Въпросът за ограничаване на "екскурзионното" гласуване е едно от основните неща, над което политици от всички партии вече 16 години блъскат главите си. Тази тема обикновено става актуална по избори. Преди дни обаче тя беше реактивирана от БСП и ДСБ едновременно - няма как човек да не се впечатли от подобни съвпадения.

ДСБ ще внесе закон, с който да се ограничи т.нар. екскурзионно гласуване, заяви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов в Русе. В същия ден лидерът на БСП-Кърджали Милко Багдасаров дори разви конкретни идеи как това да стане. Според него от право на глас на парламентарни и президентски избори трябва да са лишени избиратели, които не са живели в България през последните 6 месеца. При местния вот пък преценката трябвало да се прави въз основа на престоя им в общината, за чието управление се гласува.

Ясно е, че всичко това е насочено срещу ДПС. На последните избори партията на Ахмед Доган си докара 70 хил. гласа от Турция. През лятото всички партии се надяваха, че интегралната бюлетина е достатъчно голямо препятствие за електората на ДПС, но той го прескочи с лекота. Види се затова сега и управляващи, и опозиция още в началото на мандата



мислят как да спрат неудържимия поход на Доган



към властта.

Вярно е, че ДПС непрекъснато увеличава подкрепата си. През 1994 г. движението спечели 283 094 гласа, което му осигури 15 депутати. През 1997 г. ОНС, в което основна роля имаше ДПС, взе 323 429 гласа и 19 мандата. През 2001 г. ДПС взе 340 395 гласа, което му даде 21 места в парламента. На последните избори движението взе 467 400 гласа и 34 мандата. Дали обаче забраната за изселниците в Турция да гласуват у нас ще спре този възход? И ще реши ли тя проблема, или по-скоро ще създаде нови?

Да оставим настрана въпроса доколко е редно в една правова държава възходът на една партия да се спира със законови мерки срещу електората й. Нека приемем, че ДПС е етническа и неконституционна партия, която трябва да бъде унищожена. В политиката 2 и 2 наистина не винаги е 4, но някои закони на физиката важат с пълна сила. Като този, че на всяко действие има противодействие.

Защото наистина не е нормално сегашното положение, според което почти всички мюсюлмани у нас са либерали. Редно е сред тях да има и хора с десни, а най-много да са тези с леви убеждения, предвид социалния им статус. Но колкото повече мерки с етнически привкус се вземат срещу тях, толкова повече те ще се либерализират - сиреч консолидират около ДПС. "Критикувайте ни, така само работите за нас, в другия парламент ще сме с 50 мандата", подвикна веднъж депутат от ДПС на свой колега от ДСБ.

Това обаче няма да е така, ако критиките са в правилната насока.



Вместо да се занимават с изселниците



в Турция, които както сами признават са с единия крак в България, защото половината им род е тук, политиците от останалите партии би трябвало да громят ДПС по други фронтове. Ако се вярва на слуховете например, голяма част от хората гласуват за ДПС не защото харесват корумпираната му върхушка, а защото в противен случай са заплашени да останат без работа. Проблемът обаче е, че в смесените райони всички са оставили ДПС да дерибейства. Назначаването на политици от други партии там е табу, което дори Симеон не наруши. Хората знаят само ДПС, за тях Доган е бащица и гласуват безропотно.

Самият Доган, колкото и добър политик да е, понякога дава чудесни поводи на опонентите си да го съсипят от критики. Чисто политически при това. Доган например не се посвени да обясни, че за него няма значение съмнителната репутация на Фидел Беев, който поведе листата му в Пазарджик, след като той може да му спечели един мандат само с гласовете на хората, които работят за него. Това някак остана без реплика. Вместо това всички вкупом заядоха лидера на ДПС заради "обръча от фирми". С което само му създадоха имидж на политик, който поне говори честно и открито за неща, които останалите се правят, че не съществуват.

А липсата на честно и открито говорене е основната причина за апатията у хората към политиката. От там и за ниската избирателна активност, която пък е другият фактор за възхода на ДПС. Защото и през 1991 г., когато хората все още гласуваха активно, ДПС спечели твърде много - 418 168 гласа. Това обаче тогава бяха само 24 мандата. И щяха да са още по-малко, ако СДС не се беше разцепило на три и двете части не успяха да прескочат бариерата от 4%.

Ще е по-добре, ако политиците ни се постараят да мотивират етническите българи да гласуват, а не да ограничават правото на вот на етническите турци. От това ще спечелят и едните, и другите.