Българите, които трайно живеят в чужбина, трябва да гласуват само в два случая - за президент на България и на национален референдум. Защо? Защото тази теза е логична и национално отговорна. Защото противната теза е: "Дайте да не разваляме ортаклъка с Доган."

Няма спор - българските гражданин имат право да избират и да бъдат избирани, независимо от това къде живеят. Избирателното право е общо, пряко и равно. Всичко това се знае - пише го в конституцията. Но конституцията очертава пътя, без да посочва дупките по него - в самия основен закон е записано (чл.42, ал.2), че организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон, в който спокойно могат да бъдат записани един куп



изключения на всеобщото избирателно право



Да не говорим, че то е ограничено още в самата конституция - може да гласуваш, ако си на 18, но не може да станеш депутат, ако нямаш 21 години. Президент може да станеш само ако си минал 40 г., а щом си под запрещение, нищо не можеш да избираш.

Идеята на леви и десни политици за ограничаване избирателното право на българските граждани, които трайно живеят в чужбина, трябва да бъде подкрепена. Защото е логична и отговорна.

Първо, хората, които прекарват в чужбина по-голямата част от годината, нямат работа на местни избори в България. Те трябва да отпаднат въобще от избирателните списъци за местния вот. На местен вот се гласува за кмет и общински съветници - за хората, които реализират политика на местно ниво. За тези, които определят цената на билетчетата за градския транспорт, общинските наеми, състоянието на детските градини и училищата и т.н. Защо хора, които постоянно живеят в Бурса, имат право чрез вот да определят политиката в Кърджали, при положение че те по никакъв начин няма да се възползват от тази политика и не носят никаква отговорност, свързана с общината?

Трайно живеещите в чужбина граждани



не плащат данъци в България,



защото личните доходи се облагат там, където живеят през по-голямата част от годината. Тези хора се наричат "трайно" живеещи, защото трайно са се откъснали от страната. И защо тези хора определят съдбата на съгражданите си?

Разбира се, става дума преди всичко за българските граждани, живеещи в Турция. Разбира се, става дума за т.нар. "екскурзионно" гласуване. Никой българин, живеещ във Флорида, няма да се вдигне, за да упражни правото си на глас в Самоков. Но изключването на трайно живеещите българи в чужбина от избирателния процес на местно ниво не би трябвало да се схваща като акт срещу ДПС.

Освен на местни избори тази група българи не би трябвало да гласува и на националните избори за народни представители. До голяма степен причините за отказ от избирателни права би трябвало да са идентични с изброените досега - тези хора



нямат пряк интерес от гласуването



и не носят пряка отговорност към населеното място и избирателния си район. Разбира се, има силни доводи срещу тази теза - примерно, българският депутат представлява не само своите избиратели, но и целия народ - чл. 67. ал.1 от конституцията. Но това е само един от красивите текстове на основния закон, които не вършат никаква работа. Българският депутат се избира в определен многомандатен избирателен район и представлява предимно него. Такава е избирателната ни система. Точно заради това българите, които трайно живеят зад граница, не би трябвало да гласуват на парламентарни избори - техният глас попада в избирателен район, с който те нямат нищо общо. Не е логично жител на Силистра, който живее в Испания, да определя депутатите в Габрово, нали?

Българските граждани независимо от това колко време са прекарали в чужбина трябва да гласуват за президент. Това е съвсем друг тип гласуване и разликата се крие във функциите на президента - те са преди всичко представителни. Държавният глава олицетворява единството на нацията и представлява републиката и гражданите й. Няма никакво значение къде се намираш - президентът е защитник на интересите ти. Той не е президент на Сирищник или Пловдив, той е президент на всички българи. Може ли това да се каже за депутата или за кмета?