Със свито от недоумение сърце прочетох в събота псевдоотговорите на МВР министъра Йорданов до българската майка Елисавета Камбурова, чието дете бе показно отвлечено на 100-тина метра от сградата на МВР от трима чужденци. Не мога да не попитам с болка:

- Г-н Йорданов, вие кого всъщност защитавате? Нима не сте български министър, когато иде реч за българско дете?

Вместо гаранции към майката от отговорите на МВР шефа навява нещо кощунствено: детекрадци от цялата земя, заповядайте! У нас няма българска полиция, която да ви спре!!!

Налице са също така: демонстративно незачитане на влязло в сила законно решение на българския съд и непознаване на правата. За справка: Конвенцията на ООН чл. 3, чл. 8 и чл. 11.

Зловещо е, че в "отговорите" на министър Йорданов няма и полъх на загриженост, нито пък някакво желание за адекватност към тревожните въпроси за всеки родител. Той унизително и умишлено свежда отвличането до разправия между разведени.

Когато през юли 1997 г. бе отправено първото в историята парламентарно питане за похитено дете - Съвестин, - предшественикът Бонев също така дърдореше, че с майката сме разведени, а не, че ще търсят детето. И така цели 3 години и 8 месеца Съвестин изобщо не е издирван. Защото на разведените българи нищо друго, освен да им крадат децата, да им ги насилват, да им ги препродават за проституция, да им ги убиват безнаказано, не може да им се случи. Защото престъпната обстановка върху децата ни е резултат най-вече от полицейската действителност у нас.

Г-н министър, когато едно дете е похитено, то не може да бъде друго освен дете-жертва. Без значение какви са родителите му. Ами когато похитят, изнасилят, убият сираче, тогава какво? Пак бездействие!

Г-н настоящ МВР министър, от вас очаквахме разчистване на авгиевите обори - поне когато иде реч за български деца. Лъгали сме се - вие потулвате бакиите по един грозен начин.

Настоявам да се извините на тази майка - заради всички родители, чиито деца са в безизвестност.

Бъдете мъж! Не се резилете втори път и отговорете конкретно и адекватно на поставените от майката въпроси.



София, ХХ век С болка:

Тодор Деянов,

баща на изчезналия Съвестин