:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 441,431,160
Активни 283
Страници 4,292
За един ден 1,302,066
НАБЛЮДАТЕЛ
Писмо от "България" 1

Коректни ли сте преди Коледа?

Онзи ден в един камерен театър играели пиеса от Артър Милър и когато главният герой запалил цигара, някаква зрителка вдигнала скандал. Режисьорът мигом променил мизансцена и актьорът изиграл епизода без цигара. Не назовавам града, в който това се случило, понеже имам сантиментални спомени от него.
Бостън ще го спомена, понеже там не съм стъпвал и от него нямам спомени. Та да си дойда на думата; да се върнем при нашите овце, както казваха в онзи град, дето, за разлика от Бостън, не го споменавам.
Също онзи ден в Бостън пристигнало от Канада 14-метрово коледно дърво, за да грейне на първи декември. Добре, ама от политическа коректност коледното дърво - the Christmas tree - го преименували на празнично дърво - holiday tree.
Християнконсерваторите вдигнали врява срещу градската управа: "Как така празнично дърво, ние си знаем коледно дърво!"
А дървосекачът от Нова Скотия (Donnie Hatt) казал пред канадски вестник: "Да ми го върнат този смърч, дето го отсякох за тях. Като искат празнично дърво, ще им отсека един смърч за Великден."
Брей, че несантиментален дървосекач! Всяка година преди декември Нова Скотия дарява коледно дърво на Бостън като благодарност за помощта на бостънци през 1917, когато експлозия в Халифакс ранила 4 хиляди и убила 1900 души.
През 2003, преди Шварценегер да стане губернатор на Калифорния, тогавашният губернатор Грей Дейвис, демонстрирайки разделението между църквата и държавата и въобще свободата на вероизповеданията, толерираща всякакви религии и секти, измисли светското и неангажиращо "holiday tree." Смешковци.
Най-високите коледни дървета сега били в Лисабон и, може би, в Будапеща, но за Будапеща не съм сигурен. Не зная дали те са естествени или са изкуствени, екологично коректни дървета; моля някой, който живее в Лисабон, да ме осведоми дали тази 45-метрова феерия от светлина е истинско дърво.
Аз не трябва да се дивя, понеже съм виждал много политическа коректност. Например Нова година и Дядо Мраз бяха политически коректни в България, а Дядо Коледа не. Тогава не беше политически коректно у нас да има стачки и протестни демонстрации и, когато видях първата протестна демонстрация… Още се червя от срам, като си спомням как постъпих.
Демонстрацията беше в началото на 60-те. Организираха я чуждестранни студенти, недоволни от храната и битовите условия, но и наши студенти се присъединиха и всички тръгнаха от студентското градче надолу по Цариградско шосе към Орлов мост и Народното събрание.
Шеф на БТА тогава беше Лозан Стрелков; той се качи на мерцедеса, за да съгласува в ЦК как да съобщим за демонстрацията - нямаше начин да я премълчим. На тръгване той ми каза: "И нищо няма да пускаш в емисията, преди да се върна!"
Добре, ама той се забави, а демонстрантите с плакати се зададоха и ние излязохме по прозорците да ги гледаме и сред тях бяха Биси-майката и Благодарято, понесли един плакат с две дръжки. Те ме забелязаха и започнаха да ми махат с тази си ръка, с която не държаха съответната дръжка на плаката. В същия миг ми звънна телефонът. Питаха ме от бюрото на Асошиейтед прес във Виена има ли в София протестна демонстрация и аз казах, че не знам. А тя, демонстрацията, под носа ми - и Биси-майката и Благодарято ми махат и ми викат "Джимо!"
Те бяха гаджета, от Африка, но от различни (някогашни) колонии, така че се разбираха единствено на български, какъвто никой българин не можеше да разбере, а те помежду си се разбираха идеално. Нейното име беше Биатрис, но нашите студенти казали: Биатрис, значи Бистра, значи Биси. Така тя беше станала Биси. Той пък беше станал Благодарято, понеже Биси беше с майка си, пазеща необикновено красивата си дъщеря неизвестно от какво, и в студентското градче се разчу как той позвънил - не зная дали по телефона или домофона - и двамата разговаряли така:
-Биси има? (сиреч Биатрис вкъщи ли е?)
-Биси няма.
-Кой казва? (т.е. с кого говоря)
-Биси майката (говорите с майката на Биатрис).
-Благодаря!
И Биси, и Благодарято ми махаха от тротоара. Аз бях на прозореца на третия етаж на БТА и също им махах и пак ме повикаха на телефона да говоря с Виена и аз пак излъгах, че не зная за демонстрацията. Най-големият ми журналистически резил. Но се издигнах. Вярно, само до тавана, до който можеше да се издигне един безпартиен, изселван и син на национализиран. Ама политически коректен.
Сега е коректно да се съобщава за гладната стачка на учителите и за всяка друга стачка или демонстрация. Коректно е също да се строят джамии. Завършвам некоректно:
Джамията срещу халите е на Синан, великия строител на прекрасната Синя джамия. Новите джамии са грозни.
91
7876
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
91
 Видими 
29 Ноември 2005 22:46
Изглежда че на този автор "политическта коректност" е станала втора природа. Никога не можеш да разбереш кога казва истината и кога не. Върти, демек, сръчно фурнаджииската лопата на "политическата коректност". Мята я, ха от едната страна, ха от другата страна. Най-ловкият му похват е омесването на понятята във форма, подобна на руска салата. Кое е грахче, кое е саламче, кое е картофче - иди та разбери, ако си нямаш друга работа. Да вземеме, например, тази статия. Руската салата е произведена от прословутата американската толерантност и тактичност, целяща да не засегне нечии религиозни чувства, на която авторът плесва етикета "политическа коректност" и безцеремонното погазване на елементарни човешки права, като правото на свобода на словото или правото на демонстрация, от комунистическия режим, на което авторът плесва същия етикет "политическа коректност". Да ама има голя-я-я-ма разлика между двете "политически коректности", американската и комунистическата. Американската е безобидна и цели да не обиди никого. Докато комунистическа "политическа коректност" на гол задник си е чисто е....
29 Ноември 2005 23:05
Джимо, малко хора ще те разберат. Но от тези, който те разбират - БЛАГОДАРЯ!.
Иначе може да прочетеш първа страница на Сега днес - там ще разбереш как 86 организации, следят за Политически Коректното поведение днес.
29 Ноември 2005 23:13
bestbuy почти подкрепи фюрера Сидеров с писанието си на първа страница и сега вдига ръка в подкрепа на тази статия. Wow!
29 Ноември 2005 23:18
*****
Натиснете тук, за да разберете как да кирилизирате мнението си

Редактирано от - bot на 30/11/2005 г/ 10:09:17

29 Ноември 2005 23:33
фък с еврейска шпионка в местре...?!?
30 Ноември 2005 00:23
Че ще го разберат - ще го разберат. Въпросът е, дали това ще промени нещо.
30 Ноември 2005 00:45
Разговор на шише водка
Или чрез състрадание-към самопознание*


Седим си с мой приятел по нощите тези дни и смучем дъното на шише водка. Много сме гъсти с него и на един акъл. Избистрили сме всички битови и приятелски теми и сме го обърнали на всемирни. Нищим любимата ни тема -копието на Лонгиний и доколко последния е митология и оттам влиянието на Зигфрид от пръстена на Нибелунгите върху немския национализъм. По едно време го хванах на късо и се оказа, че не е разбрал смисъла на гравюрата на Базилий Валентий, на която са изобразени Парсифал, Гаван и Фенрефис в търсене на Граала, седящи пред отшелническата килия на Тревицент. Бях поразен от такова невежество, защото то отричаше смисъла на по нататъшните ни терзания по тънките и хлъзгави нюанси на темата! Той просто беше оттървал очевидната символика, така добре описана от Валтер Щайн, говореща, че абстрактните изображения по пътеката, водеща към върха на планината, изобразяват знанията и изпитанията , седящи пред рицарите -темплиери, търсещи посвещение в Граала. Нещо повече, той даже не бе разбрал смисъла на това търсене, смисъла на посвещението и изобщо на Свещения Граал? Та нали, още в подножието на планината, където се оставя егото, иплътското, и човек бива обзет от река от силни чувства на любов, състрадание и смирение, като награда за страданието, като върховенството на пречистващата любов, като врата пред смисъла на личната съдба, като пречистване и обновяване за нов, смислен, духовен живот. Мотото на тези рицари , търсещи Граала, било Durch Mitleid wissen, *този път вж подзаглавието) защото те отлично знаели за огромната пречистваща сила на състраданието като зов от безсмъртното Аз в тъмата от объркване и съмнения, в която се лута душата.
И тук моя френд отряза :
-Аз разправял ли съм ти за Люпчо?
-Не си.
-Люпчо е един несретник, по млад от нас с 6-7 години, интелигентен на вид мъж, но много я закъсал, клошар, болен , абе въобще, страхотно е зле, да му видиш ръцете, дрехите, лицето...
-??
-Помня го от преди четири-пет години.Наехме го от робското пазарче да отливаме плоча на М. Тогава беше здрав, помагаше, и бачкаше, веселяк...Платихме му надника, почерпихме бира и това беше. Сега го виждам често, защото седи близо до магазинчето, което зареждам-седи до дървото, облегнат, изнемощял, прекарал е инсулт и не може почти да се движи, не може да говори почти, аве пълна трагедия..
-Хм, много има такива. Бързо се закъсва и изпада, живота стана скъп...Вероятно мизерията му е донесла инсулта. Направо се стресирам, като мина през робския пазар. Всеки може да го удари съдбата..Знаеш ли колко познати видях там..
-Но той е болен, приятелю, просто не можеш да си представиш хала му-имам чувството, че всеки момент ще отиде в по –добрия свят. Говора-стенание, ръцете треперят, посинял, почернял, очите полупритворени..Денем и нощем се чудя как да му помогна. Давам му, каквото имам в джоба си-дребни пари, купувам му нещо за ядене, дадох му дрехи, балтон, занесох му у тях едно легло..
-Къде живее?
-В апартамент-на роднина на жена му. Невероятна мизерия..Неописуемо-седях на вратата...
-Ама той е женен?
-Да, и дете май има....
-Е, добре, той си е сто на сто контингент на Масларова.
-Аве ти ходил ли си някога в тези учреждения? Бюрокрация, нахалници, опашки. Него май му давали ваучери за топло и това е.. Той и не може да обясни , да върви, трудно говори, няма воля, предал се е напълно...Къде го виждаш да се моли по опашки.. Чудя се кво да правя-не мога да го взема у нас-ясно защо, мисля да отида в МВР и да кажа”Г-н дежурен, ето го човека, вижте го, това е крайна изпадналост, направете нещо”, но ме е страх, че ще дигнат рамене. За него дори арест ще е отсрочка, топло, храна, но като знам каква ни е организацията.. Той е за болница, за приют, има нужда от някой, който да му дава топла чорба , лекарства, постеля, и се грижи за него.
-Ами да, оставяш го на тях и те се оправят..
-А можеш ли да гарантираш, че няма да кажат вземай си го обратно, кво ни интересува
-Истината е, че май си мисля, че точно така ще кажат. Няма да се учудя.
-А нямаме май хоспис Милосърдие, като в София, нали.. Ами нали имаше нещо към църквата...
-Не зная, не съм чувал тук да има. То тук ни на Бърза помощ да се обадиш-виждаш как е, ни в болница да го закараш-ще го върнат..
-То поне телевизия да имахме, като в София-там всяка вечер дават по някой такъв, и сетне службите се размърдват. Кому да се обадя.?
-Аве най добре се обади на Р, нали знаеш, че жена му работи в Социални грижи..
-Ок. Благодаря ти-не се сетих. Още утре..

И оттогаз се се питам-коректни ли сме преди Коледа? Към себе си. Не- пред Бог...Щото обратното-ясно.
Наздраве! И Бог да ни пази!
30 Ноември 2005 00:59
фък... а вий палитически каректни ли сте към ваште чьорнакожие братя... вот как го е сакзал адин от тех... афтър вагон и полвина бук...:
ай хевя дрийм, чи уан дей тоз нейшън ше рейзнет ъп и надживьот настаящият мийнин' на веруюто си: "ний верваме и сме убиждьоннъйе, чи сички мъже са еквивалентни"... ай хевя дрийм, чи уан дей на краснъйх баирах павликени дяцата на формър роботникс и съйновята на едновремешнъйх комуняг ше могат да седнат тугедър на масата на бигбрадърхуда... ай хевя дрийм, чи уан дей даже кръчмата "мис, я сипи", една селская кръчма, съжжигающа в инфърното на несправедливостта и гньетта, ше се трансформирует в адин оейзис на слободията и дегустацията... ай хевя дрийм, чи май фоур циганета некой день ше живут в нейшън, где нема да ги джъджват по цвет кожи аткраднатава партфеля, ами по содержанието на техният черъктър... ай хевя дрийм тудей...
30 Ноември 2005 01:06
ДИ днеска не ми се мисли
30 Ноември 2005 01:16
>>><<<
Даааа...
30 Ноември 2005 01:40
ДЖИМО

Синята джамия на Синан наистина е прекрасна. Вдигнали я нарочно - точно срещу Света София, която величествено се издигала над Константинопол. Нарочно, защото макар и да е била пригодена за джамия, Света София си оставала велик символ за предишното могъщество на поробения християнски свят.

А джамията в София е по-грозна и от дървен турски кенеф. Не случайно сборищата на цигани и проститутки се намират около нея. Ми то смърди на кенеф отдалече, а някакъв ислямист крещи по мегафон някакви неща на някакъв език. И това в центъра на една европейска столица.

Предлагам на мюфтийството и софиянци да пишат до Бат Бойко да й тегли един ремонт. Ако трябва и уникална да я направят - с шест минарета. И пари ще дам, стига да е красива и да наподобява поне малко Синята джамия. Ако не, превърнете я в музей и точка. В България трябва да има точно 5 джамии. Колкото български църкви в Турция.
30 Ноември 2005 02:50
Хинтересно явление. Статията до момента е видяна над 1120 пъти, но има само 12 мнения след нея. За сравнение, последният пасквил на волгин е събрал "цели" 128 мнения, но бил видян едва 2260 пъти. Политическа коректност отвсякъде.

Редактирано от - Кракра Пернишки на 30/11/2005 г/ 02:58:34

30 Ноември 2005 02:58
Приказката за Биси е хубава, едно уточнение - в Студ. град (където живяхме 12 години и заминахме за Ню Йорк) в стаите нямаше телефони, не слагаха и срещу подкуп на АТЦ 6 след десети - разговора явно е бил по домофона или по телефона в портиерната, извикали са бабата долу, което също не обяснява как се е чувала и другата страна.
*
Не ми хареса края за джамиите - предназначен да смушка черносотниците в ребрата, тъкмо се укротиха малко. Защо новите църкви и джамии ни се виждат фалшиви, а старите - истински е интересен въпрос и мога да предположа, че и старите някога са били нови и са изглеждали нелепи. В Истанбул - стъписващ брой нови джамии в "стар" стил с високи минарета из новите жилищни комплекси по полето. В града са се увеличили много и жените с черни бурки, казаха ни, че саудитски благотворителни им плащали стипендии да ги носят. Джамиите имат високоговорители и в Ню Йорк - в неделя минах към масджида на Фълтън стрийт и Франклин авеню в Бруклин до началната спирка на S, звука им е мощен и звучи тъкмо като в кв. Султанахмет в Истанбул, от Еминьоню към Св. София.
*
Султанахмет джамии, или Синята джамия, наистина е красива, много по-красива от тежкотонажната Св. София, по-изискана по градеж от всяка друга ромейска старина - наоколо са Базилика цистерн, Хиподрума и други. Джамиите имат два входа, както ни обясниха, един за Turks and Muslims, друг за Tourists and Asians.
30 Ноември 2005 03:07
Джамията в София била грозна - на кой му пука?! Нали синагогата е красива!
30 Ноември 2005 03:19
Лелелелелеле! Ама да вярвам ли на очите си? Ама туй Димитри Иванов ли е? Ама как тъй са му го ПУСНАЛИ туй парче там? Ама то тук у Англия направо уволнение го чака на другиж ден! Съкън да не обелиш зъб за резаните щото, бохчичката ти е вързана и със шут те пращат по живо по здраво. Така стана преди две лета с небезизвестния Робърт Килрой Силк, който подобно Димитри Иванов /левент, бохема, малко женкар и много по алкохола/, зе че си зе белята и зина срещу неква расистка неправда...В Кралството на мъглите както е известно има само ПОЛОЖИТЕЛен расизъм, демек расизъм не срещу черните, ами само срещу белите...Та значи ако си безработен, нареждаш се на дълъг списък и ако не си куц, ням, сляп, глух, лесбийка, гей или от етническите групи, чакаш, чакаш, ама понякога много се проточва туй чакане...Та на Робърт му писнало и един ден зел че написал в Дейли Мирър колко несправедливо е туй за белите. На другия ден предаването му /най-гледаното предавне в 9 сутринта по бибиси едно/ бе спряно, а господина – свален от ефир...После го свалиха и от вестника...А после оглави партия, нещо като воленсидеровата у наше село, ама и тя се провали на изборите...Горкият Робърт...Горкият Димитри!...Поздравления за статията! ВЕУЛИКОЛЕПНА! Както винаги!
30 Ноември 2005 03:32
прословутата американската толерантност и тактичност

Зевзек, заслужаваш си псевдонима. Напомни ми за един друг виц:

Декларацията на независимостта започва: "Всички хора са създадени равни ..." Всъщност имало се предвид "Всички хора са създадени равни стига да не са негри, индианци или жени (по-късно ирландци, италианци, немци и т.н.)"


30 Ноември 2005 03:35
Коректни ли сте преди Коледа?

Ми прав е ДИ-то , он ги пита дали са коректни
Михайлова се отлюсва прави нова партия вътре в СДС , Такева лъже че синдикатите на транспортните работници ще я подкрепят , ниски помощи за пенциите предновогодишно за умирачка , повече от 100 дела трябва да бъдат разгледани до нова година, евтини карти за студенти за новата година , снахи и свекърви се целуват ?!?! Бе заеби - наистина незнам дали сте коректни като лъжете ?!?
ПП- Поне да се бехте научиле да лъжете а вие и това не можете ?!?!
30 Ноември 2005 03:52
Факт, че в страната на Големият брат, нерядко се случва в най-тривиални неща и по най-невинни поводи толкова да се изсилят, че да прескочат всякаква разумна граница. Тоест, получава се нещо рядко глупаво. Какъвто е и този случай. Изумително, до същия извод стигат дори и мюсюлманите, чийто чувства, предполагаемо, тъпанарската "коректност" е целяла да щади. Е, Бостон може да е спокоен сега - воините на Исляма ще хукнат да гърмят коледните елхи в Лондон, Париж, изобщо другаде в некоректния свят... В интерес на истината, и с христианството коледното дърво има също толкова общо колкото и сламата в яслата.
30 Ноември 2005 04:03
Фичоу, тъй като не си добре осведомен не се опитвай да тълкуваш края на статията. Напоследък джамии, на територията наречена България (така е по-правилно нали?) никнат като гъби. Грозни. Отблъскващи. Чужди. Много от тях построени незаконно. Някои в села без хора изповядващи исляма. След Босна, Косово и Македония само това ни трябва. Виждал ли си джамия в Атина? Въпросът е риторичен.

За да бъда политически корекетен ще добавя, че в България след 1989г. съм виждал няколко новопостроени църкви, които все едно са строени от един нечистив обръч от фирми или по техна поръчка. Срам.

----------------------------------------- ---------------------------------
Въпрос с понижена трудност: Защо Синята джамия е построена точно срещу Света София (действаща джамия по онова време)? А колко години е разликата в строежите?
30 Ноември 2005 04:03
Димитри , нали не казваш , че джамията на Синан е коректна , а новите джамии не са ...? Като кажеш "А" , се очаква да произнесеш и "Б"... Или пак трябва да дойде едно или ?!?
30 Ноември 2005 04:19
Зе Мария , пак чудесен постинг ! Ти да не си дъновист* ?
* дъновист - човек , който обича да вижда дъното на бутилката
30 Ноември 2005 04:20
Може ли форумните jaнишари да изкоментират следната новина в контекста на скорошната ни "дискусия" по повод "новини на турски език по бнТ". Благодаря предварително на откликналите фичофили:

Турците скочиха срещу ФИФА заради посочването на кюрдския сред официалните им езици във футболния годишник. "Турската футболна федерация изпрати писмо до президента на ФИФА Блатер с настояване тази грешка да бъде поправена, което е от жизнено значение за националното единство на Турция", се казва в изявление от Анкара.


Таковата, това политически коректно ли е? Не е ли малко нагло (по беге стандарти) турската държава да отправя такива искания (и то в писмена форма)? Чудно тия турци тъпи ли са или просто си нямат идея от европейски ценности и етнически модели. Впрочем, специално за Джимо: скоро ФИФА трябва да вземе решение по повод животинските прояви на турската полиция, стюарди, журналисти, играчи и т.н. на мача Турция-Швейцария. Ако ФИФА накаже или оневини и двете федерации, значи политическа коректност от най-пошъл тип в акция. Накаже ли обаче само Турция ... става интересно. Но не ми се вярва. Две телефонни обаждания от Лондон и Вашингтон и няма проблеми. Търки из сейф.

Редактирано от - Кракра Пернишки на 30/11/2005 г/ 04:43:14

30 Ноември 2005 05:15
Археологическият музей в София в миналото е била джамия.Няма нужда да се строи нова джамия, по добре Главно Мюфтийство да си реституира имота.
30 Ноември 2005 05:38
А това политически коректно ли е да не се поздрави Андрей Райчев а ????
ЧИД - и се сещай за недоклатените форумци дето все още са тука ?!?


Днес е Андреев ден

30 ноември 2005 | 04:02
Агенция "Фокус"



София. Днес Българската Православна църква чества празника на Св. Апостол Андрей Първозвани. Той бил рибар, един от дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър.
Легендата разказва, че Андрей е първият, когото Исус Христос призовава сред апостолите - оттук и името му Първозвани. Разпнат е на кръст в гръцкия град Патра. Кръстът му е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст".
Народът свързва Андреевден с вярването, че от него денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Смята се, че "Андрей прогонва зимата и дългите нощи".
На Андреев ден имен ден празнуват всички, носещи името Андрей.

Редактирано от - nesnaecht на 30/11/2005 г/ 05:39:41

30 Ноември 2005 06:21
BG_TR, подкрепям! Точно под президентските прозорци - да напомня на Първанка с чии гласове е опитал да бъде преизбран.
Става ли обаче да ремонтираме кенефа на Синан и да го превърнем в музей на модерното изкуство? По-добре ще е отколкото да го бутаме като мавзолея. Аз не бях съгласен с идеята на Костов-Бъки. А няма да е зле да питаш твойте хора какво става с милиардите долари компенсация за тракийските българи. Действат ли по въпроса.
30 Ноември 2005 06:42
Да, Бююк джамия, тя е много гиздава, с девет оловни кубета. Банката много хубаво е описана около нея. И Св. Неделя на Васильов си я бива. Площада с нея, джамията, синагогата и паметника на Ленин беше хубава гледка.
*
В Атина има над сто хиляди мюсюлмани, много повече от София, но се строеше само една джамия, от покойния саудитски крал, за олимпиадата, не стана навреме, в едно село към летището. Единствената столица в Европа без джамия. Гърция не може да ни бъде образец за етническа политика, новогръцкият етнос е по-млад и в много по-голяма степен е продукт на асимилация на други населения. Че в България не се строят много църкви не са виновни мюсюлманите, просто българите не са религиозни и БПЦ не е станала важна част от живота им.
30 Ноември 2005 06:49
Прекрасен текст, г-н Иванов!
30 Ноември 2005 07:01
Имах си аз да стане навреме?! Тя Олимпиадата за малко да пропадне ... и пак Европа им плати масрафа. Но да не се отклоняваме от темата - оказа се, че в Атина до 2004 година нямало НИТО ЕДНА ДЖАМИЯ, въпреки стотина хиляди мюсюлмани живеещи в Атина. Защо? Интересно ми е защо Гърция или Турция не могат да са ни примери за "етническа политика"? Да не би Гърция да не е в ЕС и НАТО? Да не би Турция да не е демокрация? Започвам да се обърквам. Как така Унгария може да си запази АЕЦ-а, а ние не? Нещо не е както трябва тука. И не съм казал, че мюсюлманите били виновни ... казвам, че цвъкането на кенефи под път и над път е целенасочено. И Джимо не е сляп. Друг някой ще се подпише ли?
30 Ноември 2005 07:20
В интерес на истината държавата Турция е естествения (да го наречем стратегически) партньор на България на Балканите. Най-малкото зло ако щете ако не броим Хърватска за балканска държава. Отгоре на всичко българи и турци по принцип се разбират чудно в чужбина. Обаче бегейската депесарщина, джамии и прочие седеращини на нашите ще развалят рахтлъка - толкова ли са късогледи държавниците и от двете страни? Или тука е замесен и оня елемент, с централа Ленгли и двайсет докторски степени по разпалване на "етнически конфликти"?
30 Ноември 2005 07:58
Сега вече знам, че софийската джамия е от Мимар Синан и ще я погледна с други очи, макар че и вътре съм влизал няколко пъти и даже съвсем наскоро. Ама там ме приеха някакви арабски момчета на счупен български и които може би самите не знаеха кой е Синан. А те другите очи идват от гледането на чудесната джамия в Одрин, чиито автор е Мимар Синан - строена през 16-и век! Най-голямата в цялата Османска империя. Чудесна, ако човек е в състояние да се възхищава на джамии. Аз се постарах да мога - като архитектурен паметник, намиращ се съвсем близо до БГ.
Синан освен това е построил и други 84 големи джамии, 52 по-малки, 7 язовирни стени, 7 моста, 20 керван-сарая, 35 двореца и 86 бани!!! и е участвал като офицер-строител във всички военни походи на Османската империя в близкия изток и Европа, вкл. до Мохач и Виена.
30 Ноември 2005 08:02
Доброто отношение към африканците в Студ. град украсява статията на бат Джимо. Познавах и аз много африканци, имахме един съсед Вела Едуард Сибиси от ЮАР, комунист, от АНК, аспирант по право (помагах му да си пише работите на български) и пияница, все искаше по една "петица" и не връщаше. Ял е у нас и е гледал мачове, и аз у тях съм пил чай с бисквити чаени. Учеше ни да казваме думи на зулу - умфана, умфаняна. Казваше ни за апартейда и как черните взимали десет пъти по-малко от белите за подобна работа и ние се чудехме как е възможно.
*
Понякога се събираха у тях сънародници, пускаха си Ботеви песни на грамофон (Моята молитва, мъжки хор) и си представяхме как цалуват камата и револвера над евангелието и една прокламация на Умкхонто ве сизве. Той беше много критичен към възродителния процес, аз също, но пред него говорех общи приказки. Накрая чух от един колега от Външно, че д-р Сибиси все пак завършил, бил на служба в Претория и карал мерцедес. Имаме симпатии към Зулу и харесваме Лейсмит Блак Мамбазо, дето пяха с Пол Саймън в албума Грейсланд.
*
Такова добро отношение просветените бълг. публицисти като Джимо трябва да показват и към турците, които са ни много по-близки от зулусите. Аз лично за пръв път се проникнах от симпатия към турците в Турция (имах иначе приятели от тях у нас в у-ще и казармата) от филма на Йълмаз Гюней "Път", в 1986, ходихме с един колега от ФФ кюрд от Турция и един грък, и двамата комунисти. Дядовците, пишещи чай в бедно кафене, съвсем като у нас, затворника, който си показваше снимката в тескерето на другаря си - "виж как ме типосали, приличам на убиец. - А за какво лежиш? - За убийство". Тогава гледахме и "Среднощен експрес" и излязох отвратен. Гледахме още Гюней - "Стадото", за нямата булка.
*
Сега ето има добър повод да се пише за турския писател Орхан Памук - прилича малко на бат Джимо, и той от буржоазно градско семейство (на жп предприемач) от европейския кв. Нишанташъ - интересен разказвач на истанбулски хроники от 20 в., превеждат го много на запад, може да получи Нобел, неотдавна каза, че Турция трябва да признае арменското клане и някои националисти го заплашиха със смърт. Ето интервюта с него отзиви за книги за инфо на бат Джимо.
30 Ноември 2005 08:03
Вицът за Бисито е хубав. Телефон в студентско общежитие, обаче, не съществува. С изключение на един в портиерната, дериват от телефона на домакинката. Сетих се как един изобретателен наш приятел-политолог (тази година се срещнахме след 10 години в бившия унгарски ресторант) направи телефонна връзка между нашата и тяхната стая, живеехме в различни входове. И те, и ние си имахме бебета и редовно си разменяхме информация за състоянието им по "телефона". Беше само преди 16 години.
*
Започнах да получавам вече картички за Коледа. Често на тях пише Season's Greetings. Ами от къде да знаят хората дали съм християнка, еврейка или мюсюлманка? С таз ми ти фамилия ставам за всичките 3 религии. За да не обидят ничии чувства се пише горното. Картичките на моята фирма също са с надпис Season's Greetings. Ето защо не виждам политическа коректност в названието на дървото, а опит да не се обиди ничий празник.

Днес е празник за България. Има вероятност другарят Болен Сидеров да бъде най-сетне подведен под отговорност според българското законодателство. Всичко идва на местата си - само дето човек трябва да е търпелив и с олипийското спокойствие на жител на Балканите.
30 Ноември 2005 08:10
Вела от ЮАР ни учеше и как е яйце на зулу, нещо като ункоко (двете к-та са онзи неподражаем кликащ звук от "Боговете сигурно са полудели" ).

30 Ноември 2005 08:48
Nickolas, и аз имам съмнения, че софийската джамия е строена от Синан. Това щеше да всеизвестен факт, с който София и софиянци биха се гордели. Иначе единственото място, където съм се възхищвал на джамии - това е Цариград. И не говоря за грозотии разхвръляни в бедните квартали и предградия на града. При ясно време джамиите там са като извънземни постройки. Невероятно усещане. Имаше една известния джамия точно на брега на Босфора - джамията на Кракра. Нямам проспекта в мен, но пред нея имаше пейки, а улиците май бяха калдаръмени. Ортакьой май се казваше. Помня, че някъде наблизо купихме кукуреч и аверът обясняваше как ако влезли в ЕС щели да го забранят. Абе, Цариград си е Цариград дори и в Турция. А Света София, драги ми Фичу са я скътали между дърветата като отминал паметник на културата. Тя е феноменална постройка. Не случайно е превърната в ислямски храм, докато Синята джамия е построена да бъде по-голяма и по-хубава от нея. Махни й, шесте минарета, сложи един златен кръст отгоре и имаш Света София отвънка. Отвътре, още 10 века трябва да изминат, за да я украсят така както ромеите са я украсявали поетапно.
30 Ноември 2005 08:56
Неле, аз йоще не сам получал картички за Коледу, ама ше получа ли отговор от тебе за Болен Сидеров?

Нели:Най-накрая. Това, че Сидеров трябва да бъде съден за разпалване на етническа омраза в България го пишем във форумите години наред. Монитор, 2000-2002, под зам.редактортсвото на Сидеров, беше невероятна воня.


Кракра:Нели, какво ще рече "етническа омраза"? Е, верно доста критичен бе Волен, когато пишеше за Костовото управление, но ти на това етническа омраза ли му викаш? Ако е така - да не се окаже, че ти индиректно обиждаш г-н Костов? Я, дай пример, за да няма после хък-мък, защото аз нямам спомени г-н Сидеров да е обиждал някого от страниците на в-к Монитор така както г-дата Дайнов и волгин си позволяват от страниците на в-к Сега. Благодаря.


После избяга по тъчо ...
30 Ноември 2005 09:14
Фиче, комши, ти си като боксова круша - носиш на бой. Как не ти пък омръзна?

Казваше ни за апартейда и как черните взимали десет пъти по-малко от белите за подобна работа и ние се чудехме как е възможно.


- И аз се чудех преди да дода у Алабама.

Тогава гледахме и "Среднощен експрес" и излязох отвратен.


- Истината е отвратително нещо. "Време разделно" също те отврати предполагам.

неотдавна каза, че Турция трябва да признае арменското клане и някои националисти го заплашиха със смърт.


- Иххх, пак фичевщини. Орахнчо че го съдят за нарушение на закона бе комши. Какви арменци? Какъв геноцид? А възродителния процес помниш ли? Не споменавай думите арменец и геноцид в едно изречение, както кюрд и независимост, щото ще сънуваш среднощен експрес посред нощ.
30 Ноември 2005 09:20
БГ-ТР, буюк джамия, за която говориш, е изоставена от софийските мюсюлмани доста години преди освобождението. Била е склад, оръжейна, лазарет и какво ли още не. Това важи и за Коджа дервиш мехмед паша джамия, по-известна и като "черната джамия", заради черното й минаре - тя е била зандан години преди освобождението.
Колкото до големия брой джамии из българските градове преди 1878 год. - в огромното си болшинство те са били дървени, кирпичени, паянтови и неугледни. Огромна част от тях са били изоставени и запуснати преди горната дата. Виж Каниц, Ърби...
Предложението ти е нелепо, драги БГ ТР, защото нали се сещаш, че в болшинството си джамиите са били преобърнати православни храмове, или са били построени на тяхно място. Ето, например, Джумая джамия, е построена на мястото на катедралния на града храм Св.Петка Епиватска - дори са запазени част от зидовете на градежа от 13-14 век. Другата пловдивска джамия - имарет, до Марица, пък е построена върху манастира Св.Марина. Тя също има формата на кръст! Ходжата там обича да разказва интересни истории. Добър човек е ...
За Турция да не говорим - само в Истанбул, византийските църкви обърнати на джамии, към настоящия момент, са около 70. Воглаве със Св.София.


Султан Ахмед джамия по план представлява кръстокуполна ортодоксална базилика - още една от причините шейх ул исляма - не нам си кой ефенди, да се разбучи срещу начина за найното изграждане - първо е с формата на кръст и второ - минаретата са повече от джамията в Мека. Детето-султан Ахмед се заинатило и джамията била построена, така, както е искало. Пратили майстори в Мека да боцнат още две минарета и работата се оправила
-
Кракра, не си прав за софийската баня баши джамия - елегантна и красива постройка е. Както и за архитекта на синята джамия - по това време Мимар Синан е бил вече покойник. Негов ученик я градил - Мехмед някой си, май беше
30 Ноември 2005 09:26
У наща маала на политически коректните по времето което описва Дмитрий, наричахме кюндари.

*****
Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 30/11/2005 г/ 10:11:07

30 Ноември 2005 09:32
Black Swans


ценно инфо!
30 Ноември 2005 09:41
В студентските общежития във Варна (ВМИ) имаше откровен отрицателен расизъм, насочен най-вече към студентите от братски Виетнам.
Доктор Ж. Б. (още тогава, студент 4 курс, беше над 100 кила, а сега колко е - никой не знае) като се напиеше, отиваше да си отспи в стаята на едни виетнамци. Те бяха длъжни да пазят тишина и да ходят на пръсти за да не го безпокоят - и наистина го правеха както само едни азиатци могат да го правят.
От тези времена съм запомнил следната сцена:
Доктор Ж.Б. лежи махмурлия в едното легло, съседът-виетнамец пита "Мозе покани гости розден ден?", Мозе, великодушно позволява Ж.Б., но да е тихо!
И ето ги стоят тримата виетнамци около масата, хрупат шоколадови бомбони, слушат тихичко една плоча на Лили Иванова и празнува рождения ден, но тихичко.
30 Ноември 2005 09:51
Св. София в Цариград отдавна не е джамия, но не е и черква - до 30-те години на 20 век е била джамия, но е обявена от Кемал Ататюрк за паметник на културата - може би, за да демонстрира как Турция става светска държава.
В Гърция в момента пробват идеята да накарат турците да я възстановят за черква - за да докажат колко са европейци.
30 Ноември 2005 10:08
Драги г-н Джимо! Всеки път се питам как тълкувате колизията, пардон за купешката дума, между Вашите текстове и изпразванията (с извънмерно редки изключения) под тях във форума.
30 Ноември 2005 10:11
Докато се чудим
A MASSIVE mosque that will hold 40, 000 worshippers is being proposed beside the Olympic complex in London to be opened in time for the 2012 Games.
The project’s backers hope the mosque and its surrounding buildings would hold a total of 70, 000 people, only 10, 000 fewer than the Olympic stadium.
Its futuristic design features wind turbines instead of the traditional minarets, while a translucent latticed roof would replace the domes seen on most mosques. The complex is designed to become the “Muslim quarter” for the Games, acting as a hub for Islamic competitors and spectators.
“It will be something never seen before in this country. It is a mosque for the future as part of the British landscape,” said Abdul Khalique, a senior member of Tablighi Jamaat, a worldwide Islamic missionary group that is proposing the mosque as its new UK headquarters.
И още нататък. Мани, мани.
30 Ноември 2005 10:12
Black Swans,

И все пак вярно ли е, че Синан е строил софийската джамия? И да, грозна ми се струва, западнала ... не знам какви са ислямските правила в случая, но като софиянец казвам, че храма плаче за ремонт. И по принцип не може ли джамии без минарета? Някакъв закон да прокараме, нещо? В Алабама съм влизал в няколко "джамии". Едната е бивш гимнастически салон, другата бивша протестанска църква. Перфектните джамии ако питаш мене.
30 Ноември 2005 10:20
В Гърция в момента пробват идеята да накарат турците да я възстановят за черква - за да докажат колко са европейци.


Успех на гърците!

----------------------------------------- ------------------------------
Турската държава освен върху основните кемалски принципи е и основана на един много прост принцип, който ако го спазват винаги ще са добре: НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА ГЪРЦИ И ИНГЛИЗИ. НИКОГА. Та колкото инглизите ползваха турските военновъздушни бази, толкова и гърците ще видят някога Света София действаща черква.
30 Ноември 2005 10:23
Ами така се говори - и за баня баши и за черната джамия. В негов стил са и по негово време - ХVІ век /живял е почти до 100 години и до последно е строял/, но не мога да твърдя със сигурност, не съм се задълбочавал по въпроса.
30 Ноември 2005 10:31
"Баня баши" джамия е построена през 1576 година.
Мимар Синан умира през 1588, на 17-ти юли.
30 Ноември 2005 10:44
едно уточнение - в Студ. град (където живяхме 12 години и заминахме за Ню Йорк)



ХЕ-хе, Чичо Фичо, на нормалните хора им стигат максимум девет години в студентски град. И кво викаш, след дванадесет години в студентски град - айде в Неw Ъорк (тук сигурно ние трябва да се възхитим от теб, ама нещо ц-ц, не важиш)... Ми много време ти отнело това учене, що така?? То поне да си бил влязъл някоя от тогавашните "добри" спецялности, да има с какво да те оправдаем - конкуренция и т.н. Викаш трудно, да са слагаш на комунистите та белким и дисертация да защитиш? Е какво, защитил ли си? Ама гледай какви полезни навици си придобил, а? С други думи, просто .... поредния емигрант .. (живял дванайсе години в студ град).
30 Ноември 2005 10:46
С червените ботушки потропва дЕдо САМ, пък може и Силвестър , дечица веселушки... Навремето баба ми казваше, чедо туй дядо Мраз не е нашенско, то е руска пръдня, ние си имаме Дядо Колед и той идва чаак от Стара планина...Абе бабини деветини, да не кажа Бисимайката и Бабината Ви трънкина...
30 Ноември 2005 10:49
Елизабет Костова: Най-щастливото ми пътуване бе до България
.... В края на октомври бяхме готови за следващото си приключение, а то щеше да ни отведе в един непознат за нас свят: отивахме в България. Любимите ми песни от хоровия ни репертоар бяха български и ми е трудно да опиша колко обсебена бях от тях; за една млада американка те звучат като гласове от друг свят, сложен и неимоверно стар, свят на необикновени естетични традиции ... Знаех, че вероятно сме прекосили границата, но нищо не можеше да ме подготви за онзи миг на сутринта, когато със събуждането си изведнъж осъзнах, че през прозореца виждам България. Влакът ме носеше край голи кафяви възвишения, дървета покрай някаква река, овчар със стадо и куче, тръгнали да търсят оцеляла в късната есен тревичка, после край селце със стара жълта гара. Аз съм рационален човек, не съм настроена мистично, въпреки че по-късно написах първия си роман на донякъде свръхестествена тема. Не бях очаквала да почувствам, че вече съм виждала тази земя, че по някакъв начин мястото ми е тук, не подозирах, че в гърлото ми ще заседне буца, а очите ми ще се напълнят със сълзите на преоткриването ... Заварихме София разбунена, развълнувана, обнадеждена, уплашена. Берлинската стена беше паднала точно преди седмица и дългогодишният режим на управление в България беше в процес на промяна.
С приятелите ми учехме в Института по музикология с прекрасни преподаватели, слушахме уникални записи от десетилетията работа на българските учени в Родопите - нашата крайна цел, ходехме на курсове по български език, дивяхме се на архитектурата на прекрасните черкви и на двореца, обхождахме музеите, за да опознаем българската история и народни обичаи... Същевременно наблюдавахме - по улиците, в кафенетата, из черквите и по университетските коридори - вулкана на промяната, онзи исторически миг, който промени и моя живот... На първия свободен демократичен митинг от 40 години ние се покатерихме на една стена над огромната тълпа пред "Александър Невски", слушахме въздействащи (и понякога противоречиви) слова, а аз тихомълком снимах с фотоапарата си заслушаните българи - старите и младите, студентите в дънки и с учебници под ръка, бащите с деца на раменете си, образованите и неуките, възторжените и понякога гневни лица на един народ ... Към края на декември с приятелите ми потеглихме за Родопите и се установихме в Смолян, откъдето с автобус обикаляхме околните села през целия януари и отново в края на февруари.

Онази зима беше невиждан студ и сняг; често се налагаше да заставаме на спирката в Устово или Райково още призори и трябваше да подскачаме на място, за да се стоплим, или да танцуваме току-що наученото хоро за учудване и забавление на селяните, които се прибираха у дома от града. Пъхахме в джобовете си твърдо сварени яйца и парчета салам, за да имаме нещо за закуска.

Навсякъде намирахме приятели - и в Смолян, и в онези уединени планински села, където ходехме с диктофоните си. Случваше се, докато обядваме в някоя къща, гостоприемните домакини да ни помолят сега пък ние да им попеем; спомням си едно чудесно семейство - както бяхме седнали да се стоплим до печката им на красивото халище, решихме да си сменим ролите - те имаха касетофон и ни записаха как пеем.

Често се чувствах като паднала от друга планета; мнозина от българите, с които разговаряхме, никога не бяха виждали чужденци, но навсякъде ни посрещаха с топлота, с доскоро невъзможна откритост към външния свят. За мен това беше незабравимо училище.

В началото на пролетта се върнахме в София, като минахме и през впечатляващия Рилски манастир. Там наистина отново срещнах моя компютърен програмист и постепенно осъзнах, че се влюбвам не само в тази страна, но и в един конкретен човек.

Не съм смятала да започвам връзка с източноевропеец - всъщност тази мисъл доста ме разтревожи, - а Георги Костов по-късно ми призна, че и той нямал никакво намерение да се обвързва със западнячка, която може би никога повече няма да види. Но ако сте виждали как в София разцъфва пролетта, значи знаете колко е прекрасно, а нашият случай беше направо безнадежден... Преди две седмици отпразнувахме 15-годишнината от сватбата - 15 години на английски и български, 15 години тежък труд и някое и друго пътуване, посещения на американски градове и български манастири, пица и таратор на една маса. Превърнах се в българска снаха, сестра, внучка и леля, "малката ни българка" на едни събирания и "малката ни американка" на други.

България стана моят втори дом и аз следях премеждията и между тежките промени и нестихващата надежда. Историята й за мен се превърна в реалност и остави дълбок отпечатък върху кариерата ми на писател, така че когато през 1995 г. започнах първия си роман - "Историкът", вече знаех, че по-голямата част от действието ще се развива в България.

В началото на третата част на "Историкът" главният ми герой, американецът Пол, казва:

"Първото ми впечатление от България - а и споменът, който до ден днешен пазя за нея - бяха планините, гледани от въздуха..."

Мигът, в който творбата ми ме отведе в България, за мен беше точно толкова разтърсващ, колкото и мигът, когато наистина за пръв път видях българските планини - не от въздуха, а от прозореца на влака - по време на най-щастливото пътуване в моя живот", заключава писателката.[quote]

Вероника,
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД