От решаването на ребуса за главния прокурор зависи дали България ще бъде приета в Европейския съюз още на 1 януари 2007 г. Изводът не е пресилен. Това е изискване на всички страни, които ще гласуват българската кандидатура, и с него са запознати най-висшите държавни, политически и дипломатически среди у нас. И макар и на пръв поглед да не е логично евробъдещето на България да се обвързва с една-единствена институция, длъжност и личност, то всички са вперили поглед точно там.

Изборът на нов главен прокурор е ключов най-вече заради проблемите, които са съсредоточени в тази фигура. 15-те години практическо прилагане на действащата българска конституция извадиха на бял свят очевидни недоразумения. Оказа се, че



само Господ е над обвинител N 1,



че неговият контрол е напълно невъзможен, а влиянието му върху целия обществен и политически живот е по-силно от всички други ведомства и институции взети заедно. И беше просто въпрос на време решаването на тези проблеми да се окажат от жизнено значение за цялата държава.

След дълго умуване политиците лансираха вариант за изход от очевидно патовата ситуация, който поне в някаква степен да смекчи драматичните последици от сегашното конституционно статукво. Той дойде от средите на БСП. Предлага се да бъде направена конституционна промяна, която да предвиди възможност за т.нар. импийчмънт на главния прокурор. Т.е. обвинител N1 да бъде отстраняван от поста си в своеобразен процес пред Конституционния съд. Според идеята при определени обстоятелства като например нарушения на конституцията, депутати ще могат да предлагат освобождаването на главния прокурор. Това ще става чрез обвинение срещу него пред Конституционния съд, което ще се поддържа от 1 или повече народни представители. Такава процедура съществува в момента за президента и вицепрезидента. Според нея 60 депутати могат да предложат на Народното събрание да обвини държавния глава или неговия заместник в нарушение на конституцията или в държавна измяна. Парламентът решава дали да повдигне обвинение срещу президента пред Конституционния съд с най-малко 160 гласа. В едномесечен срок КС гледа делото и се произнася с решение.

Точно същата процедура предлага депутатът Георги Близнашки и БСП. Засега тя среща подкрепа в почти всички останали политически сили. Определено



този ход би бил някакъв изход от патовата ситуация,



в която парламентът бе поставен от двете решения на КС - от 2003 г. и 2005 г. С тях фактически бе забранено обикновен парламент да пипа радикално главата за съдебната власт в конституцията. С идеята "Близнашки" поне се демонстрира някаква политическа воля за промяна.

В същото време обаче трябва да се отбележи, че именно заради въпросните решения на КС тя е на ръба на закона и може да бъде атакувана като противоконституционна, ако се приеме от обикновено НС. Това е така, защото се дава правомощие на една власт - законодателна, да се намесва в кадрова процедура на друга - съдебна (сега по конституция Висшият съдебен съвет избира и освобождава главния прокурор, като според идеята на Близнашки той ще си запази правомощието и просто ще се предвиди втора процедура). Може да се говори и за разместване на баланса и разделението на властите, което КС вече каза, че може да бъде направен само от велик парламент.

Разбира се, минаването през КС може да се избегне - ако се постигне консенсус от всички, които имат възможност да сезират конституционните съдии - президент, правителство, двете върховни съдилища, главния прокурор и най-малко 48 депутати да се договорят да не атакуват промените. Особено след като всички, с изключение на шефа на държавното обвинение, публично упрекнаха КС за решенията му да ограничат рамката на съдебната реформа. Но ако ще се тръгва на този вариант, може би ще е по-добре да се направят по-радикални промени - да се пипнат правомощията и мандатът на главния прокурор, да се помисли за структурна промяна за прокуратурата и следствието. Но идеята "Близнашки" все пак е едно добро начало. Както и тази на НДСВ за отпадане изцяло на имунитета на прокурорите и следователите (каквито нямат например адвокатите и дознателите).

Каквото и да се променя в конституцията обаче, каквито и закони да бъдат приети, винаги ще е по-важно кадровото обезпечаване, т.е. кой точно ще осъществява реформата и кой ще работи в системата. 25-те членове на ВСС, които трябва да решат кой да е наследникът на Филчев, трябва да са наясно, че този път ще бъдат гледани под лупа. Защото изборът на главен прокурор е по-важен от всякога и към него трябва да се подходи много отговорно. Защото на карта е заложена съдбата на България.