От юни настроенията в страната като че ли са застинали и не търпят промяна. В общественото мнение периодите на бурна динамика обикновено се предшестват и последват от периоди на затишие и статика. Резултатите от всеки едни избори пряко зависят от тази цикличност на нагласите на избирателите.

Ако трябва съвсем схематично да очертаем циклите на общественото мнение при управлението на Иван Костов засега, то отчетливо се открояват четири периода. Първият започва през май 1997 година, завършва точно две години по-късно. И се характеризира с подчертана подкрепа за премиера, макар и съпътствана от плавна отрицателна тенденция. Условно можем да го наречем "периода на надеждата".

От средата на 1999 година започва вторият период, по време на който водеща черта е раздвоението на обществото по отношение на управлението на две приблизително равни части с лек превес на негативните нагласи. Обществената критика нараства, но като цяло правителството разполага с необходимия минимум подкрепа. Това е периодът на разочарованието.

От февруари 2000 г. започна третият, най-драматичен период в динамиката на общественото мнение от началото на управлението на Костов - периодът на критичен спад в доверието и към правителството, и към премиера. Само за пет месеца - до юни т. г., рейтингите им спаднаха два пъти, включително под приеманите за критични стойности от 20%. Достигнато бе като че ли своебразно дъно, върху което обществените настроения се "утаиха". Основната характеристика на този период е, че СДС настигна БСП и се изравни със столетницата, без последната да се помръдне от мястото си.

Четвъртият период е настоящият, който можем да наречем патов, тъй като и двете големи политически сили се ползват с подкрепата на около 20% от избирателите (приблизително на около милион гласа). Големият въпрос сега е дали "застиналото" в момента обществено мнение ще добие нова динамика до изборите и в каква посока. Макар и малко, времето все още е достатъчно както за промяна в позитивна за правителството посока, така и в негативна. Третата логическа възможност е запазване на статуквото.

Анализът на мотивацията на общественото недоволство показва, че в основата му е влошаващото се икономическо състояние на все повече и повече граждани. Едва ли е реалистично да се приеме, че кабинетът Костов е в състояние в оставащата малко повече от половин година да постигне прелом в това отношение. Впрочем залегналата в проектобюджета средна работна заплата за догодина вече го изключва. Тъй като планираните 263 лв. на практика представляват около 110 долара - равнище отпреди три години. Затова към настоящия момент най-вероятна се оказва втората възможност - нов спад на СДС и нов долен праг, вероятно под 15% от имащите право на глас.

Възможно ли е това, нали повечето познавачи на електоралната действителност са единодушни, че СДС вече се е свил до твърдия си електорат?

Възможно е, ако протекат процеси на разпад на синята партия. Впрочем събитията от последната седмица загатват подобно развитие, макар и все още да е твърде рано да се даде точна преценка. Потенциал за разцепление сред сините избиратели има и в момента той се оценява на 20-25%, тоест 200-250 хиляди гласа. Друг въпрос е обаче дали този потенциал ще намери организационна форма и лидер. Ако това се случи, то новата формация най-вероятно ще влезе в следващия парламент, ако не се случи - то най-вероятно тези избиратели да разпръснат гласовете си към по-малките партии главно в две направления: крайно дясно и социалдемократическо. Да, групата на сините, недоволни от Иван Костов, действително е нехомогенна и дори противоречива по състав и за него ще е крайно трудно да удържи едновременно и двете й съставни части, ако това изобщо е възможно.

Равнището на недоволство от материалното положение през октомври тази година е сходно с това от пролетта на 1997 г. И тогава, и сега около 60% от избирателите преценяват, че покупателната им сила е намаляла в сравнение с година назад. Впрочем симетрия има и в групата, отчитаща подобрение на материалния си стандарт в последните 12 месеца - и тогава, и сега тя е около 4-5%. Съществената разлика обаче е, че през лятото на 1997 година започва позитивна тенденция, която достига връх от 30% отчитащи подобрение (юли 1998 г.), докато в момента те са под 5%. Ключът към изборите догодина е в този процент, защото сега той обхваща само богатите.

В този смисъл и само в този смисъл управлението на Иван Костов действително е дясно - то решително облагодетелства единствено висшата икономическа класа. Всички останали основни атрибути на класическото дясно управление при Костов обаче отсъстват. Истинско дясно управление до момента в България не се е състоявало и е малко вероятно да се състои непосредствено след настоящия премиер, тъй като той направи достатъчно за компрометирането на достойнствата на дясното, като го сведе до безогледно обогатяване чрез контролирана от държавата и партизирана икономика.

Макар и малка, вероятността рейтингът на СДС да тръгне нагоре съществува. Тя обаче е свързана преди всичко с пропагандни усилия. Властта разполага с необходимите за това лостове, но едва ли си дава сметка, че пресоляването на манджата може да доведе до обратния резултат. В този смисъл шансовете за успех на СДС са свързани с понятието мярка. Ако съдим по последните няколко години, почти невероятно би било изведнъж Иван Костов да стане умерен. А и има ли кой да му повярва на подобно превъплъщение?