|
Интриги на дребно съпътстваха родния вътрешноопозиционен живот в последната година на века. В същото време партиите в малцинство бяха страшно неубедителни в предлагането на алтернатива на сегашните управляващи.
И все пак имаше 3 знаменателни събития: БСП революционно припозна НАТО (най-неочаквано и за свои, и за чужди) и подписа 2 мирни договора с доскорошни люти врагове.
Червеният завой към НАТО започна през март
и завърши на партийния конгрес по Гергьовден, когато социалистите официално прегърнаха идеята за членство в Атлантическия пакт. Като логично следствие от тази кардинална смяна на външнополитическата ориентация ДПС погледна на столетницата с други очи. Хората на Доган и социалистите се сближиха и дори намекнаха, че се готвят заедно да управляват. А накрая, само дни преди настъпването на новото хилядолетие, БСДП и БСП туриха край на 100-годишната война помежду си, подписвайки предизборно коалиционно споразумение за общи парламентарни листи и за общ кандидат-президент.
През 2000 г. Солунската четворка си отиде мърцина, за да се пръкне на нейно място "Новата левица" - пак четири партии накуп, но без излинялата и одесняла Евролевица. През последната година на века
младата Евролевица се разцепи -
лидерът й Александър Томов запази мястото си с цената на напускането на част от основателите й, които се обособиха в Политическо движение "Социалдемократи" и се съюзиха с БСП. Томов пък, поизоставен от съмишленици и електорат, потърси утеха в СДС. В отговор Доган го шутира: "Томов обича да бъде балансьор и ключ. Искаше да изиграе всичките си реални и потенциални партньори на местните избори, включително и ДПС. Но стана така, че остана с пръст в уста. Ако продължава с този подход, не знам каква конфигурация ще има пръстът му след парламентарните избори..." Томов само изскимтя в отговор - от истината боли.
През 2000 г. опозицията и левицата загубиха доайена си - отиде си патриархът на българската социалдемокрация д-р Петър Дертлиев. Макар да имаше плахи опити за боричкания за наследството му, левите и социалдемократите все пак запазиха приличие и не се изпоядоха на гроба му. Което не се знае докога ще продължи.
Големият проблем на партиите в опозиция продължиха да бъдат политическото "невежество" и приказките без покритие. Да бъдеш опозиция е точно толкова трудно, колкото и да си в управлението на държавата - това нашенските партии в малцинство като че ли така и не го разбраха. Защото и опозицията, също като властниците, трябва да има не само ясни идеи и цели, но и стратегии за тяхното постигане. А на родната опозиция точно това й куца.
Подобно на предишните години опозиционните политически сили не се научиха не само как да се възползват от грешките на управляващите, но най-вече да ги предусещат и разобличават пред обществото. Опозицията
не успя да се държи адекватно по време на дебати
или когато иска вот на недоверие. Всъщност какво съумя да ни внуши тя през 2000 г.? Че правителството е некадърно, че сред управляващите има корупция и облагодетелстване от властта? Че се подслушват политици и магистрати? Че приватизацията работи за братовчедите, а здравната каса пилее милиони за луксозни ремонти и сгради, докато хората нямат пари за обикновен преглед при личния си лекар? Нищо подобно. За всички тези разкрития и внушения заслугата е на самите управляващи, на хора, напуснали (или изритани от) височайшия кръг, или пък на медиите, но не и на опозицията.
Няколко примера. Годината за БСП започна така: "От политическия живот през 2000-ата очакваме България да бъде освободена от това вредно правителство." Думи, казани от зам.-шефа (сега - б. р.) на БСП Румен Овчаров в началото на януари. Както се вижда, правителството все още си е на мястото, а и опозицията с нищо не е допринесла ситуацията да бъде променена.
След куп обещания едва през април опозицията реши, че ще внесе вот на недоверие заради корупцията във властта. Но не защото бе достигнала до собствени разкрития. А защото
залпът срещу управниците дойде от един бивш съратник на СДС
- ексвътрешния министър Богомил Бонев. Именно той заговори за това как премиерът Костов е укривал данни и сигнали за извършени престъпления. Последваха многобройни публикации из медиите. И на 10 май 63-ма депутати от БСП и Евролевицата внесоха вот на недоверие към кабинета заради корупцията в изпълнителната власт. Заваляха обещания за изнесени далавери в деня на вота, а накрая опозицията удари управляващите с изрезки от вестници.
Да си спомним и за скандалните "мръсни пари", дарени от Григорий Лучански на фондацията на Елена Костова. Информацията за тяхното съществуване излезе на бял свят също благодарение на медиите. Опозицията възропта, но какво направи? Вярно, поиска анкетна парламентарна комисия да разследва случая, отхвърлиха я не по нейна вина. Но през септември соцлидерът Георги Първанов обеща да разкрие злоупотреби на бившата фирма "Булс" на премиершата Елена Костова. Някой да е чувал нещо повече по въпроса оттогава насам?
Пак изцяло виртуални (сиреч медийни) си останаха данданиите покрай "Бръмбаргейт", подслушванията на политици и магистрати, приватизацията... Навсякъде видяхме все едно и също - опозиция, която върви дни след вестниците. И само думи, думи, думи. А, да, и пътуванията на Йордан Соколов насам-натам, заради които БСП и ДПС поискаха заедно оставката на парламентарния шеф. Ама
фитилът и на този скандал бе подпален от пресата, пак
Тъй че справедливо може да се каже, че през миналата година опозицията просто се качи на пропукалия се гръб на СДС и се опита да извлече дивиденти от неговите провали, без сама да е допринесла за тях.
И все пак опозицията успя да навакса опозиционното си безсилие срещу властта с упорито укрепване на коалиционния тил. Най-напред ДПС и БСП трайно се сближиха, което си бе сензацията на годината. Оня Доган, който преди 10 г. искаше да забранява наследницата на БКП, през октомври лично отиде на крака на "Позитано" 20 и дари соцлидера Първанов с червена роза, часовник и ваза - като на годеж. (Месеци по-късно левицата му върна жеста, подарявайки му картина с Дон Кихот.)
Сега, в навечерието на новото хилядолетие, няма и помен вече (поне на ръководно ниво) от дълбоката пропаст между българските турци и червените заради "възродителния процес". Още в края на януари в доклада си пред VI национална конференция на ДПС Доган обясни, че ако го нямаше "възродителния процес", ДПС щеше да бъде левоцентристка партия - защото електоратът на ДПС е предимно ляв и беден. Но заради някогашната смяна на турските имена движението се разпъвало "между левия си електорат и дясната си политическа стратегия като антикомунистическа ориентация".
В началото на април последва и първата от 10 г. насам официална среща на високо равнище между ДПС и БСП. После Доган отиде лично да поздрави делегатите на соцконгреса, задето решиха да прегърнат идеята за членство в НАТО. "ДПС е наш стратегически партньор", отвърнаха му социалистите. Последваха редица съвместни акции - като исканията за парламентарна анкета върху приватизационните сделки и за оставка на Йордан Соколов. Дали това ляво увлечение на либерала Доган ще продължи дълго, времето ще покаже. Но със сигурност може да се каже, че е "мисия невъзможна" завръщането на ДПС в лоното на ОДС. Особено след отстрелването на Христо Бисеров - СДС застъпника на депесарските интереси в синия стан, който вече няма думата.
Инак - подобно на СДС - и опозиционните политически сили наблегнаха през годината най-паче на
стягането на партийните редици
и на неутрализиране на неудобните.
При БСП нещата се развиха най-лесно. Първо през 2000 г. на журналистите бе спестено мазохистичното "удоволствие" да висят по нощни пленуми - патент от ерата "Лилов" и "Виденов" в столетницата. В средата на годината социалистите проведоха редовния си 44-и конгрес и единствената предконгресна интрига там се казваше НАТО. Дълго подготвяната идея на червеното ръководство за преориентиране на БСП в посока про-НАТО стана факт черно на бяло на конгреса, когато бе гласувана като част от една от резолюциите с мнозинство.
Георги Първанов пък бе преизбран за водач още на първи тур от 77% от соцделегатите, а т. нар. вътрешната опозиция начело с новоизлюпения тандем Премянов-Лилов зае слаби позиции във Висшия съвет и изобщо не намери място в изпълнителното ръководство на БСП. Всъщност Първанов така здраво стегна редиците на партията си, че да се чуди човек има ли изобщо вътрешна опозиция в БСП.
Изминалата година бе важна за БСП и във външнополитически план. Червените най-сетне успяха да се измъкнат от международната изолация след края на Виденовото управление. Социалистите бяха радушно приети в Германия, Брюксел, Москва.
Не тъй се развиха нещата в Евролевицата. "Неудобните" за партийното ръководство и лично за лидера Александър Томов не чакаха да бъдат наврени в миши дупки, а сами напуснаха с гръм и трясък кораба след 8-месечни вътрешни борби и баталии. В същия ден на евролевия конгрес през юни недоволните от Томов начело с Николай Камов, Бойко Радоев, Росен Карадимов създадоха Политическо движение "Социалдемократи". Последваха оставки не само в партията, но и в парламента. Напусналият доброволно НС Николай Камов бе сменен от Ивайло Калфин. Томов си отдъхна, че бе преизбран. Но криви му излязоха сметките, защото, макар и вън от Евролевицата, опонентите му продължиха да се идентифицират с "новото ляво". Докато той все повече се свързваше с "управляващото дясно". Вследствие на това в края на годината се роди проектът "Нова левица", от който Евролевицата на Томов липсваше.
Нейното зачатие бе предшествано от едно събитие с международен адресат. През лятото в Европа разбраха (или по-скоро признаха) онова, което ние у нас вече си знаехме - че Солунската четворка вече не съществува. Баш шефът на Партията на европейските социалисти Рудолф Шарпинг призова в писмо БСП, БСДП, ОБТ, новопръкналото се движение "Социалдемократи" и други знайни и незнайни социалдемократически формации да обединят усилията си, ала пропусна в словото си - съвсем нарочно - Евролевицата. Това показа, че партията на Томов вече не фигурира в сметките на европейските социалисти. Малко по-късно се пръкна и новият мозъчен тръст на левите - "Клубът на 100-те". Той бе посрещнат с гримаси единствено от Евролевицата.
Накрая от проекта "Нова левица", зад който застанаха 4 леви партии, БЕЛ просто изпадна. За сметка на това Томов бе похвален от Костов за помощта му за визите. Дали това е достатъчно възнаграждение за страха, който ще бере през оставащите 6 месеца? Защото най-голямата въпросителна, която се изправя оттук нататък пред Томов, е: ще влезе ли догодина в парламента партията му.
|