Най-сигурният индикатор за това какво става в пазарното стопанство са борсовите индикатори, които измерват (всеки по различен начин) как се движат цените на акциите на котираните на борсата компании. Когато икономиката върви на зле, фондовият пазар се срива, но появят ли се първите признаци на оживление, цените на акциите първи скачат, за да отбележат очаквания ръст на печалбите. Чрез борсата пазарът мери колко струваме като фирми, нация и държава. Мярка за цената на всяка фирма, търгувана на борсата, е пазарната й капитализация, т. е. броят на акциите й, умножен по курса на деня. Като съберем капитализацията на всички търгувани на борсата фирми, получаваме общата капитализация на националния фондов пазар. Промените на този показател сочат как се мени оценката на пазара за това, което става в икономиката. Ако стопанството като цяло върви добре и печели, разбира се, акциите на печелившите фирми поскъпват и общата капитализация на пазара расте. Редно е в края на века да погледнем как пазарът е оценил икономическото развитие на България през последните няколко години.

Графиката долу показва какво е станало с капитализацията на нашите фирми в сравнение с другите страни-кандидати за Европа. Тази графика недвусмислено



показва крах на икономиката



на България през периода след 1998 г. След оптимизма на 1997 г., довел само за първите 3 месеца на 1998 г. до над 60% скок на цените на акциите на големите български фирми, които се търгуват на борсата, вече три години цените вървят непоколебимо надолу. Ако в началото на 1998 г. всички компании, включени в борсовия индекс, са стрували 100 единици, сега те вкупом струват само 40. През всяка от последните 3 години безалтернативно управление фирмите са губили средно по 20% от стойността си, по 1.67% всеки месец! Това е спад, сравним само с най-пагубните рецесии, които познава светът. Ако някой инвеститор бе вложил 100 долара пропорционално във всички търгувани акции, след 3 години невероятни успехи на българската икономика той щеше да е вече загубил 60 долара с тенденция да затрие и от половината от останалите. Разбира се, правоверните



ще възразят, че нямаме фондов пазар



и затова не бива де се лови вяра на цялата аритметика с цените на акциите. Вярно, че борсата върти на празни обороти - и не защото не може да работи, а защото няма търсене на български акции. Как да има търсене на акции, щом фирмите са затънали в загуби и дългове, печалбите им са нищожни, а нетната стойност на активите им пада. Такива акции може да купува само болен човек. Именно трагичното състояние на стопанството е причината и националните, и чуждестранните инвеститори да отпишат българския фондов пазар от сметките си. Инвеститорът не ще вложи пари, за да губи. На свой ред емитентите на ценни книжа нямат интерес от този пазар, на който няма никакво търсене на акции - та нали тяхната цел е, като продадат част от собствеността си, да наберат нужния им капитал. Ще се въртим така в



омагьосания кръг на застоя,



докато стопанството не заработи, докато не се смени икономическият климат в страната. Фирмите ще почувстват, че се охлабва административната, кредитната и дълговата преса върху тях, когато започнат да продават и да печелят повече. Тогава и да нямаме фондова борса, ще възникне фондов пазар. (Навремето нюйоркските финансисти се събирали под едно дърво на Уолстрийт и пак са търгували.) Пазарът създава и следва успеха. За акции на фирми, които печелят, ще се намерят и купувачи, и добри цени. За следващия век ни остава само най-сложното - да променим политиката и управлението на стопанството към по-добро.



[ГРАФИКА]



Източник: Reuters, Lazard Capital Markets, БФБ