|
| Славчо Георгиев |
- Г-н Георгиев, каква е вашата оценка за бюджет 2006? Като че ли най-разпространената критика към момента е, че той е консервативен и не предполага растеж.
- Бюджетът може да се разглежда от няколко гледни точки. На първо място неговите параметри предполагат запазване на макроикономическата стабилност и приемственост в следването на държавната политика, което всъщност беше приоритет на двете основни партии в управляващата коалиция. От политическа гледна точка бюджет 2006 може да се нарече "прагматичен", съобразен с реалностите и с коалиционната политика. Критиката, която ние бихме отправили, е, че в бюджет 2006 липсва фокус на правителствената политика.
- Казвате, че проектът е прагматичен и съобразен с интересите на трите коалиционни сили. Коя направи най-големи компромиси в него?
- Естествено е да доминират левите партии, включени в Коалиция за България, защото имат най-голямо представителство в парламента и правителството. В този смисъл основната визия е съставена от левия икономически екип. Интересното в съставянето на бюджета е, че за първи път той се прави при наличие на социално-либерална коалиция. За първи път видяхме отстъпки от страна на основните политически партии, които се считаха трудно осъществими само допреди няколко месеца. Има намаляване на данъчно-осигурителното бреме - нещо, което беше обещано и от НДСВ, и от Коалиция за България. В полза на либералните формации е намаляването на броя на данъчните ставки. В социалната сфера пък либералните формации приеха, че все пак това ще бъде един бюджет на социална отговорност с превес на социалните плащания. Затова и са увеличени средствата за социални дейности.
- А реално доходите на хората ще се увеличат ли?
- Това обещание - за 20-процентно увеличение на доходите, остана за развиване в някой от следващите бюджети, това е ясно. Реалните доходи най-вероятно няма да се увеличат. Става дума за заплатите на служителите в бюджетната сфера, доколкото увеличението на пенсиите и на доходите е в рамките на 5-6%. То само ще компенсира натрупаната инфлация. Ще се увеличат обаче средствата на нискодоходните групи като резултат от отпадането на най-ниската скала на облагането с данък общ доход.
- Самият бюджет според вас по-скоро към бизнеса ли е ориентиран или към социалната сфера?
- В бюджет 2006 г. има едно много силно послание - свалянето на осигурителните ставки с 6%. Това е първото правителство, което се осмелява да направи такъв голям скок в намаляване на вноските. Въпреки това се появяват необосновани критики, че би могло и данъците да се намалят още. Трябва да си дадем сметка за някои от реалностите, при които е съставян бюджетът и които са обективни дадености: правителството де факто започна да функционира от септември 2005 г., т.е. то не можа да участва пълноценно в бюджетния процес, който всяка година започва през април-май; ангажиментите към МВФ; предизборният макроангажимент, че преразпределението ще е в рамките на 40% от БВП. Много силен фактор, с който трябва да се съобразяваме, са цените на енергоносителите на световния пазар. И естествено - наводненията. Само ако изхождаме от тези обективни дадености, можем да дадем оценка за това какво е станало и какво не е станало с бюджет 2006. Много от критиките за съжаление не са съобразени с обективните реалности и някак си висят необосновано.
- Работодателите критикуват, че не отпадна данъкът върху печалбата, когато тя се реинвестира...
- Това е през призмата на предизборните ангажименти на БСП. Но те са за 4-годишен период. Не бива да очакваме, че всички предизборни ангажименти - към бизнеса или социалните обещания, ще бъдат изпълнени още в бюджет 2006 г. Напротив, по-скоро положителният сигнал е към бизнеса.
Бюджетът е отговорът на левицата към тиражираните към нея обвинения в продължение на години - че увеличава данъци, че харчи натрупано от десните партии. Но в бюджет 2006 се вижда обратното - има намаление на осигурителните плащания и данъчните ставки. С този бюджет се излезе от идеологизирания дебат "ляво-дясно" за икономиката. И се надявам, че дебатът в бъдеще ще се води на плоскостта на икономическите аргументи. Трябва да се спре да се говори за това какво е станало преди 8 години и какво ще стане, ако някой дойде на власт.
- Смятате ли, че в съставянето на бюджета има натиск отвън - от МВФ, от ЕС?
- Не бих го определил като натиск. Това са партньори на държавата и тя трябва да се съобразява и с ангажиментите си към МВФ, и с ангажиментите, които сме поели към ЕС. Няма друг начин освен в диалог да се оформят основните пера и основните макроикономически показатели.
- А възможно ли е България да прекрати споразумението с МВФ - както направи Румъния неотдавна?
- Към момента няма такива индикации. Даже напротив - правителството и БНБ изразиха принципно съгласие да се съобразят с мерките, предвидени от фонда. Една от тях е затягане на режима на кредитиране и вече бе предприета.
- Сред основните критики са по същество към бюджета е, че продължават да се наливат пари в сектори като здравеопазването и образованието, които не са реформирани?
- Това са резонни критики, защото той бе направен, преди да е приета правителствената програма. Обикновено бюджетът се съставя след приемането й и е отражение на приоритетите на правителството.
- Очаквате ли параметрите му да се променят, след като 4-годишната управленска програма вече е ясна?
- Всъщност тя сега се обсъжда, но не вярвам да има промени. Не очаквам и съществени промени в бюджета. А от друга страна, правителствената програма трябва да отговори на въпроса каква икономическа политика ще следва това управление. Ако вземем примерите, които посочихте - т. нар. нереформирани сектори на образованието и здравеопазването, - всички партии от управляващата коалиция заявиха, че образованието трябва да е приоритет, но в бюджет 2006 няма визия за правителствената политика за следващите години. Това още в по-пълна сила важи и за здравеопазването. Дори анализаторите отчитат, че то е най-слабата страна в предизборните програми на партиите от управляващата коалиция. И там нямаше решения на наболелите проблеми.
- Как си обяснявате факта, че в рамките на коалицията НДСВ често се държи като опозиция?
- Според мен това е в рамките на нормалното - както при обсъждането по време на бюджетната процедура, така и в политическото говорене. Това, че депутати от центъра или отляво критикуват бюджета, би могло да се приеме по-скоро като градивен елемент, отколкото да се интерпретира като опозиционно настроение. А и досега не съм чул сериозни критики, противопоставящи се на цялостната бюджетна философия в проекта за 2006 г. Естествено е например да има дебат за данъчните ставки.
- Смятате ли, че като бюджет на евроинтеграцията, както е определен, са достатъчно предвидените точно за тази цел средства? Чуха се критики и в тази посока, че цели сектори ще останат без необходимото финансиране?
- Ако разгледаме капиталовите разходи в бюджет 2006, ще видим, че те са 2.270 млрд. лв. и спрямо тази година бележат ръст от 33 процента. Голяма част от тях са за кофинансиране именно на инвестиционни субсидии от ЕС - по програмите ФАР, САПАРД, ИСПА, проекта "Транзитни пътища 3", жп линията Пловдив-Свиленград и др.
Проблемът с предвидените средства във връзка с евроинтеграцията трябва да се разглежда и от друг ъгъл. В държавата има над 70 стратегии за развитие на отделни сектори. Някои от тях се изпълняват, други - частично, трети въобще не се изпълняват. В голямата си част тези стратегии отговарят на европейските изисквания за реформи в дадения сектор. Проблемът е, че общата сума на тези проекти надхвърля в пъти възможностите на държавния бюджет за финансиране.
Това също не е отчетено в бюджет 2006 и отговорът, който трябва да се даде на този въпрос, е с приемането на Националния план за развитие до 2013 година.
В по-голямата си част това са стратегии на правителството, но има и регионални. Например тези за приватизациите на държавни дружества, за електронното правителство, за информационното общество и др.
Отделен въпрос е, че основен проблем на стратегиите е липсата на публична информация за тяхното изпълнение и контрол от страна на парламента, на медиите, на обществото.
