Министърът на образованието Даниел Вълчев поиска повече пари за ресора. Но докато не се спрат течовете там, парите никога няма да достигат. |
Затова тук няма нищо интересно извън това, че сред критиците на бюджета пръв се явява и министърът като един стихиен семиотик, който изповядва суеверното делене на знаците на добри и лоши. И то по същия мил начин, по който бабината педагогика делеше думите и обозначаваните с тях предмети на чисти и акани. В това отношение простодушното "въх, баби, да го беше казал по-културно онова, дет' му викаме гъз" и политически отговорното "даваме лош знак към обществото с предвижданите 4,16% от БВП за образование", изразяват една и съща
лицемерна загриженост
към формата на истината
Тя се основава на бодрата нагласа, изразена с класическа убедителност от Й. В. Сталин - неслучайно корифей и в езикознанието: "Всяко нещо има две страни - добра и лоша; добрата трябва да увеличаваме, лошата - да намаляваме."
Това разбираемо положение за доброто и злото не се отнася обаче за знаците. Те не са добри и лоши, а са особени неща, които са безразлични към оцененото съществуване на предметите. С най-голяма сила това важи за числовите - цифрите; те са знаци в собствения смисъл на думата: изразяват определен брой предмети така, че е все едно дали имаме една дузина пъпчиви жаби или толкова приказни красавици. С това те насочват вниманието към лесно установими числови съотношения. По тази причина всички ние, които мечтаем за 12 красавици, но обикновено си имаме работа с 12 жаби, не бива да смятаме дванадесетицата изобщо за грозен знак и суеверно да й приписваме етическа или естетическа стойност. Прочее същото важи и за тринадесетицата.
Ето защо предвижданите 4,16% от БВП в бюджета за образование сами по себе си не са добър или лош знак даже с оглед на факта, че се явяват в проекта на коалиционно управление, всяка от чиито съставки е обещавала доста повече в предизборните залъгвания. Нещо повече - това уж зло означаване може да се окаже даже здравословно при следване на тенденцията през т. нар. преход. Все пак в него говори здравият разум, според който системно докарваните до глад
не бива внезапно да се прехранват
Пък и политиката по отношение на социалните разходи винаги се е описвала най-точно с максимата на македонстващия либерализъм: "Нема пари, действайте!" Освен това нека не забравяме, че става дума и за област, където се предполага просветителско себеотрицание...
Следователно чисто семиотични може да бъдат основанията да не се превъзнася като уж добър знак увеличаването на средствата за образование. Когато образователната система е продънена и от нея изтичат средства, е безсмислено те да се увеличават. Това днес може да загрее всеки, а не само тоя, който е бил зам.-ректор на УНСС, преди да стане финансов министър след наводнения. Затова смислено може да се отстоява дори радикално орязване на бюджетните разходи, докато се запушат течовете. Истинският политически знак би бил да се каже как ще стане това.
Вместо него наред с жалбата за орязания бюджет дойде познатото намигване, че нещата ще си останат същите, каквито си ги знаем от години: матурите пак се отлагат, тестовете отиват на нови експертни претествания, входните нива на горните образователни равнища си остават недостъпни за разчитащите само на бюджетни разходи, науката се препраща към проекти и бизнес и т. н. Казано иначе, обидният бюджет ще бъде компенсиран със запазване на условията, които дават възможност на образователните кърсердари да разиграват коня си дотогава, докато из полето на просветата съвсем престанат да се мотаят заблудените в добрите намерения на поредното правителство, което приема поредния бюджет за образование и наука.
Затова не толкова въпросните 4,16%, а това намигване е знакът, разкриващ действителните намерения. Те се състоят в запазване на статуквото. Което винаги е много по-зло за обществото в сравнение с процентите, с които то вече е свикнало.