:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,313,235
Активни 86
Страници 17,750
За един ден 1,302,066
В ефира

Лицензи, пак лицензи и накрая жалби

През 2000-ата телевизията на Мърдок си все лиценза, Нова най-сетне спечели такъв, а Кеворк за втори път загуби и обжалва. Покрай всичко това в НСРТ се претрудиха, а в обществените медии продължиха да си играят на "кой - кого"
Снимка: Велислав Николов
Свърши се, въздъхнаха с облекчение в НСРТ в края на ноември и отчетоха, че повечето от парчетата в голямата лицензионна торта са раздадени. На медийни регулатори наистина хич не им беше леко през тази година. Ако някой се захване да изчисли колко кандидатоператорски бумаги са им минали през ръцете, а, предполага се, и през главите, ще се окаже, че за последните 12 месеца всеки от тях е изчел повече, отколкото средният българин успява за целия си съзнателен живот. Същото важи и за членовете на няколкото комисии "Костов", които държаха и хляба, и ножа в състезанията за лицензите.

През годината текоха регионални, национални, ефирни, кабелни и какви ли още не конкурси. Конкуренцията беше жестока, напрежението високо, а драмата голяма, особено за загубилите. Естествено най-много страсти се разгоряха около избора на първа, а после и на втора частна национална телевизия.



Годината завършва точно както започна - с жалби



През януари а-ха да дадат на Мърдок лиценза и Кеворкян подложи крак в съда. Сега се случи същото, само дето на прицела на легендарния тв водещ вече е Нова телевизия. В първия случай, когато се жалеха заради бТВ, от "Медия броадкастинг сървисиз" твърдяха, че битката не е била честна, защото много от техните "обяснения" и "възражения" не били взети предвид. Сега, след като загубиха от Нова, се оплакват от липсата на публичност при провеждането на конкурса. И в двата случая обаче има съмнения, че истинската им цел е чисто и просто да забавят старта на спечелилите.

Жалбата на Кеворк наистина блокира пускането на телевизията на Мърдок в национален ефир и хората от бТВ и до днес прескъпо плащат за забавянето. Въпреки това, докато течеше принудителното моткане, беше доста забавно - излезе, че целокупното журналистическо братство се е юрнало да работи за американците, подмамено от



очакванията за колосални заплати



Кой ли не беше спряган за кандидат-кадър на бТВ. Вестниците пратиха при Мърдок шефа на БТА Панайот Денев, главния редактор на "Стандарт" Юлий Москов, най-острата шпага на "Свободна Европа" Георги Коритаров, купища хора от БНТ и от разните повече или по-малко известни кабеларки. Накрая, след като истерията отшумя, в доста скромния като бройка екип на бТВ се оказаха съвсем други хора. Едно от малкото вярно предсказани от вестниците премествания бе това на хъшовете, които след неколкомесечен пазарлък наистина отидоха в бТВ.

Междувременно обаче Мърдоковите хора се сблъскаха с Големия проблем. Докато те си мислеха, че имат време чак до началото на януари 2001 г., за да си оправят и пуснат 18-часовата програма, от НСРТ изреваха, че това трябва да се случи най-късно в средата на октомври. Не че от медийния съвет бяха особено честни да им смятат 9-те месеца от датата на получаването на програмната лицензия, а не от момента на връчването на далекосъобщителната, но какво да се прави. Към този момент - края на септември, битивийците не можеха да си позволят да надигнат глас в протест. Просто



в НСРТ вече много им бяха набрали



Медийните регулатори се изнервиха до краен предел, когато бе пусната в обращение версията, че българският Мърдок всъщност е Краси Гергов, а американският милиардер няма нищо общо с телевизията. Подозренията около собствеността на бТВ бяха поразсеяни чак след като вторият човек на Мърдок дойде на крака в София, за да увери НСРТ, че всичко е точно. Появата на Мартин Помпадур обаче не реши генерално проблемите. Червеят на съмнението, че не са избрали най-добрия кандидат, вече бе загризал НСРТ. И като излязоха от едната крайност (докато течеше конкурсът, те бяха в откровен възторг от качествата на проекта "Мърдок"), та право в другата. С две думи, всичко около бТВ взе да им се струва черно. Нито програмата им като програма, нито кадрите им на ниво, а обещанията им си остават гола дума, разнегодуваха се в НСРТ. От оправданията на бТВ, че телевизия не се прави за два дни, полза нямаше. Съветът на два пъти даже ги заплаши с отнемане на лиценза.

Докато се разиграваше драмата с първия частен тв оператор, течеше и битката за втория лиценз. Още при първия конкурс благодарение на две подслушани премиерски реплики ("Стефан (Димитров - б. р.) направо ме направи на маймуна. Ега ти негодника. Няма на кого да дадем телевизията") стана ясно, че на Нова й е било гласено "голямо бъдеще", но тя сама се е прецакала, като не си е изчистила собствеността. Затова при втория конкурс доста наблюдатели пророкуваха, че този път - гърците от "Антена" вече бяха придобили 100% от Нова, именно тя ще бъде избрана. Още повече че изборите бяха взели да наближават, а както е общоизвестно, няма политическа сила, която да не желае по време на кампанията си да може да разчита на една "благоразположена" национална електронна медия. Само че докато течеше надпреварата и вестниците ревниво изчисляваха кой за чии протекции е успял да се спазари, Кеворк сякаш дръпна напред. Бившата тв звезда шестваше с обилни интервюта из вестниците, обясняваше колко могъщи са шведите, самопровъзгласяваше кандидатурата на "Медия броадкастинг сървисиз" за най-добрата и дори си позволи да предупреди, че ако не бъде посочен за първи, това ще е шамар за Европа.

В същото време новите гръцки собственици на Нова телевизия не даваха публично знак да са се заели на сериозно с лобирането - друг е въпросът дали точно защото са го правили дискретно, то не е дало по-добър плод от Кеворкяновото. Все пак те разчитаха и на немалката популярност на Нова ТВ (поне в София) и на топлата връзка с управляващите на човека-панорама Иван Гарелов, който реализира "мечтата на живота си да работи в частна медия".

През цялото време съвсем скромно се държеше третият основен състезател - чешкият МЕФ холдинг. Оказалото се лъжливо усещане, че именно Кеворк ще е Човекът, укрепна, след като НСРТ призна програмната му концепция за най-добрата. Тогава гърците и чехите се почувстваха губещи, взеха да протестират и да намират кусури на конкурсните правила. По ирония на съдбата палачинката изведнъж се обърна и от сигурен победител Кеворк се оказа в ролята на губещия. За втори път. Гневейки се на регулаторните органи обаче, Кеворк зададе един твърде резонен въпрос:



доколко въобще тежи думата на НСРТ?



На теория и по закон поне няма абсолютно никакви пречки комисията, която решава за далекосъобщителните лицензии, почти напълно да пренебрегне мнението на несеретейците. Точно срещу това се възпротиви и Кеворкян. (Та нали от съвета го бяха определили за първи?) Точно срещу това многократно надига глас и самият медиен съвет с призивите си за единен лицензионен орган, както и с разясненията си, че най-важната част на една телевизия е програмата.

Безсилието на съвета и въздържанието му от категорични и еднозначни избори му донесоха много упреци и подигравки. Несеретейците все обявяваха, че поне няколко от кандидатите за даден лиценз имат интересни предложения, които заслужават внимание и шанс. В конкурсите за регионални ефирни радиолицензи те се въздържаха да дадат програмни лицензи само на толкова кандидати за колкото имаше свободни честоти и оставиха на комисията "Костов" да направи окончателния подбор. Същото беше положението и с



конкурса за първо частно национално радио



Само дето в този случай отказът на НСРТ да определи един-единствен фаворит изглеждаше направо фрапиращ и смешен. Просто в състезанието имаше всичко на всичко двама участници. От една страна, функциониращото от години Дарик радио, а от друга - книжният проект и добрите намерения на Инфо радио. Та затова изглеждаше, че поне този път несеретейците ще вземат да излъчат ясен победител. Не би. Те пратиха и двамата кандидати на комисията "Костов". В края на краищата лицензът бе даден на очевидно по-силния кандидат - "Дарик", но в някакъв момент дори шефовете във вече утвърдилото се радио не бяха убедени в победата. Защо ли? Ами може би заради често промъкващите се съмнения в безпристрастността и независимостта на НСРТ. Подозренията, че медийните регулатори не гледат единствено качествата на кандидатите и предлаганото от тях, а вземат предвид и "други" фактори, сериозно подронваха престижа на органа през цялата година. Появи се и версията, че несеретейците предпочитат да не се ангажират категорично просто защото не са успели да установят със сигурност кой е "правилният" кандидат или пък защото в битка на различни вътрешни лобита никое не е взело ясен превес.

Интересно е обаче каква е



медийната равносметка в края на хилядолетието



извън НСРТ проблемите. От една страна, са държавните медии, на които очевидно ще им трябват още години, за да се превърнат в обществени. В тях царстват постоянната несигурност, вътрешните ежби, властовите борби (гротескни и жалки, когато се водят от журналисти). В БНТ се блъскат групите на Лиляна Попова, Мира Нейнска и Светла Петрова - всяка със свой възглед за това каква трябва да е телевизията и кои да са хората, които да я правят. В настръхналото преди избора на нов генерален директор БНР пък текат негласните сражения между Александър Велев, Поля Станчева и Димитър Димитров. Всичко това в повечето случаи е за сметка на редовите журналисти, сред които все още има незагубили ентусиазма и професионалния си инстинкт да търсят и казват истината.

От друга страна, са частниците - всеки от тях се бори за оцеляването както съумява и преценява за добре. В бТВ все още прохождат и клетвите им, че ще са по-различни от всички останали, засега поне са повече добри намерения, отколкото реалност. Повечето от зрителите явно силно се радват на порцията майтапи, който всяка вечер им поднасят Слави и сие, от друга страна обаче, новинарските емисии на телевизията, за които всички имаха гигантски очаквания, досега не са блеснали с нещо уникално.

В Нова пък са застинали в очакване. След напъните да демонстрират възможности - по време на конкурса за националния лиценз на юруш стартираха воденето на емисиите по двойки и тръгнаха да шашкат зрителите с абсолютно ненужни включвания от това или онова "студио", настана застой. Чисто и просто гърците отказват да дадат и драхма, преди да са пипнали с ръка лиценза. Затова и работещите в медията ще трябва да почакат, докато се сдобият с толкова пъти обещаваните придобивки като нова техника и нормални условия за работа.

Другата новоизлюпена национална медия - Дарик радио, засега залага предимно на самопотупването по рамото и не е направила нищо по-различно от времената, в които си беше регионална, освен че си промени името.

Хубавото в цялата работа е, че всяка от "националните" медии въпреки треските си за дялкане е очевидно амбициозна. А това дава надежда, че конкуренцията помежду им в края на краищата ще дари зрителите и слушателите с нещо наистина по-добро.
 
Въпреки че на два пъти падна в битката за националния лиценз, вездесъщият Кеворк си остава убеден, че той е най-добрият кандидат. Човекът "Всяка неделя" не пропусна да го заяви и в ефира на бТВ - първата телевизия, от която бе победен. Той избра точно "Шоуто на Слави" за първата си поява на екран от години насам.
 
След като купи цялата Нова телевизия, медийният магнат Минос Кириаку (вляво) се похвали, че у нас на най-високо държавно ниво среща разбиране и доброжелателно отношение. Малко по-късно Нова взе, че спечели националния лиценз. Междувременно в отбора на победителите бе влязъл и Гарелов.
 
Напъните на Нова да се покаже достойна за национална медиа поутихнаха, след като комисията "Костов" й каза "да".
926
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД