|
И двете сериозни решения явно са мотивирани от добрите намерения на министъра на отбраната Бойко Ноев да подобри темпото в маратона към НАТО. Но въпросът е дали не прескача точката на пречупване, след която армията може да се срине?
Основателни са опасенията на много военни специалисти, че има пределна скорост, която не трябва да се преминава. Иначе реформата ще бъде като недоносче, като зелен плод, като парцуца, като приказката за бързата кучка, дето слепи ги ражда. Но да започнем поред.ВВ рекордното десето изменение на ЗОВС от 16 юни т. г. бяха направени 162 поправки. На практика това е половината от закона. Въпреки основния ремонт още тогава се чуха критични нотки, че той е стъпил на грешни основи, защото е по-скоро закон за армията, отколкото за въоръжените сили и май не касае отбраната.
Но сегашните поправки в ЗОВС, които се готвят във военното министерство, не са насочени към изчистване на законодателните недоразумения. Те няма да променят погрешната основа на ЗОВС, но се стремят да дадат
извънредни правомощия на министъра на отбраната
Едната от проектопоправките касае създаването на дисциплинарен комисия, който ще уволнява по бързата процедура хора, за които има съмнения, че са бандити, мерзавци и прочее.
Друга една поправка, която е нова за читателите, ще дава правомощия на министъра да уволнява без предизвестие кадрови военнослужещи, които са навършили 25 г. служба. Нищо обезпокоително на пръв поглед.
Но какво означава това за офицерите например? Според сега действащите разпоредби на ЗОВС освобождаването от служба без предупреждение става при няколко строго определени условия: при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ; по взаимно съгласие; при изпадане в неосъответствие. При всички останали случаи е необходимо 6-месечно предизвестие на една от страните.
Къде е клопката? Сега се иска след 25 г. служба министърът да може да уволнява без предизвестие независимо от гореспоменатите разпоредби преди пределната възраст за отделните звания. В сегашния закон за майорите това е 51 г., за полковниците - 56. При условие че офицерите излизат от военните училища на 23-24-годишна възраст, лесно е да се изчисли, че 25 г. служба сваля границата за уволнение на 48-49-годишна възраст. На практика всеки един полковник или подполковник попада в рисковия контингент на хора, които могат да бъдат уволнени без предупреждение, щом шефът на ведомството реши.
Липсата на предизвестие лишава офицерите от алтернативи
Когато попаднат "в несъответствие" или друга норма на закона, която води до уволнение, т. нар. разпореждане, в което излизат, позволява на униформените да потърсят или да изчакат ново назначение. При постоянните структурни промени и при преминаването от дивизионно-полкова в корпусно-бригадна организация на войската почти всеки офицер преминава през несъответствието поради простата причина, че длъжностите в новата организация изискват по-ниски звания.
След получаване на 6-месечно предизвестие обикновено военните имат време да потърсят място под униформеното слънце и да си намерят друг пост. По този начин хем хората влизат в съответствие, хем не се унищожава кадровият ресурс на армията.
Вероятно тази реформа няма за идея да бъде прецакан личният състав. Но безспорно тя дава извънредна кадрова власт на министъра. Колкото и да се доверяваме на добрите намерения на Бойко Ноев, трябва да предупредим за няколко неща.
Първо, той не е последният министър на отбраната. Второ, той не е безгрешен. Трето, засилването на властта по отношение на кадрите е предпоставка за саморазправа с много офицери. Процес, който може да бъде неконтролируем.
Не е тайна, че има доста военни, които не са на мястото си. Има и други, които мислят единствено как да натрупат имане, други, които саботират всякаква реформа с мисълта да запазят топлото място.
Очевидно е, че Ноев желае да подреди пасианса с длъжностите в управлението на армията по бърз и удобен начин, защото промените са насочени именно към регулиране на командването. Но проблемът се крие и в самите мотиви за промяна на закона. Ако наистина има хора, чиято единствена мисъл е да запазят мястото си, то е сигурно, че те са добри апаратчици. Хора, които знаят как да се спазарят, да се уредят и накрая пак да се окопаят. Няма да излъжем, ако поясним, че в края на добрата идея ще видим няколко кожи по стената на "корумпирани" и "мързеливи" кадрови военни и цяла редичка от
кадърни офицери с министерска подметка на задника
Колкото и да са амбициозни плановете на министъра, далеч по-добре е, ако върне стрелката на километража в съобразената с пътната настилка скорост. Иначе доброто управление може да се превърне в инцидент. Така както се очертава да стане с ускоряването на съкращаването на излишната техника и имоти.
Най-общо казано, идеята на ръководството на МО е техниката, която трябва да бъде изхвърлена от складовете на армията до 2004 г., да бъде унищожена, продадена или просто подарена за година-две. Самият шеф на Генералния щаб призна, че голяма част от предложенията за това са на самите командващи. Те от своя страна докладваха под строй, че това е така. Да, така е! Има сгради и техника, които по-добре да бъдат изгорени, отколкото да се харчат ненужни средства за поддръжката им.
Обаче една малка сметка за всичко останало е умопомрачаваща. По време на пресконференцията, когато обявяваше ускорения ход на промените, Бойко Ноев беше попитан как би могло да стане всичко това, когато в поделенията още няма нормативна база, на която да се опре бързото сваляне от отчет на техниката.
Ноев бе принуден да признае, че понякога се губи контрол
Ето го първия капан. При условие че има възможност един танк да бъде продаден, претопен или подарен днес, то няма как да стане точно защото армията е сложен механизъм от документи, планове и какво ли още не.
Вторият капан, който е още по-сложен, е: какво правим със съкратената техника например. В една дивизия по военновременен щат има 14 000 души. За всеки един от тях има осигурено място в машина. По 10 души да сложим в една, а те са много по-малко, излиза, че има около 1400 машини. Сложете резерв, сложете стара небракувана техника, сложете и всичките дивизии и ще разберете, че това е много техника. Независимо дали тя ще се реже или не, то тя трябва да бъде сдавана по много стриктни критерии - болтче по болтче. Всичко се води на отчет.
При един от последните случаи, когато се бързаше със сдаване на техника, се получи нещо, от което хората, на които се водят машини, побеляха. Цялата техника беше изкарана на един плац, нямаше кой да я приеме, а хората, отговарящи за нея, бяха изпратени да служат на друго място. Така стана, че милиони долари стояха неохранявани, а те се водеха по сметката на офицери и сержанти. Ако нещо се открадне или загуби - плащане. Всичко това стана, когато още не беше ускорено съкращаването. Какво би станало сега? Какво би станало, когато властта се смени? Ето затова е хубаво, въпреки желанието на България да влезе в НАТО още вчера, министърът да понамали темпото. Техника, която се продава, сдава и прочие без контрол, без ясна документация, ражда престъпност и корупция. Ако мафията се загнезди в армията, никакви поправки в закона няма да я изгонят. А нали това е целта на Ноев. Като заключение: бързата реформа е нещо хубаво. Но хиперускорението не фабрикува натовци.