Защо законоделци като дърводелци? Вместо законотворци или законодатели? Защото, когато планирали бъдещата столица Вашингтон, консерваторът роялист Жозеф дьо Местр, политически философ, наричан още "френския Едмънд Бърк", казал, че на това място край река Потомак възнамеряват да се събират задморските законоделци, но Вашингтон или няма да бъде построен, или няма да се казва Вашингтон, или конгресът няма да е във Вашингтон.

Но, когато видях Вашингтон, край реката имаше паркове и в тях беше приятно да тичаш, понеже те не бяха като гората, срещу която живея. Моите комшии от квартал "Изток" изхвърлят всякакви боклуци, включително старите си тоалетни чинии, в Борисовата, понеже тя им е под носа.

Вашингтонските паркове са приятни за джогинг и по друга причина: срещнеш ли друг бегач, той вдига ръка за приятелски поздрав или ти пожелава хубав ден. В такъв хубав ден тичах по алеята и видях край нея сгъваеми маси, отрупани с напитки, и зад тях войничета. Щом ме зърнаха, гръмнаха овации: "Велик си Джо! Go, go, go!" Двама се затичаха, предлагайки ми известната практично опакована напитка с пластмасова сламка и капак. Зная, че не съм велик и съм повече от сигурен, че не се казвам Джо. И не поемам течности по време на джогинг и не обичам газирано. Приех пластмасовата кофичка, за да не ги разочаровам. От вечерното издание на "Вашингтон пост" разбрах, че по алеята, по която съм тичал, после минал някакъв маратон. Взех душ след кроса и с Коко (телевизионния оператор Николай Тодоров) тръгнахме към конгреса и там един загряваше, натискайки стената. Ей, човек, ти май искаш да бутнеш конгреса. Правя изометрични упражнения, сър, обясни той, докато Коко снимаше. Аз никога не му казвах какво да прави, нито той на мен, но този път Коко не се стърпя: "Джимо, ела да крепиш конгреса от другата страна." После, като се върнах в България, Бойко Станкушев ми се похвали, че като видял това по телевизията, отишъл на ъгъла на "Леге" и "Съборна", натиснал стената и обяснил, че подкрепя Първа частна банка.

Тя май наистина бе първата, после се нароиха други и накрая стана така, че хората, които си държаха парите в тях, изгоряха.

Минаха години, докато се завърне доверието в банките, опериращи в България. Започнаха да се завръщат и едновремешните отношения между банкер и вложител. Наближи ли Никулден, шефът на комшийския банков клон ме кани на коктейл, понеже Никулден е празник и на банкерите.

Преди 1944 в Търговска банка, Кредитна банка и Популярна банка едно момче изтичваше до близкото кафене и довтасваше с нещо като конус с пиринчена дръжка на върха. За да ме смае, залюляваше конуса и го превърташе кръгово, без да разлее двете кафета във филджани за банкера и за баща ми, чинийката с два локума за мен и трите чаши чешмяна вода на дъното на конуса, който беше прозрачен и предназначението му беше да пази от прах по пътя от кафенето до кабинета на банкера.

Десетилетия по-късно видях подобен етикет в бившите британски колонии. Канят те да седнеш, поднасят ти чай. От месец не сте ни навестявали, сър. Докато си пиеш чая, пред теб изникват различни чиновници, вместо да бъдеш препращан от гише на гише.

Но все пак ще обясня на сегашния си персонален банкер, че усилията му са напразни, ако ще не на коктейли да ме кани, ами карагьоз на скара да сложи в банковото фоайе по Никулден. В САЩ се множат банките без клонове. Наричат ги the branchless banks. Вместо да ходиш до банковия клон, използваш персоналния си компютър, а ако не си вкъщи - touch screen, който се банализира тъй бързо, както се банализираха банкоматите.

Това не е добра новина за банковите чиновници. Част от тях ще станат излишни. Не е добра новина и за тези хора, които нямат персонални компютри плюс интернет у дома си. Но няма как, разбрах още във Вашингтон, където си извадих кредитни карти, за да не ме гледат подозрително, като плащам кеш.

След като съществува и електронен подпис, не е далеч денят, когато депутатите в парламента ще могат да гласуват дистанционно, вместо да ги дебнем кой бил гласувал с чужда карта. И ние, избирателите, ще гласуваме, без да се разкарваме до избирателния пункт.

Ама всички нямало да могат. Щяло да е като образователния ценз, щото не всеки е компютърно грамотен. Вярно. Не са малко компютърните полуграмотници като мен.

Ами по-хубаво ли е от Турция да идват с автобуси и циганите да гласуват знаете как? Техните гласове струват ли колкото вашият и моят?

По-хубаво ли е закон за задължително гласуване, какъвто искат да ни спретнат законоделците?

Абе, карай! Хубавото е, че наближава Никулден и в Черно море, разправят, скумрия хич, ама гъмжало от паламуд.