Вчера в сутрешния блок на "Нова Телевизия" (в момента телевизия без сутрешен блок е като циганин без златен зъб!) водещият Милен Цветков бе изненадан от бодър глас на възрастен мъж, който без всякакво предисловие каза: "А може ли всичко комунисти да ми направят по една свирка!". Водещият сполучливо реагира, като акцентира върху ранния час за подобни предложения и по този начин - вероятно - препоръча на раннобудния политсексманиак да се обърне към вечерните предавания на "Нова TV", в които има открита зрителска линия...

Добре, че децата ми са пораснали и умни - не се наложи да им обяснявам, че добрият чичко, който разсмя водещия, иска всъщност



всеки комунист да му издялка с ножка свирчица



от лескова пръчка. Те отлично разбраха за какво става дума и се смяха, вероятно представяйки си една безкрайна опашка от комунисти, наредили се пред "драгия зрител" с желание да установят орално-сексуален контакт с него...

Странна е позицията на БСП в момента - на тях самите сякаш не им се иска много-много да управляват. И ако това им усещане е продиктувано от желанието да се използва интелектът и силата на цялата нация без разлика на политически пристрастия, то е похвално. Но каквато и позиция да заеме БСП, както и да обясни това, че се променя, че е европейски ориентирана, че е различна, неизменно ще се появи някой, който да поиска "свирка от комунистите"...

Любопитно би било едно социологическо проучване на тема какво днес означава "комунист"? Най-малкото, защото целият политически елит определя себе си около отрицанието на това понятие, а самото то май вече не е много ясно.

Когато през последните 10 години различни хора се провикваха, изскачайки на политическата арена, - "аз не съм комунист", те така и не казаха какво точно са. Днес пък - поради изминалите години - не може да се разбере и какво не са, ако единствено припяват заедно с Кирил Маречков "аз не съм комунист... аз съм просто човек". Моите деца не проумяват как алтернативата на "комунист" е "просто човек". Рискуваме след години - поради незнание, прекалено митологизиране или просто от смяната на поколенията - от "просто човек" ,



алтернативата да се превърне в "прост човек"...



Прост човек ли е този, който иска "комунистите да направят по една свирка"? Ако гледаме днешния политически елит, твърде вероятно е човечецът да си остане необслужен, освен ако не държи да си легне с Владо Спасов...

Кой е най-прекият път за днешните социалисти, ако искат да избягат от "призрака на комунизма"? Безспорно - да тръгнат да "бродят по Европа", както същият този призрак - а това те вече направиха с ориентацията си към НАТО и ЕС.

Но има още нещо във вътрешнополитически план: необходимо е да заявят, че след предстоящите избори ще използват цялата си електорална мощ, не за да управляват, а за да допуснат до управлението онези идеи и практики, които ще са най-полезни за България.

Независимо от желанията ни твърде вероятно е в следващия парламент социалистите да имат далеч по-решаващ глас от сегашния. Ако са си въобразили с предвкусването на победата, че наистина имат ресурс да управляват сами или в измислени коалиции - дълбоко грешат.



Нямат никаква сила да спрат ченгетата в редиците си,



нито пък реваншистко-изгладнелите си "гъвкави съединения" между бизнеса и политиката. Няма да могат да се справят с непопулярните, дясно-икономически мерки, които са наложителни, няма да могат да противостоят истински на профсъюзите, няма да могат да обясняват трудностите на предстоящите 4 години само с оправданието "От СДС много крадоха"... Тази теза може дълго и с много политологически и икономически аргументи да бъде развита, но най-метафоричният и преразказ е за дървото и свирката. Докато неизраснат младите дръвчета в стогодишния социалистически лес, самата гора е обречена на опита от всяко дърво да се прави свирка. Независимо кой какво влага в думата.

------------

* Авторът изоставя за известно време преразказаните диалози между Свети Георги и Змеят поради невъзможността с класическия дуализъм "добро-зло" да бъдат описани заобикалящи ни явления. Вместо това той се настанява удобно върху въздушното кресло на думите, убеден че България, както по времето на социализма, така и днес - живее активно в общество на думите. Всичко написано рано или късно се случва, а политиката не е друго освен непрестанно доказване, че действителността се съобразява с нормативния документ.