:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,294,588
Активни 102
Страници 21,173
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Ивица Стоянович: И България, и Сърбия чакат Годо

Хората гласуваха не толкова за ДОС, колкото против Милошевич и обкръжението му, твърди съветникът в Социалистическата партия на Слобо
Д-р Ивица Стоянович е научен сътрудник в Института за международна политика и стопанство в Белград.

Роден е през 1956 г. Защитил е докторска степен по темата за прехода в бившите социалистически страни. По образование е икономист. Преходът в България е сред научните му интереси.

Сътрудник е в комисията по международни отношения в Главния съвет на Социалистическата партия на Сърбия на Слободан Милошевич. Той е от поколението на сегашните реформатори в партията. Категоричното му мнение е, че СПС трябва да се освободи от тежко компрометираните политически личности.



- В Сърбия стават драматични промени. Те в каква посока водят - към по-добро бъдеще или към нови проблеми, г-н Стоянович?



- Посоката им е твърде сходна с посоката на промените, които стават и в България през последните три години, откакто на власт е вашият Съюз на демократичните сили. Така че, ако при вас вече е дошло по-доброто бъдеще, няма основания то да не настъпи и при нас. Ние го очакваме. Опасявам се обаче, че и вие, и ние чакаме Годо.



- Хората застават ли зад промените?



- Значителна част от избирателите гласуваха не "за" програмата на ДОС, а "против" Социалистическата партия на Сърбия (СПС). Огромните социални различия между предишните властимащи и мнозинството от народа, чийто стандарт силно пострада поради дългогодишните жестоки санкции и агресията на НАТО, създаде представата у широките маси, че биха заживели много по-добре, ако се сменят управляващите. В този момент не се разсъждаваше много по програмата и същността на промените, които възнамерява да извърши ДОС. Ето защо дори и не съвсем законните кадрови промени не предизвикаха недоволство сред народа.



- Как се приема новата външна политика, сътрудничеството с "агресорите"?



- Сред народа е силно застъпено становището, че Югославия трябва да се отвори към света. Но струва ми се, не се мисли много за конкретните направления, начини и за цената на това отваряне. Определена съпротива у хората предизвиква трибуналът в Хага и тезата за сближаване с НАТО.

Но най-голямо недоволство провокира застрашеният жизнен стандарт на хората. Либерализацията на цените след идването на новата власт доведе до рязко нарастване на цените, а заплатите останаха почти без промяна. Беше изразен вот за по-добър живот, но той сега е всъщност по-лош. Това, разбира се, не отблъсна избирателите от ДОС на изборите. Мнозина съзнават, че на първо време ще се наложи да живеят по-зле, защото предишната власт е "разрушила и ограбила" всичко.



- Все по-сложни изглеждат нещата в Косово...



- След смяната на властта положението в Косово не само не се подобри, а определено се влоши. На сцената все така присъстват 2 диаметрално противоположни становища. От една страна, всички сръбски политически партии открито заявяват мнението си, че Косово трябва да остане в рамките на Сърбия. От друга, подкрепяйки тезата за диалог едва след косовските парламентарни избори, Западът фактически усилва албанските позиции като преговаряща страна и подкрепя настояванията им за независимост на Косово. Същевременно Западът подкрепя и актуалната власт на ДОС в Белград. Несъмнено в един момент ще се наложи все пак да се откаже подкрепа за една от страните.



- Предстои ли предефиниране на отношенията с Черна гора? Какво е бъдещето на другите народи и национални малцинства?



- В борбата си против Милошевич Западът подкрепи сепаратистките действия на режима на Джуканович. Сега пък, когато Милошевич вече не е президент на Югославия и Джуканович извърши цялостна подготовка за отделяне от федерацията, Западът вече не е за каквато и да е промяна на границите на Балканите, ами щял да подкрепи евентуален договор за предефиниране на отношенията между Сърбия и Черна гора.

Западът подкрепи сепаратистките и терористични действия на част от албанското малцинство в Косово, а когато тогавашната социалистическа власт в Белград се съпротиви, чрез НАТО бе извършена агресия срещу Югославия. Аргументите бяха, че застъпваната от социалистическата власт в Белград общност не била на демократични основи. В същото време се твърди, че сегашната власт в Белград е демократична, а това логично би означавало, че и общността, за която тя се застъпва, е демократична. Остава да видим по какъв начин тази демократична общност и Западът (който настояваше за установяването й) ще се противопоставят на сепаратистките действия на Черна гора и Косово и на автономизма във Войводина. Би трябвало да се надяваме, че установяването на демократично общество ще бъде лек и за потенциални сепаратистки тенденции сред другите национални малцинства в СРЮ.
1277
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД