Оскърбление ли е идеята за небостъргач в София към патриархалната нагласа на българина и не следва ли тя да бъде шокирана? Може ли Европа да приспособи идеята за небостъргачите? Какъв е шансът да се свърже една такава екстремна проява с миналото? С тези въпроси доц. Георги Лозанов откри конкурса за идея за небостъргач в столицата. Сред нестандартните хрумвания на българските архитекти се откроява желанието за повече екология, история и светлина, а не толкова високи сгради.

В европейските награди за българска архитектура "Визар", които ще бъдат връчени в събота, участват 28 проекта на български специалисти, работещи по цял свят. Този конкурс няма за цел непосредствена реализация на предложенията и е изцяло идеен. Проектите не са изчислявани инженерно. Столична община е предоставила два примерни терена, предназначени за високо строителство - в "Зона Б5" и по бул."Тодор Александров", в сърцето на бъдещото софийско "сити", защото архитектите не могат да творят, без да им е известно пространството, в което ще бъде разположена сградата. А възможно ли е изобщо по инженерни показания в столицата да бъде построен небостъргач? "В Япония, Малайзия, които са още по-рискови земетръсни зони от България, се строят небостъргачи, а трансферът на технологии в съвременния свят не е трудно да бъде преодолян", смята арх. Бойко Кадинов, председател на комитета по наградите.

Конкурсът е израз на волята на организаторите да се мисли изпреварващо, за да се предотвратят провали, когато настъпи моментът за реализация. "София трябва да промени досегашното си поведение на свършените факти. Трябва да изпреварим бъдещето", казва арх. Кадинов.

Хубавото е, че проектите са далеч от идеята софийските небостъргачи да бъдат просто лъскави гардероби с огледални стени и тенекия, казва арх. Кадинов. Българските проекти са много по-различни от обичайната американска практика и са по същество принос в строителството на такъв тип сгради. Не трябва да допускаме грешките на някои страни като Корея и Китай, където вече се строят демодирани небостъргачи, обяснява още Кадинов. В Ню Йорк за небостъргач се счита сграда над 40 етажа, а в Москва - над 75 етажа, но някои от българските проекти не залагат на височината и не посочват брой на етажите. Българските проекти за небостъргач са много разнообразни - от интерпретация на историческия детайл, през екология до игри на светлината под формата на светлинна завеса.