха борбите за власт във федерацията. Високите изисквания и напрежението си казаха думата - първите стъпки на Мартин са неуверени. Започна със загуби от Куба във Варна, а след това трябваше да играе срещу европейската сила щ1 Италия и Франция. Въпреки това Мартин напипа пулса и нещата тръгнаха.

Не минава и без конфликти. Голямата дилема е дали да освободи от отбора Владимир Николов, който стана европейски шампион с "Тур" (Фр) и би трябвало да е един от лидерите. "Като си направя равносметка, си мисля, че общо взето се справих с работата си. Единствено не успях да вкарам Николов във форма", твърди Мартин.

С решението да освободи Николов, Стоев си спечелва на своя страна останалите състезатели. Показва на всички, че няма да прави компромиси, което се оказва една от отличителните черти на младия специалист. "Още от самото начало казах на момчетата, че аз поемам цялата отговорност за представянето. От тях искам само да играят и да изпълняват указанията ми", разказва Мартин.

"Най-важното му качество е, че не е страхлив, а поема отговорност и застава зад играчите. Освен това е много подготвен теоретично. Играл е на високо ниво и е напълно в час със съвременните разработки", твърди старият Стоев. Самият той е пострадал от това, че е подкрепил интереса на състезателите. Той води две години националите между 1992 и 1994-а, включително и на световно първенство. Благодарение на доброто представяне страната ни за първи път е приета в световната лига. Треньорът обаче е сменен. "Смениха ме, защото исках



играчите да си получават парите,



които са заработили в мачовете. Мен ме нямаше, но в крайна сметка състезателите си получиха заслуженото", твърди Стоян. Именно тази тактика помага днес на сина му в отношенията с волейболистите. Тази година националите взимаха пълните премии в световната лига след всеки мач. Те пък от своя страна отговориха със себераздаване на полето.

Добрата работа в националния отбор донесе на Мартин Стоев договор в "Левски Сиконко". Със "сините" той има ново предизвикателство - без особено изявени играчи трябва да печели срещу големи европейски клубове в Шампионската лига. "Чудеше се дали да приеме, или да опита късмета си в чужбина, но прецени, че така ще може по-добре да наблюдава националите. Освен това ще работи с националния разпределител", твърди Стоян.

Самият Мартин започва да играе волейбол от 5-годишна възраст. Това е съвсем естествено, защото по цял ден виси в залата. Той стана голям играч въпреки невисокия си ръст, но благодарение на техниката си. Като състезател се ожени за бившата гимнастичка Елизабет Колева. Първото им дете е дъщеря им Мартина, която няма отношение към волейбола, и родствената линия в тази насока бе на път да секне. Появата на сина им Ерик, който вече е на 2,5 г., дава надежда, че все пак продължение ще има. "Въпреки че е много малък, съвсем правилно имитира волейболни движение. Кой знае, може един ден и той да стане национал", казва с надежда Стоян Стоев.
 
Мартин Стоев обяснява вижданията си за волейбола на националите по време на мачовете от световната лига.
 
Стоян Стоев спечели всички възможни титли с "Анортозис" (Кипър) последната година и сега чака ново предложение за работа.
 
Цялото семейство Стоеви е свързано с волейбола - бащата Стоян, синът Мартин и майката Маргарита са били активни състезатели, а след това треньори.
2876
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД