Когато на Дунав се мръкне,

и сънен Балканът заспи...



Само че с реминисцентно и малко пародийно пламъче. У нас често за много неща е така, но не съм сигурен, че и това трябва да подклажда комплексите ни.

В наша изгода е да му потърсим добрите страни - умереност, здрав консерватизъм и т. н.

Всъщност отдавна не ни се беше случвало да видим българи с белезници, закопчани поради идеологически изяви. Говоря за двамата младежи, арестувани от полицията, задето се канели да лепят плакати на синагогата или в опасна близост до нея - така и не се разбра. На самия плакат пише: "Не на чуждите военни бази!" И има нарисуван танк, зачертан със забранителна линия. Да оставим настрана чисто политическото и да отдадем дължимото на факта, че в такава картинка има изненада. Свикнали сме при арестувани нашенци да се говори за кражба, трафик на наркотици и проститутки или за битова свада, при която, да речем, двама бивши авери са се изтрепали за нива или жена.

Тази доста невинна акция (на фона на хилядите запалени коли и десетките пукнати глави във Франция и дори на фона на шишетата "Молотов" в комшийска Гърция) породи неочаквано значим обществен ефект.

Особено след като депутатите атакисти Петър Берон и Стела Банкова се включиха в порив на солидарност (или за политически пиар, те си знаят.) Случката на първи план има някои комични страни, но на втори таи сериозна симптоматика. И интересното при акцията на полицията срещу Стефан Андонов и Владимир Тричков



не е във версиите кой кого е бил



(Макар някак да не е за вярване, че двете студентчета, едното с очила, са нападнали униформените полицаи с крошета. Виж, че са им викали "пионки", "шутове" и "смешници", е по-приемливо.)

Двете страни в конфликта безусловно са гледали една на друга по следния начин: полицаите на младежите като на "комити", "нелегални" и "терористи", а студентите на полицаите като на "заптиета", "копои" и "стражари". Едните на другите като на нарушители и смутители на реда и статуквото, а вторите на първите като на охранители на несправедливото устройство.

Нещо да ви напомня? От филмите - "На всеки километър" и т. н.?

Това си е жив ремсизъм, още повече че младежите са от такава организация - "23 септември". Кръстена на Септемврийското въстание през 1923 г. Смешното в случая е, че е закопчало младежите (вероятно със съпътстващ пердах) ведомството на министър Петков, който пък е част от сила, която е политически приемник тъкмо на Ремса и Септемврийското въстание.

Но дотук със смешното и с кинематографичните парадокси на актуалната история.

Истината е, че става нещо в главите - разбира се, най-вече в младите. Идеологическият вакуум на посттоталитарния преход свърши. През дупчиците свободно бликат както основателни социални негодувания, така и чудати каузи и странни обсесии.

Революционният патос, който за кратко беше при крушителите на тоталитарното статукво докъм 1996-1997 г., по-сетне осиротя. Негов носител са по принцип части от декласираните общности плюс техни идейни катализатори от по-образовани, главно академични сфери.

Съгласете се: няма как да е дълготраен идейният мотор на прехода - дайте да съборим гнилия комунизъм, за да строим нормалното общество. А нормалното общество предполага здраво учене, още по-здраво бачкане, чевръстост по ръба на закона в бизнеса и възможно евентуално замогване - кола, сметка в банката, почивка в Турция и Гърция с домочадието...

На 20 тази перспектива, най-често далечна и несигурна, изглежда бледа. Най-малкото - предлага ракийката на бюргерското самодоволство от извора, над който младежът се е навел да дири



живата вода на живота си



И където смята да огледа лика си, осиян от ореола на романтиката и героизма.

Някои партии и политици усетиха това. И или вадят от раклата поовехтелите ликове на Троцки и Че Гевара, или залагат на агресивния патриотизъм с неизбежно съпътстващите го ксенофобски атрибутики.

В глобален мащаб за идеологическо лидерство в тази сфера се борят интелектуалци, публицисти и терористи. Между които на пръв и втори поглед няма нищо общо - защото едва ли има зала в света, способна да събере на едно място личности като Ноам Чомски, Игнасио Рамоне, Едуард Лимонов, Льо Пен и Осама бен Ладен.

Но борбата ще продължи. Сто на сто ще го усетим и ние. Ако поради леност или опустошеност не изковат своята харизма силите на светлината и разума, ще го сторят други. Казано с други думи, ако каузата за защита на сестрите в Либия примерно не е дело на неизносени авторитети, ще се намерят такива, които да излъчат лозунга: "Троши банките!"

Дефицитът на идеологиите в наш и световен план може да роди и чудовища.

А дотогава - от опит (визуален) знам, че всички тези, за които съществуващият ред не е симпатичен, най-обичат да си го изкарват на витрини и коли. Една горяща кола е в състояние най-лесно да внуши представа за хаос и пожар на бунта, така скъп на недоволните. Освен това често е беззащитна и крие най-малък риск при атака.

Не го пожелавам никак, но е редно и застрахователите да помислят овреме за тези неща. Както във Франция. Светът вече не е голям.