Със светилото във филологическата ни наука академик Михаил Арнаудов се запознах през януари 1978 г. Оставаха броени месеци до стогодишнината на човека, посветил седем десетилетия от своя живот на нашия фолклор и Възраждане. Солидните му томове със студии и очерци за народното ни творчество и монографиите му за Паисий, Неофит Бозвели, Г. С. Раковски, Л. Каравелов и др. респектират всеки с неповторимия си и богат свят. Личният приятел на Яворов, К. Христов и Йовков обаче ме накара да преодолея притеснението си, защото той разказваше за съвременниците си така, като че ли те всеки момент можеха да влязат в кабинета му. Тогава имах усещането, че се докосвам до



рядък българин, който кореспондира с вечността



Само след няколко дни, на 99 години и пет месеца, Михаил Арнаудов почина, като завеща ценната си библиотека на своя роден град Русе.

В началото на този месец, след 22 години, посетих отново дома на академика, който се намира в столицата, на ул. "Славянска" 7-б. Навършваха се 122 години от неговото рождение (5 октомври 1878г.). Посрещнаха ме синът му Петър и снаха му Искра. Петър Арнаудов е най-малкият син от трите деца на академика. Може би затова е бил и негов любимец. Той е известен музикален педагог. Цигулката е неговата голяма любов. Бил е помощник концерт-майстор. Свирил е и в квартет "Лечев". Докато следва в Консерваторията, работи във филхармонията и така се издържа. Негови ученици са големите ни цигулари Ваня Миланова, Николай Марангозов, Георги Тилев, Биляна Вучкова и др., които са пръснати по целия свят. Повечето от тях са носители на престижните награди "Паганини" и "Сибелиус". Петър Арнаудов е преводач от немски и на "Библията" на цигуларите - книгата на Карл Флеш "Изкуството на цигулковото свирене". Той споделя как, след като дълго е репетирал вкъщи, се обръща към баща си с въпроса дали не му пречи. В такива моменти академикът ставал от бюрото си, над което стоял наведен по 10-12 часа на ден, и започвал да тананика весело откъси от някоя ария.



Петър определя баща си като меломан



На 20 години Михаил Арнаудов слуша с оскъдните си студентски пари в Лайпциг "Кармен" от Бизе и е разтърсен от гениалното произведение. По-късно той и брат му, оперният режисьор Илия Арнаудов, редовно си сътрудничат и помагат в работата. Петър не си спомня баща му да е боледувал или да е бил недоволен от съдбата си. Напротив, всяка сутрин към 9 часа Арнаудов започвал да пише, облечен в строг официален костюм. Хилядите страници, сътворени от него, са с перодръжка. Образцов в работата си и в отношенията си към околните, той запазва своя оптимизъм до края на живота си. Дори когато Димо Казасов съобщава на 15 септември 1944 г., че Михаил Арнаудов и други ще бъдат съдени от Народния съд, ученият се облича и отива да се предаде сам. Съпругата му трудно преживява този факт и не след дълго умира. В продължение на две години - до 1946-а - бившият духовен наставник на цар Симеон работи усилено и в затвора над своите изследвания. Когато излиза на свобода, вместо да се оплаче на близките си, той се шегува, че в затвора се е научил да се бръсне, така че ще престане да ходи на бръснар.

Снахата на академика, Искра, е била дългогодишен негов сътрудник, като е помагала в издаването на трудовете му. Арнаудова помни много неща, свързани с големия ни филолог, но най-вече е впечатлена от огромната му енергия, от желанието му да запълва непрекъснато белите полета в нашата литературна и културна история. Тя споделя, че няколко дни преди да почине, ученият се занимавал отново с литературен труд. От една редакция го помолили да им напише нещо за своя приятел Яворов. Академикът не отказал, а затворил телефонната слушалка с думите: "Трябва да го напиша, Яворов заслужава това." Снахата е авторка и на литературна анкета с големия ни филолог.

Дъщерята на Петър и Искра - Олга -



е най-пряката продължителка на професията на дядо си



Тя е преподавател по лингвистика в университета в Отава. Най-младият представител на рода на учения е неговият правнук Петър, който носи името на бащата на Олга.

Другият син на Михаил Арнаудов - Асен - е първороден и е бил икономист. Неговият наследник - Михаил - се занимава с вътрешна архитектура. Второто дете на академика е известната ни пианистка Златка Арнаудова. Нейната дъщеря Ани е журналистка и живее в Лондон.

Ученият има най-близка връзка със своите братя Димитър и Илия. Димитър е бил чиновник в градската община в Русе, а по-късно главен секретар и кмет на града. Според брат му Михаил той навярно е единственият чиновник в България, който е утвърдил своя пост в течение на петдесет години, без да бъде сменян от никоя политическа партия. Днес неговата внучка Росица Димчева е преподавател по теория на литературата в СУ "Св. Климент Охридски".

По-малкият брат на Михаил Арнаудов - Илия - е един от първите музикални режисьори в България. Пръв поставя на сцената на Софийската опера Вагнер, а също така издава редица книги по история и теория на музиката.

Семейството на академика е имало седем деца - четири от първия брак на баща му и три от втория. Баща му Петър Сибинов Арнаудов произлиза от Тетово, Македония. По-късно той се премества да живее и работи в Русе. Бил е търговец на жито. Майка му, Друмка, е русенка. Тя умира, когато Михаил е едва на 8 години. Мащехата проявява нежни грижи към заварените си деца. Когато Михаил поотраства, започва да посещава богатите библиотеки на Русе. Неговите учители Никола Бобчев и Шкорпил го насочват към литературноисторическата проблематика. По-късно ученият казва, че на 16 г.



е имал усещането, че ще стане литературовед



Затова записва филология във Висшето училище. Съдбата помага на Михаил Арнаудов в академичното поприще, като го свързва с проф. Иван Д. Шишманов. Той обиква своя студент и му предлага научна работа. По-късно го нарича свой "духовен син и продължител". С негова помощ младият русенец специализира индогерманско езикознание, философия, литература, славянски филологии и индология в Германия и в Чехия. Завърнал се в България, той става последователно поддиректор на Народната библиотека, редовен професор в Софийския университет, негов ректор, директор на Народния театър, дописен член на БАН и академик на 51 години.

Театрално-административното поприще не е по вкуса на Арнаудов, затова той остава завинаги в сферите на науката. Ерудиран фолклорист, етнограф, литературен историк и теоретик, ученият оставя интересни трудове за наши и световноизвестни славянски и европейски писатели.

Той е силно привързан към своя незабравим приятел Пейо К. Яворов. Когато любимата на поета Мина Тодорова умира, Арнаудов е до него в Париж и заедно посещават всеки ден гроба й. Моли го да тръгне с него за Лондон, за да не се разболее от мъка. Яворов отказва, тъй като в този момент работи над пиесата "В полите на Витоша". Благодарение на подкрепата на Арнаудов големият творец успява да я напише за няколко месеца. Яворов е интересен за Арнаудов с вулкана от чувства и мисли, които изпълват съзнанието му. Затова по-късно той му посвещава книгата си "Яворов. Личност, творчество, съдба". Опитът му да направи подобно изследване за Пенчо Славейков обаче излиза неуспешен. Причината е, че ученият го намира за твърде разсъдъчен и че твори на хладно.

Академикът съжалява и за дразнещия характер на Кирил Христов, който се самоопределя като "връх в българската поезия". Това не го спира да изследва творчеството му и да заключи, че човекът е антипод на поета Христов.



Малцина знаят, че Арнаудов спасява Младен Исаев от смърт



Ученият се явява като един от свидетелите по делото му и казва, че е надежден сътрудник на неговото списание "Българска мисъл".

В едно свое изказване академикът твърди, че винаги са го привличали едро скроените и темпераментни личности, които творят култура и политика. Като Стефан Стамболов, който създаде нова България.

Днес синът му разказва, че между най-добрите му приятели е бил и тихият Йовков. Когато той отивал у тях, Арнаудов се обръщал към детето си с думите: "Петърчо, г-н Йовков ни е дошъл на гости." Все едно, продължава синът, че Господ беше пристигнал.