Любовта е индивидуално преживяване. Има любов от пръв поглед, любов необяснима, любов по сметка и просто любов.

Тази последната, по сметка, върви с пълна сила през последните години между гръцките мъже и българските жени. А сметката е проста. В южната ни съседка има недостиг на жени. Ние пък имаме повече жени, а мъжете ни все по-трудно се решават да се бракуват. Гърците ги цакат и с по-висок жизнен стандарт.

В последните месеци гръцките медии все по-често обсъждат липсата на жени в страната. Колкото и странно да звучи, гръцкият частен телевизионен канал "Мега" лансира като решение



демографския проблем в Гърция с внос на съпруги от България



Официалната статистика в южната ни съседка сочи, че на всеки 100 неженени гърци се падат по 66 неомъжени гъркини. Основавайки се на тези данни, канал "Мега" излъчил голям материал по темата. Мнението си изказали и жители от райони, в които проблемът е най-осезаем. Повечето от интервюираните твърдели, че най-лесният начин за излизането от трудното положение било да бъдат докарани българки. Някои даже предложили подписване на двустранна спогодба за това между София и Атина.

Преди няколко дни гръцката агенция АНА-МПА съобщи, че "браковете с българки в Северна Гърция по поречието на р. Марица са трайни, а от 1993 г. досега във вярност са се врекли 55 смесени двойки. Много от мъжете от този район, оженили се за българки, са щастливи и за това браковете им са трайни. При това става въпрос за бракове, от които не можем да се оплачем, казва кметът Пасхалис Гуткидис".

24 ноември 2005 г. на мегдана на село Орменион - на 10 км от Свиленград. Екип на "Сега" реши да провери има ли наистина бум на смесени бракове. Още при вида на колата с българска регистрация от местното кафене излезе полицай, който прегледа паспортите. Чувайки българска реч, пък се доближи мъж с думите: "Малко говори, жената ми е бугарка". 45-годишният Апостолос Сотириадис любезно отваря вратата на дома си, за да ни запознае с българската си жена.

На прага обаче първо се появява свекървата Елена Сотириади. Типично селска жена, усмихната и приказлива, и с ръце, изцапани в брашно. Одобрително приема гостите и видимо е готова да се похвали с българската си снаха.

Булката също е запретнала ръкави и меси тесто за баница - идва обяд. Зарязва обаче работата под одобрителния поглед на Апостолос, прави кафе и сяда до него.

"Никога не съм мислила и искала да живея в Гърция. Работех в една пощенска станция в Пловдив. Имах си свой апартамент. Парите ми стигаха. До 37-годишна възраст не успях да си намеря мъж в България. Преди 5 години една приятелка ме запозна с него (докосва нежно мъжа си по крака) в едно кафене в Пловдив. Скоро след това се оженихме. Сега имаме момченце на 4 години. Казва се Трендафилос на името на дядо си (така се казва свекър й). Това разказва Добринка, която вече носи фамилията Сотириади.

Освен нея в Орменион, в което живеят 700 души, има още 17 българки, които са женени за гърци.

Няколко от тях са пенсионерки, които след като погребали мъжете си в България, са решили да намерят нов "другар в живота" до края на дните си. В България не им провървяло, а гръцките старци откликнали безрезервно към брака. Нали има кой да им готви, чисти и пере, анализира ситуацията Добринка. Нашите пенсионерки пък веднага се втурвали да работят каквото и да е и да изпращат пари на децата си в България.



Гърците са същите като нашите мъже



Когато има работа - работят, като няма - тичат веднага в кафенето на приказки. А жената вкъщи се занимава с всичко. Тези тук поне изкарват пари и обезпечават семейството финансово. "Кво казваш?", пита веднага Апостолис жена си и прехвърля канала на телевизора от "Канал 1" на Би Ти Ви. Там пък случайно тече предаването "Искрено и лично".

В разговора за съвместния си живот Добринка и Апостолис не споменават думи като любов, обич... За сметка на това най-често използват думата семейство.

Повечето от доведените българки се занимават с къщна работа, извършват селскостопанска дейност и бързо се адаптират към гръцката реалност.

А селската реалност в гръцкото село е различна от нашенската. В дворовете на елинските селяни има паркирани нови трактори. Къщите са малки и измазани в бяло с алуминиеви дограми и климатици. По асфалтираните улици няма кравешка и конска тор. В къщите не се гледат никакви домашни животни. "Не може да гледаме прасе или кози, защото ще мирише на съседите. А и за какво ни е, като може да си купим всичко от магазина.

Европейският съюз вече трайно е сложил отпечатък в живота и на обикновения селянин. Той вече е научен да произвежда това, за което има квота. Има трактор, ползва всякакви преференции. Банката му осигурява семената и торовете, а продукцията я взимат направо от полето. После получава парите си пак в банката.

Апостолис отглежда 200 декара памук и захарно цвекло. В този район на Гърция е разрешено да се гледат тези култури. 60 дка са негови, а другите са под аренда, за която плаща наем.

Димитрис Феридис от същото село работи като общински служител. Той се е запознал с българката Яна Гроздева в Любимец. Това е първата двойка, сключила религиозен брак преди 12 години.

"Получих гръцко гражданство, работя като чистачка в детската градина и съм много щастлива, че живея в Гърция. Тукашните девойки, също като нашите не стоят на село, а отиват в Атина и Солун, а много от мъжете в района търсят щастието си в България. Мъжът ми е един от тях. Често идваше в България, запознахме се, влюбихме се и днес сме заедно, казва българката.



Българите са любимите имигранти на гърците



и в момента броят им е около 250 хиляди души. По-голямата част от тях са мъже, които работят според сезона - през лятото - по хотели, ресторанти и увеселителни заведения, а когато туристите си тръгнат, се оглеждат за селскостопанска работа. Българките, които търсят работа в Гърция, са между 40- и 60-годишни. Тях ги наемат като болногледачки или като домашни помощници. Млади жени рядко се хващат с такива дейности. Гърците предпочитат българките пред филипинки или албанки за вършене на домашна работа, защото били стриктни и работели много, разказват нашите сънародници.

Стандартните условия, при които нашенците си намират работа в южната ни съседка, са квартира и минимално заплащане, което е около 400 евро на месец. Жените, които се грижат за възрастни хора, успяват да се договорят и за безплатна храна.

През последните години пък Сандански заприлича на пазар за булки и платена любов. Мъжете от южната ни съседка прииждат на камари - предлагат брак на българските момичета или просто консумират платена любов. Смесените бракове вече отдавна не учудват никого в курортния град. Хората нямат и нищо против тях. Стига да не са фиктивни. "Да се женят за нашенки, защото ги обичат, а не, за да им родят деца и после да ги изгонят от Гърция обратно в града ни", казват хората.

"Просто благодарение на брака си с гърци наши момичета си живеят живота сега в Серес, Драма, Солун, Атина. Гледат си децата, а за тях се грижат съпрузите им", казват пък хората от Свиленград. И допълват, че като чули за трайния интерес на гърците към нашите жени, заприиждали в града моми от всички краища на страната ни. С надеждата, че и те ще се харесат на чужденците. Че и те ще изтеглят "печелившия лотариен билет" - брак по сметка с грък. Е, не е изключено и брак по любов. Но това не е задължително условие в теста, на който нашите девойки подлагат чужденците.