|
- Как в Подгорица се приемат драматичните промени в Сърбия?
- С облекчение дочакахме победата на Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС). Поради бруталното разрушаване на държавния съюз между Сърбия и Черна гора чрез насилствената промяна на конституцията от юли 2000 г., целяща да продължи политическия живот на Слободан Милошевич, ние не можахме да участваме пряко в тези режисирани избори (съюзните - б. а.). Но оказвахме логистична поддръжка в Черна гора, за да се намалят до минимум изборните кражби. Щабът на ДОС за Черна гора бе в седалището на нашата партия. 3000 наши активисти участваха на страната на ДОС, тъй като нито една партия, член на тази коалиция, не беше регистрирана в Черна гора. Нашите активисти бяха малтретирани и бити от военната полиция, но въпреки всичко издържаха, тъй като крахът на режима в Сърбия означава потвърждение на правилността на нашата политика, провеждана през последните години. Промените в Сърбия са от изключително значение, тъй като позволяват по демократичен път да бъде решен проблемът с бъдещите отношения на Сърбия и Черна гора.
- Може ли Черна гора чисто икономически да си позволи независимост на този етап?
- Да. Черна гора има изключителна икономическа перспектива и само от нас зависи да я превърнем в реалност. Много от аргументите против възможностите за независима Черна гора не издържат. Те идват от проблемите, с които нашата държава се сблъскваше още в бивша Югославия. Дали държавата е независима или не, тези проблеми със същата актуалност ще излязат на повърхността и ние трябва да ги решим. Лично аз мисля, че това би станало по-лесно в независима Черна гора, тъй като тогава може да се използва това, което много смятат за недостатък - малкият пазар. Малкият пазар ще накара нашите предприемачи и мениджъри да бъдат по-гъвкави и да играят по европейските правила. По-късно, когато се стигне до неизбежната реинтеграция на пазара на Югоизточна Европа и неговото свързване с ЕС, ние ще бъдем готови без товара на миналото да се включим в тази нова игра.
- Какви са вашите виждания за външнополитическата дейност на Черна гора на Балканите?
- През последните няколко години Черна гора е приета на международната сцена като уважаван партньор, фактор на стабилността и водач на демократичните сили в борбата с белградската диктатура. Нашите усилия се увенчаха с успех благодарение на повишената дипломатическа активност на президента Джуканович, който по време на своята неотдавнашна обиколка през Берлин, Загреб, Будапеща до САЩ на всички срещи участваше равноправно и разясняваше позицията на Черна гора. Очакваме и в бъдеще тази тенденция да се запази, тъй като международната общност третира равноправно всички държави от региона, когато става въпрос за техните интереси, волята на гражданите им и желанието да се допринесе за стабилността и сигурността на региона. Имаше някои опасения, че след победата на ДОС в Сърбия международната общност ще обърне гръб на Черна гора. Това не се случи. Освен това ние се стремим към ситуация, в която Черна гора няма да зависи от международната помощ, нито ще й е необходима, когато тук идват инвеститори, а не хуманитарни организации. За радост в необходимия момент международната общност реагира подходящо, разбирайки, че е много по-евтино да се влага в демокрацията, отколкото във възстановяване, което се вижда от нещастните примери с Босна и Херцеговина и Косово.
- Несъмнено бъдещето на държавата е основният обществен дебат в Черна гора. Какви са позициите на основните политически сили и на населението по този въпрос?
- Смятаме, че позицията на Демократичната партия на социалистите, че Сърбия и Черна гора като независими и международно признати държави трябва да направят съюз, отговаря на реалната обстановка и допринася за трайното решаване на кризата в отношенията между две стари балкански държави. Съюз, който би се базирал преди всичко на свободното движение на стоки, услуги, капитали, хора и информация и би имал няколко общи функции, е модерен. Той носи повече ползи и ни подготвя за преговорите с ЕС. В същото време се надявам, че може да послужи и като модел за свързване на останалите държави от региона - процес, който трябва да се развива преди всичко по линия на Пакта за стабилност. По този начин ще бъдат удовлетворени интересите на около 50% от населението, което недвусмислено подкрепя идеята за независимост, на една значителна част от обществото, която поддържа конфедералния принцип на държавно устройство, а и на онази част, на която не са чужди по-тесните връзки със Сърбия.