Дали държавните чиновници ще станат по-честни, отзивчиви и работливи, след като не само министър, но и цяло министерство от 188 души ще се грижи за тях?

Дали след като в заглавието на новото ведомство, оглавено от Николай Василев, записаха, че е министерство и на "административната реформа", това ще повлияе върху мнението на Брюксел за скоростта на промените в тази област? И дали корупцията ще побегне като дявол от тамян от администрацията, управлявана от кабинета на Станишев?

Отговорите на този етап се свеждат до няколко клишета, промъкващи се в интервютата и публичните изявления. Те горе-долу казват неща, които всеки стартиращ управленец обещава - администрацията да се свие, оптимизира, модернизира, европеизира и антикорумпира. Но има и сигнали, че новата власт не знае как да постигне това.

Новото административно министерство се появи като необходимото парче от коалиционната баница, за да получи НДСВ съответния брой министерски постове.

Макар че в името му управляващите записаха думата реформа, реформа в администрацията май скоро няма да има. Показателно е, че в проектобюджета не беше заделен нито лев за развиване на някакви политики. Министър Николай Василев шумно се оплака пред медиите, че са му дадени пари само за заплати и за парно отопление и така успя накрая да измъкне от Орешарски половината от исканата сума - 15 млн. лв. за електронно правителство. Но като цяло остава усещането за стария маниер - държавата прибира на топло нови 188 чиновници.

Сигурно година ще изгуби новото ведомство, докато се занимава със себе си, трупайки първоначални знания. Екипът от 13 души от дирекция "Държавна администрация", който изнесе на плещите си подготовката на административното законодателство и стартира реформите в тази област, в момента е разделен и разбит. Част от него остава в МС, а друга отива в неправителствения сектор. А 2006-а е ключова за укрепването на администрацията. Една от редовните забележки на Брюксел е точно за това и изводите от мониторинга, който ще ни приложат до пролетта, е решаващ.



Реформа няма да има и защото няма ясна управленска визия за това



Все още не е ясно къде сред приоритетите на правителството се подрежда реформата в администрацията. Да не говорим, че за нея се изисква надпартиен консенсус. Нещо, което предишният министър Димитър Калчев не успя да постигне.

Новият министър Василев се е вкопчил в идеята за изграждане на електронно правителство. Кабинетът "Станишев" е третият, който записва такъв приоритет. Освен това този проект струва доста скъпо и не е ясно кога държавата ще може да си го позволи. За 2006-а бяха заделени едва 15 млн. лв. за това. Ето защо вместо голи приказки е най-добре всички коалиционни партньори да седнат на една маса и да си направят финансов разчет за приоритетите, които ще финансират по време на целия мандат.

Но дори на един чиновник да му сложиш супермодерен компютър и да го обучиш да говори два чужди езика, това не означава, че е станал добър чиновник - любезен с гражданите и абсолютно некорумпиран. Нужна е и реформа на любезността, за която също трябва да има план за действие.

Строгите правила, контролът и добрият пример на лидера са в основата на управлението на човешките ресурси. Нещо, което у нас е обърнато с краката нагоре. Има правила, но те се спазват формално. Почти няма контрол за качеството на работа на администрацията. Да не говорим за възможностите й за облагодетелстване. Някои от чиновниците декларират възможен конфликт на интереси, но никой не проверява останалите. Висшите длъжности подават декларации в Сметната палата, но никой не проверява истинността им. Да не говорим, че с новите промени в закона за публичния регистър, които уж са за по-голяма прозрачност, ще се стигне до още по-голяма неяснота.

По въпроса с личния пример нещата са катастрофални. Един чиновник никога няма да стане по-добър, отзивчив и некорумпиран, ако шефът му има точно обратното поведение. Прав е Николай Василев, като твърди, че



ако един зам.-министър е корумпиран, никой не

може да спаси ресора, който управлява



В тази малка държавица в момента има 71 зам.-министри и 93 зам.областни управители. Вместо да разхлабва политическата примка около администрацията, съветът на управляващата коалиция я засили драстично. И така ни обърна в посока, противоположна на европейските тенденции. В страните от ЕС се намаляват до минимум ролята и броят на политическите кабинети и на зам.-министрите за сметка на тежестта на висшите административни постове. У нас е точно обратното. Да не говорим за съмнителното качество на висшите управленци, които бяха спуснати с парашут от партийните централи.

В Министерството на администрацията, на което уж се възлагат големи очаквания, единият зам.-министър е от квотата на комунистическата партия с 25-годишен стаж като научен сътрудник в бившия Комитет за наука и технически прогрес. На другия стажът му се изчерпва с 3 години работа като парламентарен секретар, а на третия му се губят 10 години от трудовата биография. Интересно с какво тези хора ще спомогнат администрацията да се модернизира и европеизира. От синдрома "Георги Петров" е болна почти цялата власт.

Партийните назначения в министерствата със сигурност ще пречат, а няма да подпомагат реформата на администрацията. Защото у нас все още политиките в една администрация се формират на ниво политическо ръководство, а не от професионалистите.

Лош знак даде съветът на управляващата коалиция и с бомбастичното си решение да съкрати 10% от чиновниците (8500 души) през първите три месеца на 2006-а. Това беше изстрел в космоса, без точни анализи и разчети. Същия подход имаше и царският кабинет през 2001 г., но се оказа дефектен. За 4 г. администрацията порасна с 26 000 души.

В момента чиновниците в публичната администрация са 85 000, като малко под половината са държавни служители. Само през 2004 г. 27 структури от централната администрация и 87 от териториалните са променили устройствените си правилници с цел увеличаване на щатната численост. В същото време едва 7 от централната и 22 от териториалните поделения са свили щатовете си.

Голяма част от раздуването на администрацията се обяснява с поети ангажименти към ЕС. В момента никой от новото правителство не може



да каже в следващите 1 или 2 години какви нови структури



трябва да разкрием и с каква численост, защото Европа изисква това от нас на всяка цена. Както и никой не може да каже какъв е оптималният здравословен брой на служителите в администрацията. И коя точно бюрокрация трябва да бъде съкратена. А златното европейско правило гласи, че се съкращават функции, а не хора.

Въпреки намерението част от дейностите в администрацията да бъдат извадени чрез отдаването им на частници или обособяване в агенции, със сигурност армията от чиновници ще расте, а няма да се свива. Първите светли примери в тази посока вече са факт.

Кабинетът "Станишев" одобри създаването на нова дирекция "Вътрешен контрол" във финансовото министерство, която увеличи броя на чиновниците там с 11. От правителството се мотивираха с ангажименти към ЕС. С решение на МС от 20 октомври пък се предвиди до 1 декември да бъде създадено звено за предварителен контрол по програма ИСПА в редица министерства, пак заради изискване на Брюксел. Предстои да се назначат нови чиновници и в администрацията на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

Дори само с назначаването на секретарка и шофьор на всеки един от онези 71 зам.-министри и 93 зам.-областни, администрацията се е надула с още 330 души.

Към тях трябва да се прибавят и чиновниците в новите министерства на Николай Василеви и Емел Етем - още около 400 души.

Според изследване на НЦИОМ от миналата година едва 4,8% от служителите и техните ръководители смятат, че щатовете в администрацията са раздути. В същото време половината твърдят, че броят на чиновниците е по-малък от необходимото. В доклада на Брюксел също се казва, че е необходимо да се укрепи административният капацитет.

На този фон е малко прибързано да се твърди, че решението на тримата големи в коалицията може да се изпълни по най-безболезнения начин, като се съкратят незаетите щатове. Николай Василев видя спасение в тази идея, но фактите сочат, че това е погрешен подход. Първо, защото незаетите бройки са за важни позиции, за които трудно се намират кандидати. И второ - защото бройката не е чак толкова голяма, за да реши проблема.

Според доклада за състоянието на администрацията за 2004 г. в края на миналата година е имало 2672 незаети щатове за държавни служители, от които 2239 са в централната администрация. Незаетите места по трудово правоотношение са 1345.

По-интересното е, че най-много са незаетите щатове в Агенцията за социално подпомагане - 199, в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол - 136, в Агенцията по заетостта - 105, в Агенцията по кадастъра - 100. Едва ли е разумно механично да се съкратят тези бройки, просто защото не са заети до този момент. Или пък по силата на същата логика механично да се отрежат 6-те хиляди незаети щатове за полицаи.

Има още един показателен индикатор за партньорите ни от ЕС, по който те чакат незабавни действия и резултати - противодействието на корупцията. До този момент всички управляващи се държат доста обидчиво по тази тема. Изказванията им са в смисъл - корупция може и да има, но тя не е в моя ресор. Ясно е, че само с обучения по професионална етика, тази язва няма да се премахне. Корупцията е начин на съществуване за голяма част от управляващите и от чиновниците. Затова мерките срещу нея трябва да са жестоки. Но никой правоохранителен орган все още не ще да пипне администрацията и да види откъде са й доходите.