--------

Бриджет Чарнота оглавява групата в дирекция "Разширяване" на ЕС, която наблюдава подготовката на България и изготвя проектите на мониторинговите доклади. Тя е британски юрист от ирландско потекло. Автор е на документа "Подготовка за интегриране във вътрешния пазар", който служи като наръчник на всички присъединяващи се държави към ЕС. Тя бе в София миналата седмица, за да провери как се възприемат оценките и критиките в първия мониторингов доклад, който бе огласен на 25 октомври в Страсбург.

--------



- Забелязвате ли някакви промени в България след предишното ви гостуване у нас преди два месеца?

- Не мисля, че е реалистично да се очакват големи промени за толкова кратко време. Но се надяваме в резултат на разговорите да видим промени през идните седмици. Забелязвам силно полицейско присъствие по улиците, но то не е толкова значително, че да промени предишните ми представи.

- Остават само 4 месеца до последния срок, когато ще може да се подава информация с цел да бъде включена във вашия втори мониторингов доклад, който ще бъде от решаващо значение. Какво е възможно да се направи в толкова кратък период?

- В контактите си с български колеги в администрацията, които имах през последните дни, първото ми желание беше да се уверя, че докладът се схваща по един и същ начин от двете страни (Комисията на ЕС и България). Трябва да сме сигурни, че разбираме еднакво постановките, които изискват действия. Втората стъпка е българските колеги да си изяснят кое е приоритетно за тях, какво е реалистично да се свърши през оставащото време. И трето, да набележат предстоящата работа, която да доведе до очакваните промени. Очевидно, за два-три месеца не може да се решат големи и много сложни проблеми. Но ние очакваме да видим сигнал за движение в правилна посока. Не разчитаме да се случат чудеса. Много съм насърчена от позицията, изразена от българските ми колеги през последните дни. Мисля, че начинът, по който България отговори на критиките в доклада, е изключително професионален, показващ зрелост на разбирането какво трябва да се направи. Според мен правилният начин да се реагира е да се каже: "Приемаме някои забележки, повечето забележки или всички забележки, а сега нека видим какво можем да поправим за оставащото кратко време. Има области на сериозно безпокойство, в които може да се намерят решения относително бързо. Може да се вземат някои политически решения, които да дадат правилната скорост. Други решения може да отнемат повече време, защото изискват инвестиции, промени в инфраструктурата и затова ще гледаме за индикации, че предварителната работа се развива правилно.

- Бихте ли направили сравнение между петте области, които бяха поставени от мониторинговия доклад в "червена кутия"? Какво най-спешно трябва да се направи през близките месеци?

- На първо място гледаме да продължи законодателната работа. Това означава, че парламентът трябва да запази динамичния темп. Най-спешна нужда има от изграждане на законовата база. Второ, всичко (в най-критикуваните области) е спешно, но някои решения може да се постигнат по-бързо от други. Например в такива обширни области като селското стопанство е нужен комплекс от мерки, които изискват и големи инвестиции...

- Най-остри бяха забележките в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Колко престъпници в затвора искате да видите, за да кажете, че България напредва в правилна посока?

- Лесно би било да се каже, че определен брой е приемлив, но знаете, че е невъзможно да се посочат числа. Не сме толкова наивни, за да очакваме, че занапред няма да има убийства и престъпност в страната. Но очакваме да видим как се реагира на престъпността, с каква бързина, каква степен на сигурност се постига, какво е равнището на успешните операции. Затова не бих казала: "Ще бъдем доволни да видим хикс процента заловени престъпници." Но искам да се прави ясна разлика между "престъпност", "организирана престъпност" и "корупция". Понякога те имат връзка помежду си, но понякога не са свързани. Не бива да се смесва обикновената престъпност с организираната престъпност.

- Струва ми се, че ви интересува повече организираната престъпност.

- Всички аспекти ни интересуват, за да направим обективна картина на обстановката. При обикновената престъпност не винаги има елементи на корупция. Но организираната престъпност често води до корупция на високо равнище.

- В първия доклад бе посочено, че страната има успехи в борбата с дребната корупция, но не и с корупцията по високите етажи на властта. Какво очаквате да видите в тази насока?

- Очакваме да видим как функционира съдът. При досегашните наблюдения констатирахме значителни забавяния в съдебните процеси. Бихме желали да видим мерки, които да гарантират, че престъпниците се изправят пред съда колкото може по-бързо, след което присъдите да бъдат произнасяни в сравнително кратък срок.

- Значи, само арестите, които зачестиха напоследък, не ви задоволяват?

- Арестите са само първата стъпка. Важното е какво се случва след това. Колко време е необходимо, за да бъдат изправени на съд обвинените лица, как се развиват процесите и накрая колко от арестуваните биват пускани отново на свобода?

- Защо Комисията на ЕС посочи изрично възможността от разделяне на България и Румъния. Мислите ли, че Румъния изпреварва България?

- Винаги сме казвали, че всяка страна трябва да бъде оценявана по нейните качества. Всеки доклад се пише за отделна страна. Но заедно с това не става дума за конкурс за красота. Задълженията са едни и същи за всички. Но в определени периоди онова, което се случва в една страна в дадена област, не е същото, което се наблюдава в друга страна. Много опростенчески би било да се каже, че една страна изпреварва друга. В определен момент ще трябва да направим цялостна оценка на всяка страна.

- Досега обаче бяхме свикнали да мислим, че шансовете за влизане в ЕС са еднакви и за двете страни.

- Ако анализираме внимателно какво казва Комисията на София и Букурещ, ще забележим, че посланията много си приличат. Няма нищо чудно. Такива широкообхватни области като селското стопанство неизбежно са трудни. Проблемите си приличат.

- Забелязвате ли намерение у някои страни от ЕС да отложат ратификациите на Присъединителния договор, за да дадат шанс на Хърватия да влезе в ЕС заедно с България и Румъния?

- Чувала съм за тези спекулации, но нямам никакви доказателства, че която и да е страна членка не желае да спази задълженията си по договора, който предвижда България и Румъния да се присъединят през 2007 или 2008 г. Няма признаци, че някоя страна е взела решение да попречи на това.

- Трябва ли да имаме план "Б", за да знаем как да постъпим, ако бъдем отложени за 2008 г.?

- Няма защо да изобретявате план "Б". Той вече е предвиден в договора, който ясно пише, че приемането ще стане през 2007 г., ако не бъде отложено за 2008 г. Предвиден е механизъм, който може да бъде задействан преди присъединяването - това е отлагателната клауза. Има и предпазен механизъм за първите три години след приемането, както и след това. Някои от предвидените мерки ще влязат в сила автоматично. Ако не бъдете готови, няма да имате достъп до пари. Затова няма защо да измисляте друг план. Последиците вече са предвидени.