Въпросът е почти хамлетовски - нужен или умен, но ненужен?Някога изучавахме - макар и за кратко - руска класическа литература. Една или повече лекции бяха посветени на "умната ненужност". Така руската критика - главно Белински - беше формулирала основната проблематика, която поглъщаше най-великите умове на съвремието им. Изумително е наистина как руската критика улавя и формулира в движение едно явление, подсказано от литературата - като се започне от Гогол с неговите "Мъртви души", мине се през Пушкиновия Онегин, през Лермонтовия Печорин и се стигне до Обломов на Гончаров и серията Тургеневи дворяни. - Умната ненужност, излишният човек… В какво е драмата? И защо толкова дълго във времето трае тя? Далеч в първите години на новия християнски век ап. Павел предупреждава: "Ако да говоря езици човешки и ангелски, нямам ли любов, ще съм мед, що звека, и кимвал, що дрънка…" "Ако имам дарбата да пророчествам и да зная всички тайни и да имам всякакво познание и вяра, та да мога да премествам планини, а нямам ли любов - нищо не съм…" (Коринт. 13:1,2). Но още в притчите Соломонови четем: "Глупавият не обича знанието, а (обича) само да показва ума си" (Притчи, 18,2).

Нашият Ботев в писмо до приятеля си Драсов пише: "Носиме в решето вода и смятаме, че с това оплодотворяваме народната нива"… В приведените цитати има и критика, и самокритичност. Две толкова непознати и дефицитни днес качества. Качества, които поставят в силна зависимост интелекта, ума, в неговата деятелна фаза (способност).

За какво става дума? За леност или за неприложимост на умния човек? И за двете, доколкото нашето "динамично" време дава най-невероятни приоритети. Слушам по радиото две взаимнодопълващи се новини: Фишер иска да играе с нашия Топалов и - канадски дипломат търси български (именно български!) емигранти за Квебек! Изтичането на мозъци отива към втората част на поставения въпрос: неприложимост! Но ако даденият мозък сам не желае да бъде приложен? Леността, унинието са обявени за грях и в свещеното писание… Един от най-"тънките" грехове. Друг такъв грях е гордостта, възгордяването. Ако ги вържем, можем да получим образа на "умната ненужност" в един от нейните най-неприятни варианти - ленив, но горд! Интелигенция в укритие - този синдром се появи в годините на предългия Преход. Изчакването, неучастието, апатията не са само белег на ума на интелигента, те бяха извикани на живот именно от Прехода. От неговите правила и безумия. Има хора с качества, които чакат да бъдат повикани. Но има и такива, които не желаят дори да бъдат повикани. Руският православен мисионер Григорий Петров в книгата си "Завет към българската младеж" (1925) пише буквално следното: "Великата, богата и силна Русия, прочута със своята литература, изкуство, с талантите на стомилионния си народ, претърпя страхотен вътрешен погром именно защото беше бедна откъм воля. Русия справедливо се гордееше със своята интелигенция, със своите благородно мислещи хора. Но в Русия твърде малко бяха т в о р ч е с к и действащите; нямаше го волевото начало... А леността, тая майка на всички пороци, е особено вредна и престъпна, когато се маскира с красиви идеи, с пламенни и благородни думи."

Цитираното е особено ценно, като кажем на читателя, че в книгата си - претърпяла в свое време 9 издания! - авторът сочи като лош пример за българите… руските братя: "Ако не искате да бъдете безплодни дръвчета в плодната градина на България, страхувайте се, срамувайте се и избягвайте с всичките сили на вашия дух дрънкането, празните, макар и богати на принципи и философия приказки…"

И най-гениалните люде са били преди всичко хора на труда: Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Данте, Шекспир, Гьоте, Бетовен, Кант, Нютон, Едисон… Всички те са преди всичко "работници", хора на неуморния и постоянен труд. Няма по-подходяща за празните мечтатели от формулата на механиката: изразходване поради неупотреба! Това впрочем е термин, използван и в кулинарията, но най-вече приляга за социалната сфера.

Пак в тоя ред на мислене е изреченото от един нобелист: "Нищо не похабява така, както работата на празни обороти"… Работата на "умната ненужност" е точно една такава "работа" на празни обороти. Днес за съжаление нещо обичайно е да кажеш за някого: абе, страхотен ум е, ама няма достатъчен коефициент на полезната дейност… Т. е. никъде не работи, не пасва, не го щат - на щат. И точка.

Времето, което идва, не желае да вниква в детайли.