Балатоналига-София

Областта около езерото Балатон в Унгария събра за два дни солидна група балкански автожурналисти, за да усетят еволюцията на почти цялата моделна гама на "Опел" преди новата 2001 година. Това бе добра възможност да се види и разликата в пътния пейзаж между страната "отличник" в евроинтеграцията и родната "двойкаджийска" картина.

Обновяването е абсолютна необходимост за съвременните модели, ако искат да се задържат на пазара. Понякога то става кампанийно, а понякога е процес, който тече незабележимо. По правило шумотевицата се разгръща около лансирането на нови модели, докато съществуващите се променят най-често тихомълком. "Опел" е сред фирмите, които поддържат конкурентоспособността на продукцията си с постоянни усъвършенствания. Поради това и възможността отново да се пробват познати модели като "Астра", "Вектра", "Омега" и "Зафира" бе интригуваща.

В списъка на тестваните коли отсъстваше абсолютната тазгодишна новост "Агила", която явно ще се забави по пътя си към Балканите заради интереса на по-сериозните пазари. За сметка на това



край Балатон бе докарана новата "Корса"



във версии с два интересни двигателя - трицилиндровия еднолитров мотор с 12 клапана и мощност 58 к. с. и четирицилиндровия 1,2-литров агрегат с мощност 75 к. с.

Новото поколение на познатия градски бестселър е радикално променено. Дължината е увеличена само със 7 см, но вътрешното пространство е нараснало по всички параметри и пътният комфорт е като в кола от по-висок клас. В дизайна, общо взето, е запазен познатият облик, но конструкцията на каросерията е изцяло нова и е така направена, че разходите за ремонти след почти неизбежните дребни сблъсъци спадат значително.

Еволюцията в интериора следва същата логика - в основни линии той е запазен, но функционалността, комфортът и качеството на изпълнение са на по-добро равнище. Малката градска кола може да получава екстри, присъщи на по-високите автомобилни класове - климатик, качествена аудиоуредба с компактдиск, навигационна система с интегриран телефон. Една от приятните изненади е мекият звън на индикатора за работа на мигачите. При шофиране веднага се чувства, че пътното поведение е доста по-стабилно от това на предишната "Корса". Версията с трицилиндровия мотор е малко мудна при ниски обороти, но на високи "дърпа" добре. Непривичният шум на мотора напомня, че цилиндрите са 3, но това прави впечатление само в първите няколко километра.

По-големият мотор (с 4 цилиндъра, 16 клапана и обем 1,2 л) все пак като че ли пасва по-добре на машината. С него максималната скорост е 170 км, а ускорението 0-100 е за 13 сек. Воланът има електрически усилвател и управлението е леко и прецизно при всякаква скорост.



По-голямо разнообразие на двигатели



имаше при другия опелов бестселър - "Астра". Той можеше да се пробва както в разумния и икономичен вариант с двулитров турбодизел, така и в динамичната версия "Купе", изработена от Бертоне и напомпана с 2,2-литров мотор с табун от 147 коня. Макар и да принадлежат на едно семейство, това всъщност са различни машини. Дизеловата "Астра" е разумният избор - компактна кола с нормална динамика и комфорт. Приглушеното басово ръмжене на модерния дизелов двигател може и да дразни по-изтънчения шофьорски слух, но това се компенсира напълно от топлото чувство на бензиностанцията - по магистрала машината харчи 4,6 литра нафта на 100 км път.

Купето на "Бертоне" е спортна машина с олекотена ниска каросерия, стояща стабилно на пътя и реагираща нервно на всеки натиск върху педала на газта. То развива максимална скорост 217 км/ч, а ускорението 0-100 е за 8,8 сек.

Интригуващи новости имаше и при "Зафира" - също оборудвана с модерния двулитров турбодизел. Тази машина може да се приеме за нещо като



моторизиран идеал на доброто средно семейство



Високото купе осигурява комфорт за 7 пътници и солиден багажник в сравнително компактни външни габарити. Макар да ползва платформата на "Астра", "Зафира" също оставя впечатление, че е друга кола. Увеличеният вътрешен простор създава чувство за домашен уют. И при нея двулитровият турбодизел стоеше съвсем на място. Подобна кола няма нужда от взривни ускорения, а при спокойно управление 100-те коня на мотора са напълно достатъчни за нормално справяне и с бързо, но разумно магистрално шофиране, и с катерене по планински серпентини.

Удоволствието от по-просторното купе се заплаща - "Зафира 2,0 DTi" губи от динамиката си в сравнение с "Астра 2,0 DTi" и разходът на нафта е с около литър по-висок. При управление по път с поредици от остри завои осезателна става и по-голямата странична нестабилност на купето. Макар по замисъл да е спокойна и дори "еснафска" кола, "Зафира" може да се пригоди и към хора с по-авантюристичен дух и към любители на лукса. Към тях е насочена топверсията с 2,2-литров бензинов мотор от 147 к. с., който може да се съчетава с автоматична скоростна кутия.





Върховите модели в гамата



на "Опел" - "Вектра" и "Омега", пък бяха показани с шестцилиндров бензинов мотор с обем 2,6 литра и 24 клапана. За "Вектра" мощността му е 170 к. с. като максималната скорост е 227 км/ч, а на "Омега" моторът има мощност 180 к. с. и осигурява скорост от 224 км/ч.

Тези коли са за претенциозна клиентела. Това се отразява и на вътрешното оборудване - цветен монитор на навигационната система, перфектен климатик, стилно и изпипано до последния детайл обзавеждане. Те като че ли се чувстват най-добре в лявата лента на магистрала, където спокойно и без напрежение подминават по-мудните дълги колони. За "Вектра" и "Омега" се предлага и нов турбодизел с обем 2,2 литра и мощност 125 к. с.

Тестовите машините на "Опел" се вписваха органично в унгарския пътен пейзаж. А той може да бъде по-показателен за състоянието на една страна от цифрите на статистиката. "Отличничката" по евроинтеграция е доста напреднала в обновяването на автопарка си. По сравнително равния асфалт на нейните пътища преобладават европейските коли. Повечето са втора ръка, но и бройката на новите е значителна. Скъпите представителни лимузини и агресивните джипове като че ли са по-редки, отколкото у нас. Реликвите от социализма са малко - предимно "Шкода" и "Трабант".

По закон в Унгария се кара със запалени фарове и през деня. Това стряска типичния балканец с мисълта, че се пречка на пътя я на група мутри, я на държавнически конвой и отначало подтиква унизителни родни рефлекси. Всъщност повишеното благосъстояние на унгарците е облагородило и шофьорските им нрави. Трафикът е оживен, понякога претоварен, но разстоянията се преодоляват спокойно и без излишни нерви. Отстъпването на път е нещо нормално. Дори и по магистрала е достатъчно да се включи мигач, за да се получи правото за престрояване в съседната колона. Клаксони почти не се чуват, пътните знаци си стоят по местата, а табелите на сигнализацията със сигурност сочат пътя към селищата със странни и непроизносими унгарски имена.