:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,463,620
Активни 115
Страници 3,862
За един ден 1,302,066
КНИГИ

Защо трябва да четем Бувие

Предстои ни дълъг път в изкуството да се разбираме, казва пътеписецът
"Мислех си за онази гробница Лувъра", отбелязва Никола Бувие към края на "Японска хроника" (изд. "Рива"). Лувърът трябва да е нещо като гробница, пред разказаното за Япония, но точно тази реплика подвежда. Бувие е далече от всякакъв патос и "Хрониката" му е еднакво иронична и към Запада, и към Изтока. На български вече прочетохме неговия пътепис "Употребата на света". Този е по-приказен, но онзи беше по-чист жанрово.

Швейцарският пътеписец (1929-1998) може да се поема за оправяне на вкуса. В "Хрониката" е цялата японска история и като казваме приказност - тя слага в джоба си всичкото фентъзи накуп. "От императора на Изгряващото слънце до императора на Залязващото слънце", адресирал в 7-и век японският владетел писмото си до китайския, а онзи се ококорил: "За първи път съседна страна го третирала като равен". Такива неща. Заслужава да се спомене и, че епизодът "Хирошима" е предаден с разказа на очевидец: дете, което отишло в разрушения град да вземе костите на майка си. Събрали останките на загиналите, измерили ги на кантар и ги разделили "по равно между опечалените, та погребалните ритуали да бъдат изпълнени както подобава".

"Ако днес вече не можем да развиваме изкуството да се унищожаваме, все още имаме да извървим дълъг път в изкуството да се разбираме", пише Бувие, но това е през 60-те години. Днес първата част от заключението е спорна. Японската история е преплетена с описанията на пътешествието му, а то е пътуване от гара в гара, преспиване по сламениците на евтини хотелчета... Номерът е, че пътеписът е органично продължение на историята, двете неща са неотделими в "хрониката" му. Опитайте се да си представите такъв български сюжет. Ако някой го измисли, ще надмине Бувие! "Мисията на човека на земята е да помни", припомня той Хенри Милър и в някакви си 200 страници е кондензирал вечността. Която автоматично изхвърля евтини спектакли от сорта "Подписване на договор за присъединяване към ЕС".

На всичко отгоре Бувие е пренебрегнал просветителската поза: "Пили ли сте някога бутилка с познавач на вино? Истинско наказание".
1
1123
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
01 Май 2005 17:51
Швейцарецът Бувие е второто ми откритие след невероятния попски син от Трансилвания, инсомниак в парижка мансарда и гностик par exellence Чоран. Такова съчетание между философ и поет в проза като Бувие се ражда веднъж на сто години, ако не и повече. Вярно е, че на места малко маниерничи, но естетическото преживяване е изключително. Насладете му се!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД