Спорът да остане ли Александър Чирков директор на държавната болница "Св. Екатерина" или не отдавна мина границите на здравия разум. Битката разби на пух и прах теориите от последните 4 г. за резигнация от обществените теми и вторачване единствено и само в пъпа на собственото оцеляване. Налице са всички нужни елементи на екшъна по български - обвинения в кражба, некадърност, компромати, кирливи ризи, митинги, комунизъм и антикомунизъм, смърт, живот и политика. От целия гърмеж публиката остава с впечатление, че спорът е за доста голям кокал, а здравеопазването и медицината минават на последен план.

На път обаче е да умре, не без съществената помощ на настоящия здравен министър проф. Радослав Гайдарски, един от последните неприкосновени митове у нас - за блестящия кардиохирург проф. Александър Чирков, посветил живота си на добруването на българските сърдечно-съдово болни. Наскоро специалистът по панкреатична и чернодробна хирургия Гайдарски каза, че ако се направи анкета сред българските лекари, 95% не биха подкрепили проф. Чирков. След което подопечното му ведомство притопли факта, че Чирков дори не е признат по българските закони професор, нищо, че името му от години задължително се увенчава с титлата. Но при Чирков е така - истина, полуистина и чиста манипулация, вървят ръка за ръка. Просто защото той сам вярва на всичко, което казва и прави.



Кой все пак е Александър Чирков?



Той е от ромски произход, роден в Лом през 1938 г. Чест прави на всички ни, че етническият му произход никога не е бил ваден като аргумент за каквото и да било. Дори и в ожесточената битка от последните дни единствено партията на Цветелин Кънчев "Евророма" си позволи да се обяви в подкрепа на хирурга, но някак вяло и сякаш по задължение. Чирков завършва Медицинска академия през 1962 г. Следва в един курс със сегашния си враг номер 1 - Радослав Гайдарски. През 1966 г. заминава на специализация в Западен Берлин и остава там до 1984 година. Твърди се, че има чичо във ФРГ. В Германия работи като лекар в университетската болница в Западен Берлин, след това в университета във Франкфурт на Майн, а след това - във Фрайбург. Жени се за германка. Историята мълчи по въпроса как ромът от Лом попада в Западна Германия, не е особено ясен и статутът му на професор в Германия.

През 1984 г., по думите на самия Чирков, той се връща по молба на "българското население, представено от българските правителства, да разпространявам западната медицина в България". Вероятно това е така. Чирков е поканен да се върне от акад. Атанас Малеев - зам.-министър на здравеопазването и ректор на Медицинска академия по онова време. Първоначално Чирков опитва да направи болница в Банкя, която да е най-големият център за сърдечно-съдови болести в Югоизточна Европа. Определен е и строител - "Фиат". Проектът пропада, защото "колеги отишли при акад. Малеев и го уплашили, че Чирков и Георги Йорданов (първи зам. министър-председател по онова време - б. р.) щели да вземат комисиони…



"Живков, притиснат отвсякъде, спря проекта



в последната минута", казва самият хирург. Така започва изграждането на "Св. Екатерина" в Александровска болница през 1984 г. Разбира се, Чирков има пълната държавна опека за клиниката, макар че сега лекарите от Първа хирургия на Александровска го обвиняват, че е заграбил част от сградата им.

През 1986 г. Чирков прави първата успешна трансплантация на сърце в цяла Източна Европа. Детето, получило шанс за втори живот - 14-годишният Иван от Хасково, стана символ на медицинския напредък и кардиологична гордост на социалистическа България, а Чирков се сдоби с ореол на полубог. Детето обаче почина година по-късно. Според Чирков Иван е получил ритъмно нарушение и е щял да оцелее, ако е имало кой да му направи дишане уста в уста до идването на "Бърза помощ".

Естествено с тази операция Чирков си спечели и много завист в съсловието, което прави по-трудно отсяването на истина от манипулация. И през 80-те, и сега, на заден план остава фактът, че преди успешната трансплантация е имало и доста неуспешни. През 2002 г., ядосан от изявленията на Чирков, че се кани да присади и черен дроб, проф. Радослав Гайдарски, който подготвяше първата такава операция, пише в столичен всекидневник: "Чирков лично беше направил 6 трансплантации на бъбреци и шестимата пациенти бяха починали. Тъй като бяха починали и шестимата му пациенти, на които беше присадил сърце, акад. Атанас Малеев му забрани да трансплантира сърце и бъбреци."

Естествено вихърът на славата праща Чирков във Великото народно събрание през 1990 г. като депутат от СДС. Макар след това да не продължава с политическа кариера, хирургът винаги е показвал отявлено пристрастията си, които, както всичко у нас, се менят горе-долу през 4 години. Не е ясно как е депутатствал Чирков, при положение че сам твърдеше тази година по повод отказаното кандидатдепутатско място на ДСБ, че "аз съм български и немски гражданин. Това априори означава, че не мога да кандидатствам нито за депутат, нито за министър според изискванията на конституцията".

След СДС Чирков припозна каузата "Царят в България" и дълго работи за нея. Случайно или не, по време на управлението на Симеон беше окончателно завършен ремонтът на "Св. Екатерина". Той струваше 12 млн. лв., а самият хирург твърдеше, че всичко в клиниката му е поръчано от Хановер и Ротердам.

По време на предното правителство започна и строежът на новата сграда. Дълговете на болницата бяха безотказно плащани, често през главата на здравния министър, въпреки че МЗ е 100% собственик на болницата. Просто Чирков търсеше пари за дълговете си директно от финансовия министър Милен Велчев и премиера Сакскобургготски. Което не му пречеше ежегодно да заплашва, че болницата спира да приема пациенти, тъй като кредиторите отказват доставки заради неплатени дългове. Последния път Чирков



обяви навръх Нова година, че спира операциите,



и то в деня, в който впоследствие се оказа, че държавата му е превела пари за част от дълговете. По това време в склада на болницата е имало лекарства и консумативи за 6 млн. лв., показаха последните проверки на МЗ.

Но в края на 2004 г. ситуацията вече беше друга. Чирков изведнъж охладня към царя и прегърна каузата на Костовата партия - ДСБ. Така и не стана ясно защо. Може би защото и това правителство отказа да изпълни отколешния му проект да се изградят 35 малки болници за спешна реакция при сърдечно-съдови инциденти. Твърди се също, че кабинетът е отказал на Чирков държавно гарантиран заем от чужда банка за строежа на втората сграда.

По времето на Симеон Чирков си върна и ореола на трансплантатор на сърца. През 2003 г. той и екипът му за втори път присадиха успешно сърце - на 33-годишния Ростислав от Горна Оряховица. Мъжът е жив и здрав вече втора година. След това обаче Чирков направи опит да присади едновременно бял дроб и сърце - за пръв път в региона. Пациентката обаче почина. Самият Чирков призна, че белият дроб е бил извън човешко тяло 3 часа над допустимото и обвини за това лошите ни пътища.

Досега медикът не е имал проблем с нито една власт. Самият факт, че той е начело на държавна институция 21 години, го прави вероятно



рекордьор по издръжливост на държавен пост



в преходни години. Чирков беше начело на "Св. Екатерина" толкова дълго, че нищо чудно накрая и той да е повярвал в това, в което доскоро 99% от българите бяха убедени - че болницата е негова собственост. Само така може да бъде обяснено как изобщо е възможно на някого в болницата да му хрумне да я ипотекира.

С дългия престой на директорския пост може да се обясни и истеричната реакция на Чирков при новината за отстраняването му. Самият той неведнъж е казвал, че само Господ може да го махне от поста му. И очевидно досега си е вярвал. Той застана начело на митинг, който едва ли не прерасна в движение за сваляне на комунистическото правителство. Чирков се обяви за "един модерен Робин Худ" и обеща да влезе в политиката, за да махне комунистите от власт. Натърти също, че министърът го отстранява заради омраза и завист.

Подобен отпор при "Св. Екатерина" може да бъде и сигнал за страх. От какво точно се страхува Чирков - можем само да предполагаме. Фактът, че новата сграда на "Св. Екатерина" струва 22 млн. лв., е едно от обясненията. От болницата твърдят, че досега държавата е дала само част от парите, а останалото е от собствени приходи на болницата. Което отново е доста цинично, при положение че "Св. Екатерина" има 26 млн. лв. приходи, 31 млн. лв. разходи и 17 млн. лв. просрочени дългове.

Наскоро обаче излезе наяве още нещо. Полицията задържа руснак, за който се оказа, че е дарил бъбрек на чичо си - хирург от Германия. Трансплантацията е извършена в "Св. Екатерина". И от болницата, и от агенцията по трансплантации обявиха, че всичко е изрядно. Прокрадна се обаче обяснението на самия донор, че е получил 6000 долара, което е абсолютно незаконно и се нарича търговия с органи. Последва проверка от прокуратурата. Твърди се, че разследващите не са открили нищо нередно. Дано е така.



---каре---

Александър Чирков едно към едно:



"Всичко е въпрос на инициативност, на предприемачески дух…И да се търсят пари не за собствен джоб, а за болницата."

"Но с атаките срещу БСП трябва да се спре. Най-големият бонус за обществото ни след идването на царя е, че той научи политиците да се държат прилично. Да не плюят. Да не псуват."

"30 години съм под влияние на западноевропейската философия и мога да се справя с човешката злоба."

"Аз не съм се влюбвал никога. Винаги с разум съм уреждал взаимоотношенията си... Дори и нещо да ме привлича, не се поддавам на емоцията."

"Нося в себе си истинското смирение, което изисква дискретност и търпение. Това е християнството."

"Упорито предлагам съставът на министерството да бъде съкратен на около 30 души и то да бъде преместено в сградата на ХЕИ. Сегашната сграда да бъде продадена за хотел, а парите да бъдат насочени към здравеопазването. И оттук може да започне реформата - с такъв подход и начин на мислене."