Емилия Масларова вече не е същата. Не раздава щедри коледни добавки, не вдига бюджетните заплати, не индексира ударно пенсиите, не въвежда чиста точкова система. Вместо това извади ножицата и започна да прекроява бездънните джобове на поверената й социална система. В събота провери два столични района - "Лозенец" и "Красно село", и установи, че броят на инвалидите там главоломно расте. От утре пък социалната министърка започва проверки на вкараните от 2004 г. насам леки коли на името на инвалиди. До края на годината тя ще извлече и политически дивиденти от едно добро управленско решение -законова поправка, според която трайно безработните ще взимат вече помощи най-много година и половина. Така тайно и полека само за седмица благовестата другарка



Масларова се прероди

в желязната лейди Шулева,



която преди 4 г. тикна метли в ръцете на мързеливите безработни.

Преди Масларова ред в публичните харчове се опита да въведе здравният министър Радослав Гайдарски. След като искането му за 5% от БВП за здравеопазване не бе удовлетворено в бюджета за догодина (дават се 4,4%), министърът подхвана шумна проверка на разхищенията в болниците. И за непосветените стана ясно, че при публичните разходи за здраве се източват, особено чрез лекарствата, така че и 10% да отидат за здраве, парите все няма да стигат и положителен ефект няма да има. И то още преди да е започнала реформата в болничната помощ.

Просветният министър Даниел Вълчев също искаше 5% от БВП за образование. Въпреки че всички партии говорят за икономика на знанието, за ирландски модел и пр., бюджет 2006 заделя по-малко за просвета от предходния - 4,16% спрямо 4,42% през 2005 г. (в абсолютни стойности обаче парите са със 100 млн. лв. повече). Вълчев беше обещал несимволично увеличение на учителските заплати, но в крайна сметка то ще е като за всички в бюджетната сфера - 6% средно от 1 юли. Той не успя да убеди кабинета да даде пари за саниране на училищата както 33-те милиона миналата година (15 млн. сега ще се пренасочат за саниране от средствата за капиталови ремонти), нито да вземе 35 млн. от тотото за спортни площадки и физкултурни салони. Вместо 65 млн. лв., предвидени по 3-годишната програма за въвеждане на информационните технологии в училище, догодина за целта се отпускат 25 млн. лв. На министъра не му остава друго, освен да се поучи от примера на Гайдарски и Масларова и да започне да запушва пробойните в образователната система.

На пръв поглед изглежда парадоксално - лявото социаллиберално правителство, вместо да увеличи средствата за социални разходи в широкия смисъл на думата (помощи, здраве, просвета),



подясному се опитва

да изтръсква чувалите



отвътре. Там, където са се натрупали удивителни парадокси - след дупките по пътищата най-много у нас са инвалидите; болниците правят дългове, а се презапасяват и разхищават; учениците намаляват, а броят на учителите расте. Всяко нормално управление би се опитало първо да разреши тези парадокси, преди изобщо да се помисли да иска още средства за тези неефективни системи. Защото това би означавало още по-голямо разхищение - като наливане на вода в пясък. Ние обаче не сме свикнали на такъв подход, особено от ляво правителство. И не можем да си обясним на какво се дължи промяната. Възможни са няколко обяснения, всички навярно валидни едновременно в някаква степен:

- на финансовото министерство му е гарантирана свободата да реже всякакви мераци с идеята за балансиран бюджет;

- ограниченията от МВФ, опасността от отлагане членството в ЕС и споменът за провал ала 1996-а попарват ищаха за резки движения, водещи до сериозни промени в следваната от 1997 г. насам политика;

- България вече дотолкова се е нормализирала, че рационалността (включително във вид на финансова дисциплина, планиране и отчетност) вече не е чужда на българските управници от всякакви цветове;

- неизпълнимостта на предизборните социални обещания налага - поне като политически изход от ситуацията - кампания по разкриване на злоупотребите в социалната сфера.

Първите три обяснения можем да подведем под едно по-просто - неволята учи. Последното, ако не си остане само пиар трик, също е плод на неволята. Няма нищо лошо в това едно добро управленско решение да бъде възнаградено и с политически дивиденти. С които поне да се компенсират пасивите от неизпълнените обещания. Ако обаче всичко приключи с малко инвалиден шум и проверката на двайсетина болници, ще е равносилно на престъпление. Защото какво друго е замазването на предизборните лъжи със следизборни.