БСП няма да изпълни предизборните си обещания - каза го в прав текст в петък пред ръководството на партията премиерът Станишев. И това е много добра новина. Отказът от реализацията на програмата на социалистическия популизъм е толкова позитивно явление, колкото и отказът от изпълнението на програмата на народняшкия популизъм на НДСВ след 2001 г. Разбира се, рано или късно идва заслужен срив на обществено доверие. Но пък нито лъжите са за сефте, нито доверието може да спадне толкова катастрофално - даже младата партия НДСВ след загубата на последните избори остава твърдо втора политическа сила. Какво пречи и БСП да си остане начело, ако и изпосталяла?

Може да попречи единствено голям провал (какъвто НДСВ не допусна). Комплексът "Виденов" тресе столетницата цели 10 г., вече не я е срам и да го крие. Даже лидерът й Станишев предконгресно заплаши Висшия съвет, че ако някой може да провали кабинета, това е собствената му партия - първите проблеми на кабинета "Виденов" дошли тъкмо от БСП, не от опозицията.

Проблемът на соцпартията, респективно на правителството, в което тя доминира, обаче е друг - че тя страда от недостиг на професионалисти. Кадровата банка на БСП е празна 15 години след началото на прехода. Партията може да разчита за упражняването на властта на твърде малко хора (извън тесния свят на партийните кабинети), които да са добили опит и



развили способности

в реалния живот



в годините на прехода. Едно е да си, ако и блестящ, дипломат от ерата на Студената война и да съветваш днес един или друг червен държавник, друго е да си, ако и нешколуван, дипломат, израсъл обаче в годините на европейската и атлантическата интеграция. Едно е да си "назначен" бизнесмен, застанал на входа и на изхода на държавното предприятие в началото на 90-те, друго е да си предприемач, ако и пак облагодетелстван от неравния старт, но разширил вече в пазарни условия своя бизнес. Едно е да си банкер, източил като пладнешки разбойник харизаната ти банка, друго е да си мениджър на банката на голям чужд инвеститор и да си си спечелил мястото с квалификация и професионализъм.

Колко са в БСП - и в центъра, и по места, от по-ниските, до най-високите етажи - тези доказани в реалния живот професионалисти? Колко са тези, които имат не само партийна биография или професионална такава, приключила преди 1990 г.? Най-голямата партия у нас се е докарала дотам, че не просто не може да провежда обещаната политика, ами й е трудно да упражнява самата технология на властта поради кадрова немощ.

В условията на кадрови дефицит няма как партията да не се превърне в



придатък на изпълнителната власт



Вярно, това беше валидно и за предишните две управления - на ОДС и НДСВ. Положението на социалистите обаче е по-трудно. Костов и Сакскобургготски имаха лукса да управляват в условията на псевдо- или контролирани коалиции. Докато БСП е силно ограничена от царистите, които до последно я размотаваха като властови партньор, и които във всеки момент може да напуснат кабинета. Така соцпартията нито има технологично време да трупа чисто управленски - а и политически, оказва се - опит на власт, нито има свободата да провежда собствена политика. ("Бихме могли да отстоим по-високи социални параметри, но с много по-висок риск за коалицията и за страната", каза пред пленума на Висшия съвет Станишев и явно неслучайно сложи "коалицията" преди "страната").

С това обаче партията се обрича и на



загуба на икономически гръб



за властта си. До 1996-а икономическата й база беше партийната и стопанската номенклатура, най-способна да е частник на гърба на държавата, но не и в пазарна среда. След краха на банковата система, с напредъка на приватизацията и с политическия натиск на последвалото синьо управление петата колона на БСП в икономиката загуби много позиции. Успешната част от нея пък днес не е непременно обръч само на соцпартията, а и на НДСВ например.

ОДС трупаше икономическа мощ чрез разчистването на бизнестеритории за партийни и държавни кадри и вербуването на лоялен към синята власт бизнес. Моделът на НДСВ бе същият, с разликата, че проправи мощно път за дошли от чужбина частни интереси и не залагаше на политическото остракиране по цвят като ОДС. Затова и до днес НДСВ изглежда с мощен бизнес гръбнак.

БСП не може нито да се върне към ерата на Виденов - България, слава богу, не е същата, - нито да възприеме изцяло моделите на ОДС и НДСВ. Не управлява сама, за да прави бизнес чрез политика с пълна пара като предходниците си, а и бизнесът вече е завоювал доста голяма самостоятелност и може да й предложи най-много "тематична лоялност".

При това положение на БСП не й остава друго, освен да търси опора на властта си в открито и справедливо по процедури управление. Така ще може да възвърне загубеното доверие от неизпълнените социални обещания. Нещо повече, това ще й помогне да се модернизира, понеже ще спечели симпатиите и на друг, неразчитащ само на социални плащания електорат. Колкото и наивна да изглежда тази перспектива пред столетницата, за нея има сериозни шансове - освен заради трезвата преценка, че БСП няма други опции, и заради постоянния страх от нов провал. А страхът винаги е бил един от най-силните мотиви при избора на поведение, включително политическо. Затова няма по-сигурен страж за лозето на Габровски, където е зачената социалистическата партия, от страха.