Напоследък на Висшия съдебен съвет му се налага да разглежда странни случаи и да обсъжда непривични навици на някои магистрати. Така лъсна, че в Софийския районен съд правораздава съдия, който може да отваря чакри, във варненското следствие има магистрат, който намира време да помага на свещеник, но не и да работи. Друг слуга на Темида - прокурор в столицата, 2 години не ходил на работа.

В системата работят много кадърни и свестни хора и случаи като тези само рушат имиджа ни, недоволстват магистрати. Но случаите са факт. А запознати твърдят, че във всеки съдебен район има поне по един чудак. Така из средите на третата власт се заговори, че няма да е зле, ако преди да влязат в системата, а и периодично след това, съдиите, прокурорите и следователите преминават през психотест. Дори шефът на съдийския съюз Нели Куцкова призова преди десетина дни следващият главен прокурор да е "морално и психически здрав". На дневен ред за пореден път излезе и проблемът за дисциплинарната процедура срещу тях.

Първи в края на октомври бе огласен случаят на районния съдия от брачната колегия Г. Г., който оправял чакри. Той бе наказан от съдебния съвет с "порицание" и продължава да работи в съда. Само че вече е в наказателната му колегия.

Веднага след като бе порицан, Г. Г. се закани да обжалва решението на кадровия орган пред Върховния административен съд. Но така и не го направи. Магистратът, който отказва всякакви срещи с медиите, е отдавна известен на колегите си. Самият той не крие, че има паранормални способности. Случва се да предложи на жени, чиито дела гледа, да им предскаже бъдещето или да им намести чакрите. Правел го, след като ги заключвал в кабинета си. Жените не се оплакват от физическо или сексуално насилие. Магистратът не се опитвал да ги докосва. Само правел кръгови движения с ръце пред лицата им.

Проблемът излезе на бял свят едва когато две от потърпевшите подадоха жалби до шефа на съда Иван Колев и до съюза на съдиите. Така Колев нямаше друг избор, освен да предложи Г. Г. за дисциплинарно наказание.



Не така леко се размина следователят от Варна Ясен Янчев



Той бе уволнен дисциплинарно от ВСС на 12 октомври. Решението на съвета обаче още не е в сила. Янчев го атакува пред ВАС. Делото е насрочено за 26 януари догодина. И в идеалния случай ще приключи в края на февруари.

Историята на Янчев не е свързана с източните философии, а с православието. Ако Янчев бе решавал делата си, едва ли щеше да стане ясно, че е записал теология в Шуменския университет и прилежно взема изпити. Междувременно всяка неделя помагал и на свещеника в църквата "Св. Успение Богородично" в морската столица. В почивните дни намирал време и да е библиотекар в друг храм - "Св. Параскева". А през това време папките с нерешените случаи се трупали... Янчев не искал от прокуратурата удължаване на сроковете за разследване. Направо им пращал делата си със заключение за прекратяване. Оттам му ги връщали с конкретни указания какво да свърши, но той отново ги предавал на прокурорите със същото заключение. На ръководството пък обяснявал, че е много натоварен и затова не успява да приключи делата си. Дисциплинарният състав на ВСС отдели специално внимание на факта, че кабинетът на Янчев бил пълен с икони, кръстове, пана, цитати от Библията на иврит. След скандала с Янчев висшите магистрати коментираха, че очевидно и началникът му е за уволнение. Досега обаче във ВСС подобно предложение не е внасяно.

Седмица след като взеха решението за Янчев, 25-имата висши магистрати бяха изправени пред нов, уникален случай в съдебната ни система. Този път "чудакът" е представител на обвинението. Оказа се, че Димитър Колев от Софийската районна прокуратура не е ходил на работа от 2 години. Казусът излезе наяве едва след като преди няколко месеца бе сменен шефът на СРП. До юни и. д. районен прокурор на столицата бе Славчо Кържев. Сега шеф е Вичо Вичев.

След смяната от Върховната касационна прокуратура направиха проверка на районната. Докладът така и не бе огласен. Из магистратските среди се заговори, че са констатирани сериозни нарушения. Във ВСС обаче не са постъпвали никакви предложения за наказания.

Димитър Колев бил неоткриваем. На телефона му отговарял секретар, не се отзовавал и на писмените покани да се яви на работното си място. Писмено обаче се отказал от заплатата си. Случаят на Колев е медицински, обясни преди дни Вичев пред националното радио и отказа повече информация по случая. ВСС обаче не взе решение за освобождаването на Колев. Само препоръча на Вичев да прецизира искането си и да го оформи като предложение за дисциплинарно производство.

Членове на съвета коментираха, че поведението на прокурора не е нанесло някакви вреди на държавата. Дори се заформи спор дали по време на отсъствието си магистратът се е ползвал от имунитета си. До единодушно мнение не се стигна. Нито пък стана ясно къде се е "загубил" Колев. Ако срещу него бъде образувано дисциплинарно производство, той трябва да се яви пред комисията и да изложи версията си.

Случаите на тримата магистрати странници поставят на дневен ред няколко проблема. В Закона за съдебната власт няма изискване човек да е психически здрав, за да бъде назначен в системата. Такова има например за адвокатите. Магистратите работят под немалко напрежение и затова идеята за психотестове не звучи обидно. Напоследък във ВСС по-свободно говорят за това. За съжаление обаче те нямат право на законодателна инициатива.



Друг проблем е бавното дисциплинарно производство



Първо, Висшият съдебен съвет избира дисциплинарен състав, който да разгледа предложението за наказание. Право на такива предложения имат шефовете на съдилищата, прокуратурите и следствените служби. С предложенията за леките наказания забележка и порицание се занимава само един член на ВСС, произволно избран от компютърна система. Когато обаче ръководителят иска понижаване в ранг или длъжност или уволнение, натоварени със случая са трима висши магистрати, които отново се избират случайно. Те трябва да проучат случаите и да обявят пред ВСС дали според тях трябва да има наказание. След това съветът гласува. Но решението му не е окончателно. Най-често наказаните магистрати го атакуват пред Върховния административен съд и така минават поне 3 месеца, преди да се стигне до развръзка. Напоследък се чуват предложения по-леките наказания да се налагат направо от прекия ръководител, а не от ВСС.

Освен всичко останало съветът няма право да разгласява никакви данни около дисциплинарните производства, докато решения му не влязат в сила. Висшите магистрати стигнаха до това решение след жалба на две съдийки от Софийския градски съд - Анна Каракашева и Калинка Топалова. През април те бяха дисциплинарно уволнени заради 560 нерешени граждански дела, трупани в продължение на 3 години. Случаят бе отразен от медиите и двете поискаха от кадровия орган "съдействие за спиране на медийните изяви", свързани с тях. Така започна медийното затъмнение. Преди няколко дни ВАС реши, че Топалова е уволнена правилно, и потвърди решението на ВСС. Уволнението на Каракашева обаче още виси пред върховните съдии.

Всъщност прозрачността само би стимулирала магистратите да си вършат добре работата. Би намалила значително и риска от корупция. Защото дисциплинарните производства далеч не са само срещу хора, които отварят чакри и четат молитви. А и става дума за това, че не работят, а не какви са им странностите.





Законът

За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания: да е завършило висше юридическо образование; да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност; да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано; да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

Магистратите се освобождават при навършване на 65 г.; подаване на оставка; влизане в сила на присъда; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година; тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт; решение на ВСС, с което се отказва придобиване на статут на несменяемост; несъвместимост с друга длъжност.

При виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за нарушаване на правилата за професионална етика съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарното производство може да бъде възбудено до 6 месеца от откриването, но не по-късно от една година след извършването на нарушението.