1. Задържането преди процеса

Саддам Хюсеин е в ареста от декември 2003 г. Според международните закони обвиняемият трябва да бъде изправен пред съда възможно най-бързо. Но първото явяване на Саддам пред трибунала бе едва през юли 2004 г., седем месеца след залавянето му.

2. Опасността от смъртна присъда

Международните закони не забраняват това наказание. Но в Европа то е премахнато от 50 години, а Великобритания е сред над 40-те страни, подписали Европейската конвенция за човешки права, отхвърляща смъртната присъда. Ако Саддам бъде признат за виновен и след това осъден на смърт, екзекуцията му ще бъде сметната за петно върху международното правосъдие.

3. Превръщането на делото в шоу

Международни правозащитни организации се опасяват, че процесът не поставя въпроса за виновността или невинността на Саддам. В опита си да оправдаят инвазията на Ирак Тони Блеър и Джордж Буш направиха провокиращи изказвания за диктатора. Също така бе игнорирано незачитането на съда, чиито правила повеляват да не се допуска преднамерено отразяване на един криминален процес. Снимките от приписваното на Саддам клане на шиити в Дуджаил обиколиха света дълго преди подновяването на процеса на 28 ноември.

4. Съмнения в безпристрастността на съда

Специалният трибунал, който съди Саддам, бе създаден от Временната коалиционна управа. Но много хора смятат, че Държавният департамент, Пентагонът и американското министерство на правосъдието дърпат конците му зад кулисите.

5. Изборът на съдиите

Много въпросителни крият изборът, опитът и безпристрастността на петимата съдии. От тях е разкрита самоличността само на председателя на трибунала. Най-малко двама от останалите четирима никога досега не са били съдии.

6. Показанията

Очакванията са, че не на всички свидетели ще бъдат разкрити самоличностите. Имайки предвид заплахите за сигурността им, причината е доста основателна. Но това може да отслаби защитата. Адвокатите на Саддам твърдят, че не са им дадени време и средства да проучват обвиненията срещу него.

7. Обвиненията

Саддам е обвинен, че подписвал заповеди за екзекуции в качеството си на президент. Но оттук изниква въпросът дали трибуналът може да го обвини в престъпление за това, че е спазвал иракските закони.

8. Тежестта на доказателствата

Тази тежест е извън всякакво съмнение в британските и други европейски съдилища. Но в правилата на иракския съд не е посочено каква ще бъде тежестта специално в такъв процес. Съдиите могат да осъдят диктатора на базата на много по-малка тежест на доказателствата.

9. Международната тежест на съда

За разлика от създадените от ООН трибунали за Руанда и бивша Югославия, в съда срещу Саддам няма международни представители. Това сериозно поставя под съмнение способността му да слуша дело за такива ужасяващи престъпления.

10. Гибелта на адвокатите

Убийствата на защитници на Саддам и хората от обкръжението му постави под съмнение уверенията от международната коалиция и иракското правителство, че те могат да гарантират сигурността на участниците в процеса. Това доведе и до временен бойкот от страна на адвокатите и даде сериозни основания за нови искания делото да се гледа извън Ирак.