Лъвът изгледа отегчено Алиса:

- Животно ли си... или растение... или пък минерал? - каза той, като се прозяваше при всяка дума.

- Това е митично чудовище! - извика Еднорогът, преди Алиса да успее да отговори.

- Тогава раздавай сливовия кейк, чудовище - рече лъвът, като легна и постави лапите си под брадата (...) - и да разделиш честно сладкиша, знаеш...

Луис Карол, "Алиса в огледалния свят"



Бих искал да изразя нетрадиционно отношение към статуята на Георги Чапкънов, официално открита до сградата на Булбанк. Богословите твърдят, че тя е твърде малко символ на София (тъй като София идвало от Премъдрост Божия). Според мен богословите не са прави. Проблемът е друг - тази статуя е твърде много символ на София.

- Бухалът (уж атрибут на богинята Атина/Минерва) всъщност е символ на тъмнината по софийските улици.

- Твърди се, че лавровият венец е атрибут на богинята Нике/Виктория/Победа. Всъщност това е обикновено актуализиране на седесарския символ с 2 пръста "Виктори".

- Големите и изразителни очи (като на принцеса от Disney) - напомняне към участниците в уличното движение на София, че трябва да се оглеждат добре, ако искат да опазят живота си от случайно профучаващи BMW-та.

- Одеждите на статуята - ефирни и развети от вятъра, са символ на найлоновите пликове, носени във въздуха и окичили короните на дърветата.

- Крепостната корона на Фортуна върху главата й вероятно е символ на огромните крайградски палати на новобогаташите, понякога наистина оградени с декоративни подобия на крепостни стени.

- Големият врат на статуята - този символ е ясен.

- Малко по-надолу - майсторският намек за надареност - символ на уличните сергии с порновестници (точно на нивото на детските очи), разположени на педя разстояние от училища и детски градини. Проблем, надживял мандатите на 4 кмета на София.

Когато вечерта на 27 декември за първи път видях в далечината прословутата статуя, останах с впечатлението, че виждам кахърно котешко лице. За момент ми се стори дори, че забелязвам мустаци. Те се оказаха игра на сенките в сумрака, но така и не успях да се отърся от усещането, че гледам анимационен герой. За да разбера дали съм прав в своето предположение, показах на едно 8-годишно дете снимка на статуята и го попитах какво мисли за лицето върху снимката. След дълго вглеждане, отговорът му беше: "Хубава кака!"

Ако се вярва на докладната записка от 9. 9. 2000 г., проектът е избран, защото има "художествени достойнства". Чудя се обаче (без да си позволявам да оспорвам "художествените достойнства" на проекта, след като те са официално утвърдени с решение на СОС) дали нямаше да се намери друг творчески екип, който да направи статуята по-добре? Дали ние, жителите на София, не бяхме поставени пред свършен факт по доста обиден начин? И дали няма да бъдем отново свидетели на някой грозен скандал с участието на Чапкънов, както се случи след утвърждаването на герба ни?

Столичната община е отпуснала само за изливането на статуята 188 000 щатски долара. Твърдението, че тези средства са "извънбюджетни" и просто е трябвало да се "усвоят", звучи, меко казано, неубедително. Дали Столичната община вади тези пари от въздуха? Директно или индиректно, но сумата идва от джоба на всеки от нас. Нима става въпрос за толкова маловажен проект, че неговото изпълнение да се поверява на конкретен авторски колектив без конкурс, та дори и без дискусия?

Преди известно време слушателка на радио "Свободна Европа" зададе на столичния кмет Стефан Софиянски съвсем основателния въпрос кога най-после ще бъде демонтиран Паметникът на съветската армия. Отговорът беше, че такова демонтиране не се предвижда, обаче в близост щяла да бъде изградена метростанция, което щяло да изглежда иронично. Метростанция под "Символа на София" следва метростанция под "Съветската армия" - може наистина да е смешно. Чудя се обаче кои ще се смеят повече - жителите или гостите на София?

Символът на София е вече приет - късно е да се питаме каква е Алиса - растение, животно или минерал. Само едно трябва да се запитаме: дали някой ден, преди всички ние да сме се разделили с България, в Столична община ще започнат да разделят честно сладкиша.

-----------------------

Авторът е 27-годишен, програмист, живее в София на ул. "Тинтява", kosio@europe.com