Проектобюджетът на държавата за 2006 г. не е нищо повече от един консервативен бюджет на статуквото с непроменена през последните четири години философия. Като цел се декларира баланс между интересите на бизнеса и труда, но това очевидно не се постига чрез предложените политики и мерки.

Продължава традиционното консервативно планиране на бюджетните приходи. И за догодина те са силно подценени поне с 600-800 млн. лв, т.е. скрито се залага излишък от около 2% от БВП.

Открит остава въпросът за по-ефективното използване на 2-та млрд. лв. от фискалния резерв (средствата над минимално гарантирания остатък от 2.5 млрд. лв.). Част от тези средства би могло да се насочат към новосъздаващия се „сребърен фонд", за да подкрепят солидарната пенсионна система на фона на задълбочаващата се демографска криза.

Данъчните промени са козметични,



личи страх от предприемане на нещо ново



Те нито ще стимулират бизнеса, нито ще повишат жизненото равнище на населението.

Отново не се предвиждат данъчни облекчения за работодателя за квалификация, обучение и развитие на персонала, стимули за подобряване на условията на труд. От социална гледна точка по-значимото в проекта на Закона за корпоративното подоходно облагане са нулевото облагане на разходите за транспорт за работниците и служителите и намалената на 12% ставка за облагане на социалните разходи за храна и отдих. За поредна година обаче не се възприема предложението на работодатели и синдикати да се освободят от данък върху дохода и от осигурителни вноски ваучерите за работническо хранене, което на практика обезсмисля тяхното съществуване.

Стигаме до най -"болния" за нас като синдикат въпрос - за афишираната подоходна политика в проектобюджет 2006. Тя поддържа статуквото, защото за догодина се планира 365 лв. средна заплата за страната или се залага минимален реален ръст от 1.6% (при 5.8% прогнозна инфлация).

Гарантираните плащания остават далеч от желаното:

- Минималната заплата с номинален ръст от 6.67% (от 150 на 160 лв.) покрива само инфлацията и отново не се аргументира с обективни дадености или поне с границата на бедност (142 лв. по ЕВРОСТАТ);

- Непроменените минимално обезщетение при безработица (80 лв.), гарантиран минимален доход (55 лв.) и подход за определяне на социалната и минималната пенсия поставят под съмнение афиширания от правителството приоритет за борба с бедността и социалната изолация.

За заплатите в секторите на бюджетна издръжка са изведени числа, които будят само въпроси и недоверие:

- обявеният ръст на средствата за заплати от 11% впечатлява, но остава неясно в кои сектори ще се оползотвори;

- средната бюджетна заплата през 2006 г. от 459.89 лв. не кореспондира с посочения номинален ръст от 9.5% (ако се постигне предвидената заплата от 348 лв. за тази година, тогава нарастването през 2006 г. е с над 32%). Затова е нужна повече яснота



дали не се предвиждат поголовни съкращения



(далеч над обявените 10 % от април догодина), за да се достигне тази средна заплата;

- самото посочено номинално нарастване от 9.5% е доста по-ниско от обявения приоритет в коалиционното споразумение за "еднократно значително повишаване на работните заплати в бюджетната сфера". Нещо повече, тъй като заплатите ще се увеличат от 1 юли, на практика ще се постигне само 4.8% номинален ръст, което е недопустимо при очакваните ценови тежести. Затова, ако не се коригира съществено политиката по доходите, с бюджет 2006 г. се гарантира само и единствено реален спад от 0.95% на повечето бюджетни заплати!

Не може да се отрече, че част от предвидените данъчни и осигурителни промени имат положителен ефект за бизнеса и работещите:

- за работодателите се освобождава финансов ресурс около 650 млн. лв., включително 20.8 млн. от данъка върху разходите по ЗКПО;

- у работещите остават близо 259 млн. в повече разполагаем доход заедно с прилагане на семейното подоходно облагане.

На практика



брутните заплати над 230 лв. печелят месечно по 8 лв.



или почти 100 лв. годишно. Оценяваме това облекчение, но с тези пари едва ли ще се повиши покупателната способност - все пак 8 лв. е актуалната цена на килограм месо.

КНСБ не може да подкрепи предлаганата подоходна политика, защото тя няма да подготви страната за членство в ЕС. Според нас от догодина неотложно трябва да се въведе нова политика със следните параметри:

- Минималната заплата да стане елемент от поне 4-годишна стратегия и да е ясно кога и с колко нараства.

- Гарантираният минимален доход пряко да зависи от прага на бедност, като се определя в размер на 50% от този праг. Актуалната цифра в момента е 142 лв., тоест гарантираният доход трябва да е поне 70 лв.

- Социалната пенсия трябва да се разглежда като социална помощ и размерът й да се обвърже с гарантирания минимален доход.

- Бюджетните заплати стартово да се повишат през 2006 г. с двуцифрен процент, като увеличението е най-малко 15% - например 9% от 1 януари и 8% от 1 юли. Още по-добър вариант е диференцирано увеличение по отделни сектори и за различни категории персонал.

И в сферата на осигуряването правителството продължава линията и логиката на своите предшественици от последните години. Бюджетните политики тук отново имат за основна задача създаването на по-добра среда за бизнеса чрез намаляване на осигурителните му задължения, което обаче не е основна цел на осигурителната система.

КНСБ смята за абсолютно наложително



да спре увеличението на личната осигурителна вноска



и разпределението на осигурителната тежест между работодател и работник да се фиксира в съотношение 65:35. Не само за период от 10 години, а въобще.

При пенсиите въпреки промяната на началната дата на осъвременяването им всъщност се извършва индексиране. С диференциацията на и без това минималните 5% увеличение ще се стигне до около 2% реален ръст на всяка пенсия.

Предвижданата промяна в размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от 130 на 160 лв. е безспорно стъпка във вярната посока. Но крайно време беше такава стъпка да се предприеме и по отношение на обезщетенията за безработица. За жалост промяната на максималния размер на обезщетението е символична (от 140 на 160 лв.), а продължаващото замразяване на минималния размер на 80 лв. е лишено от логика и е в нарушение на закона.

Още по-възмутителна е тази ситуация предвид факта, че постъпленията във фонд "Безработица" превишават с 201 млн. лв. заложените разходи от 123.5 млн. лв. и с разликата се покрива част от недостига във фонд "Пенсии". Тоест част от политиката за стимулиране на бизнеса, която формира недостиг в пенсионния фонд, е за сметка на обезщетенията на безработните.

Решението за диференциация на месечните семейни помощи за деца (18 лв. за първо дете, 22 лв. за второ и 18 лв. за трето и всяко следващо дете) е правилно, макар че възобновяването на универсалната детска добавка е най-справедливото решение.

Финансирането на здравеопазването остава болезнен въпрос. За тази сфера в проектобюджет 2006 г.



е заложен дефицит от 275.2 млн. лв.



Държавата абдикира от свое традиционно задължение - финансирането на част от болниците и болничната помощ. Тя го прехвърля на НЗОК, но не й дава средства за неговото финансиране. КНСБ настоява относителният дял на средствата за здравеопазване да се увеличат от планираните 4.4% на минимум 4.9-5% от БВП, колкото всъщност ще отидат през тази година.

Крайно недостатъчни са и заложените средства за образование от 1899.6 млн. лв. (4.1% от БВП). В абсолютен размер те нарастват с 38.2 млн. лв. спрямо разходите за образование през 2005 г., но като дял от БВП намаляват с 0.3%. За да се осигурят модернизацията и реформите в образованието, както и да се увеличат заплатите на учителите, средствата за сектора трябва да бъдат 5% от БВП, тоест 2310.1 млн. лв.

Сравнителният анализ, основаващ се на поети ангажименти по присъединяването на България към Европейското образователно пространство, показва, че непроменените през последните години 0.6% от БВП за висшето образование са далеч под средния за ЕС 1.6 %.

Общите средства за наука през 2006 г. трябва да бъдат поне 1% от БВП, а не 0,4%.

Предвидените субсидии за жп транспорта - 74 млн. лв., очевидно са недостатъчни и едва ли ще компенсират тежките поражения, които този сектор претърпя от бедствията и аварии.

Едва ли е необходимо да се изреждат още много числа и аргументи. Очевидно е, че проектобюджетът за 2006 г. не само няма да ни заведе в страната на чудесата, но ще оправдае думите на Алиса: "Ако не знаеш къде искаш да отидеш, със сигурност няма да стигнеш дотам."