Голямо достижение в най-новата българска история са извоюваните и конституционно закрепени свобода на словото, възможност всеки да изразява мнението си без страх от затвор и репресии, забрана за цензура, право да се търси, получава и разпространява информация.

Тъкмо медиите станаха коректив на властта, а често заемаха и ролята на държавата, като разобличаваха престъпни деяния и практики. Нерядко точно средствата за масова информация бяха и са единствените канали за осведомяване на обществото. Свободното изразяване на мнение бе извоювано и в много битки с властови фактори, в проверки, разследвания и дела срещу журналисти. Демократичните елити отдавна са усетили, че и самите тях няма да ги има без свобода на словото.

Затова и всеки опит в България да се посегне



на майката на всички свободи



трябва да се приема "на нож". При това не единствено от самите медии, не само от Европейския съюз, САЩ или от неправителствени организации, а и от самото общество.

В последните 3 години бяха направени 6 властови опита за възстановяване на цензурата.

През 2002 г. МВР се опита да промъкне в Наказателния кодекс текст, който увеличаваше с 1 година наказанието за издаване на държавна тайна (от 5 на 6 г. лишаване от свобода), както и ангажираше журналистите с наказателна отговорност при неопазване на секретите. Вътрешното ведомство дълго упорства, въпреки че бе разкрито как предвиденото наказание дава възможност почти безпрепятствано да бъдат подслушвани журналисти, депутати, магистрати. Този инат продължи и след като и от западни държави и неправителствени организации бе казано, че държавната тайна трябва да се пази от оторизираните за това лица, а не от журналистите. В крайна сметка депутатите гласуваха срещу промяната.

После дойде историята с предложения в проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс текст за разпознаването. Той предвиждаше прокуратурата и съдът да имат право



да забраняват публикуването на материали и снимки в печатните медии,



както и да спират излъчването на видеоматериали в електронни медии. Аргументите бяха, че това се отнасяло само за лице, за което предстои разпознаване, и единствено се "усъвършенствало доказването в наказателния процес". Въпросният текст обаче дописваше конституцията и даваше възможност за цензура. И той отпадна от приетите текстове на новия НПК.

След това се стигна до проектопромените в закона за защита на личните данни, приети преди седмица на първо четене. Една от тях буквално ограничава журналистическите разследвания, отразяването на съдебни процеси, репортерските проверки по сигнали под контрола на МВР, на прокуратурата и съда. Този текст бе остро разкритикуван от медии и неправителствени организации. Сега се чака отговорът на депутатите, които са длъжни да се съобразят с евродирективите и да запишат поне, че тази разпоредба не се отнася до журналистически публикации.

Двата предпоследни опита бяха в закона за публичния регистър и в становището на СЕМ за това какво са добри нрави в новините. В първия случай има надежда парламентът да не затвърди липсата на прозрачност в регистъра, а във втория СЕМ обеща да се поправи след бурята от недоволство.

Но опитите продължиха. В проекта за нов Наказателен кодекс има поправка, която



възражда най-тъмните години



на комунистическата диктатура.

Работна група в Министерството на правосъдието предлага нов чл.103, който предвижда 10 години затвор за всеки, "разгласил в чужбина неверни или грубо изопачени обстоятелства, които уронват достойнството на българския народ или на българската държава". Мотивите: "Република България вече е била жертва на злонамерени лица, съзнателно разпространяващи неверни твърдения", и затова следва държавата да се защитава и с наказателноправни средства. Сегашният кодекс е от 1968 г. и в него няма такъв текст. Имало е го в предишния - от 1951 г.! Какво значи неверни или грубо изопачени обстоятелства, уронване на достойнство на народ и държава, кой точно ще бъде преследван? И кой точно ще преценява? Тази поправка погазва свободата на изразяване на мнение и внушава страх.

Вярваме, че вече няма кой да позволи връщане назад. Но опитите продължават.