Гласените от правосъдното министерство поредни, сигурно петдесети поред кръпки и поправки на Наказателния кодекс смаяха света с идеята за връщане към първоизворите на сталинския репресивен модел. Запознати твърдят, че кодексът щял да бъде обогатен с нов (всъщност отменен през 1968 г.) състав, според който



лъжата е форма на предателство,



щом е насочена срещу народ и родина. Текстът щял да е нова алинея към сегашния чл. 103, включен в раздела "Предателство и шпионство" от престъпленията срещу републиката. Шедьовърът щял да гласи: "Който разгласи в чужбина неверни или грубо изопачени обстоятелства, които уронват достойнството на българския народ или на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години." Това ще да е сериозно престъпление, щом наказанието е по-тежко, отколкото за изнасилване (2-8 години затвор). Не е трудно да се досетим, че тази идея ще бъде скоропостижно бракувана, но тя заслужава внимание, защото чудесно отразява



манталитета на сегашния законодател:



дребнав, зъл, плиткоумен и страдащ от тежък провинциален комплекс. Дребнаво е да преследваш някого заради "разгласявани обстоятелства" за народ и държава. Народът, та дори и държавата трябва да стоят далеч над лъжата - колкото и злонамерен да е лъжецът. Злобно е наказанието за лъжа да е с размер колкото за някои случаи на убийство. Глупаво е в наказателния закон да съществува толкова неопределен бланкетен текст, който задължава държавата да преследва милиони български и чужди граждани - от политиците, които през ден разгласяват грубо изопачени факти за корупцията на българската държава, та чак до онзи социолог, който разгласи невярното и уронващо достойнството на българския народ обстоятелство, че хърватите и сърбите показвали по-висока потентност от нас. Но най дразни заявената комплексарщина "какво ще кажат чужденците". Никакво значение няма дали лъжите ще бъдат "разгласявани" у нас или в чужбина. Мигар да се "урони достойнството" на нацията пред чужденеца е по-лошо, отколкото достойнството ни пред собствените ни деца? И въпреки всичко идеята на правосъдните проектанти съдържа два ценни зародиша, които трябва да се развият:



инкриминирането на вредоносната лъжа



Който се възползва от безусловно гарантираната свобода на словото, за да разгласява лъжи ("неверни и грубо изопачени обстоятелства") с цел да навреди другиму, трябва да носи отговорност. Не става дума да ходи в затвора, но поне трябва да си плати на онзи, който е пострадал или е могъл да пострада от лъжите му. Ако излъжа, че адвокатът Петров немарливо води делата ми, как ще се отрази това на практиката му? Сегашният текст за клевета не обхваща всички случаи на вредоносна лъжа, а наказанието (глоба до 15 хил. лева) е несъразмерно с вредите, които могат да бъдат нанесени от лъжеца. Освен това отговорност трябва да се търси не само от физическите лица, но и от фирми и ведомства, разпространяващи лъжи с цел да причинят вреда. Противно на трайната практика на съдилищата в България, че единствено граждани могат да пострадат от клевета, проектът на правосъдното ведомство признава, че потърпевши могат да са не само физическите лица.



Фирмите също могат да пострадат



от вредоносни лъжи. Това не е ново. Законът за банките (чл. 99, ал. 2) разпорежда: "Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба до 5 млн. лв., ако деянието не съставлява престъпление." Но какво толкова сакрално отличава банката от всяка друга фирма? Този текст трябва да се пренесе в наказателния закон, да се прецизира и да се приложи за всички фирми независимо какъв е техният предмет на дейност. Трябва да се предвиди и квалифициран състав с по-тежка отговорност за органите на власт, които извършат инкриминираното деяние. Само по този начин ще се сложат спирачки на



бизнеса с антиреклама,



който засега успешно се прикрива зад гарантираната свобода на словото. Публична тайна е, че за омаскаряване на конкуренти и опоненти охотно се плаща на журналисти, ужполитици и публични фигури (също като журналистите такива лица могат лесно да разпространяват лъжи), на медии и ПР агенции. Познавам неколцина негодяи, които са превърнали тази дейност в основно занимание. Обществото само ще спечели, ако обуздае такива "бизнесмени". Бездруго глобите за лъжа ще са им производствен разход.