Тази седмица специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари взема в ръцете си химикал и тефтер и започва да пише бъдещето на Балканите. Той трябва да пристигне в косовската столица Прищина на мисия "за установяване на фактите, с което ще бъде отбелязано началото на първия кръг от ръководените от ООН преговори за определяне на окончателния статут на Косово". От него зависи бъдещето на Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна, а косвено ще бъде повлияна и цяла Европа. За България този статут е от особено значение, защото ние граничим с населената от албанци сръбска територия - долината на Прешево, граничим и с Македония, чието бъдеще е заложено в Прищина.



Изходна точка - безизходицата



След края на военните действия през юни 1999 г. сръбската провинция Косово и Метохия осъмна практически като албанска и ничия. Албанска, защото всички други етноси бяха прокудени с доста репресии. В северната й част - в района на гр. Митровица, се запази най-големият сръбски анклав, край Призрен остана компактно турско население, чиято сигурност беше гарантирана от турски войски като част от операцията на НАТО. Роми почти не се срещат. Така или иначе физическото присъствие на другите етноси се свежда и днес до символично.

От самото начало светът изпадна в патова ситуация. От една страна, Европа и САЩ не можеха да стоят повече със скръстени ръце при горящата война на Милошевич с албанците, от друга, нямаха ясна представа как да процедират, след като спрат въоръжения конфликт. За албанците влизането на НАТО в Косово бе равносилно на влизането на руските войски в България през 1877 г. и логичното продължение на борбата на АОК (Армията за освобождение на Косово) би било обявяването на независима държава. Независимост обаче без съгласието на Сърбия би пратила световния ред и законност на боклука. И ето я изходната точка: Косово е прекалено малко, за да удовлетвори толкова много интереси, което е доста отчайващо, съгласете се.

От друга страна обаче, ситуацията, при която провинцията нито е сръбска, нито е независима, е неприемлива и ако не бъде намерено решение, е възможно територията с най-голяма концентрация на престъпност в Европа да се превърне в територията с най-много екстремизъм, при това с експортен приоритет. Интересите на радикалните мюсюлмански фундаменталисти към албанските територии са огромни и явни. Тяхната доктрина за бъдещето на света включва Велика Албания, а реализацията й минава през тотална дестабилизация на региона. Един палестински вариант обаче е най-малкото нещо, което е нужно на Стария континент, и затова трябва да се тръгва по пътя за решаването на статута, колкото и тежък да е пътят.



"Независим статут" срещу "разширена автономия"



Назначаването на Марти Ахтисаари за специален пратеник на ООН за провинцията се оказа симптоматично. Бившият финландски президент не е случайна фигура и появата му отново в Косово предричаше бурни събития и подсказа, че някъде (може би във Вашингтон) вече има ясни модели за налагане. Не е лошо да се припомни, че точно Ахтисаари бе този, който изигра водеща роля при преговорите с бившия югославски президент Слободан Милошевич за изтеглянето на сръбските военни части от провинцията. Изключителният дипломат никога не влиза в игра, в която изходът да не му е ясен предварително.

Малко след като той беше назначен с важната мисия, косовският парламент прие Декларация за независимо и суверенно Косово. Този акт е изключително важен, но и много тънък за тълкуване. За мнозина той прозвуча като обявяване на независима държава, но това не е така. Европейският съюз веднага реагира, че не би приел извиване на ръце и игра на свършени факти. Неслучайно актът на парламента звучи доста уклончиво - в смисъл, че декларацията за независимост ще бъде подложена на референдум и тогава ще се вземе окончателно решение за статута на провинцията. Въпреки острите си критики към парламента в Прищина представителите на западните институции приеха декларацията като "изразена воля". Резолюцията всъщност представлява отправната точка на албанската делегация по преговорите.

Важно е да се отбележи, че най-вероятната сръбска теза ще бъде "разширена автономия". Двете позиции са много близки по същност, но в момента изглеждат непримирими. Ако след края на преговорния период и двете страни останат леко неудовлетворени, значи дипломацията и Ахтисаари ще са си свършили работата добре.



Сценариите - от катастрофа до европейска интеграция



Най-мрачният сценарий, разбира се, ще се случи, ако албанците се изтеглят от преговорите и обявят независима държава. Това би било прецедент в световния ред и международното право, върху които се градят сигурността и живота в Европа след Втората световна война. Един подобен акт би дал тласък на едно паналбанско освободително движение в цялата дъга около Албания и Косово - Черна гора, Сърбия, Македония, включително и Гърция. При подобно стечение на обстоятелствата реакцията на Белград няма да е никак мека. Нелегитимен акт от страна на Прищина би развързал ръцете на сърбите да навлязат в Северно Косово, за да защитят своите сънародници там. Би дало повод на Белград да отреже провинцията от продоволствия и най-вече електричество. Това би дало и тласък на разпада на Босна - Република Сръбска ще обяви независимост и ще се присъедини към държавата майка. Би довело и до разпада на Македония - в лошия случай, или до федерализирането й - в по-добрия вариант (което в бъдеще означава същото). Няма да е лесна задачата и на Черна гора, защото територията около Улцин, която практически е албанска, ще тръгне по примера на косоварите. Такъв сценарий не е невъзможен, но е и последен в списъка, защото би бил възможен само и единствено със санкция от Брюксел и Вашингтон в съгласуване с Русия примерно. Рисковете обаче са прекалено големи, за да си позволи някой подобна авантюра. Един разпад на Босна например би бил фиаско за ЕС, в частност за Германия и Франция.

Лидерите на Косово също не биха рискували да си играят с огъня. Самите те са разединени в писането на планове за албанския етнос. Велика Албания съществува в бляновете на главатарите на различните фисове (кланове) в Северна Албания и някои техни проводници в Македония и Косово, но същинските играчи в ничията провинция се чувстват доста комфортно към този момент. Те са поделили бизнеса, никой не ги закача, няма акции "Светлина", "Респект" и контрабандата с цигари, петрол, жени и дрога си върви необезпокоявано. Това е заплатата, която получават, за да стоят тихи, и те биха били луди, за да приключат с този земен рай. Както се казва, който не слуша - отива в международния съд, още повече че повечето лидери имат сериозни досиета.

"Статут на независимо Косово" или "разширена автономия" са единствените формули, които биха дали шанс на Балканите да се присъединят изцяло към Европейския съюз.

Ето защо в тефтера на Ахтисаари се очертава изразът "Косово - независимо, но не съвсем". Но преди да оповести това, ще мине по дълъг, изпълнен с мини път.