Може ли която и да е държава по света да се пребори с наркотиците? Не може - доказан факт. Може ли обаче държавата да реагира адекватно, да създаде условия за лечение, профилактика и ограничаване на пазара? Може - стига да има желание да задели пари и ресурс.

Така че няма да виним българската държава, че я обитават според различните статистики между 15 000 и 30 000 зависими от хероин, от 45 000 до 200 000 употребяващи канабис, десетки хиляди любители на амфетамини, екстази и кокаин. Но държавата определено носи отговорност за безкрайно неадекватното си поведение спрямо тези хора. Разбира се, държава, слава богу, не са само парламентът и Министерският съвет, но и съдебната система, полицията, лечебните заведения и в крайна сметка всички граждани. А проблемът на зависимите от хероин и злоупотребяващите с наркотици съвсем не е само техен и на семействата им. Той е и на тези, от които те крадат, за да си купят дрога, на тези, които биха плащали за лечението им - не само от зависимости, но и от СПИН и хепатит. Зависимите са платците, крепящи система, която всички отдавна подозираме в твърде близки отношения с властта. А това определено е проблем на цялото общество.



Та какво направи държавата?



Преди година и половина криминализира притежанието на каквото и да е количество наркотик. Преди това Наказателният кодекс позволяваше зависимите да имат право на лична еднократна доза. Само дето никой не беше определил какво точно значи лична доза. И вместо експерти от изпълнителната власт, лекари и неправителствени организации да дефинират въпросната доза колкото и да е трудно, парламентът под давление на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов и Новото време просто отмени личната доза и определи между 10 и 15 г. затвор за всеки, хванат с дрога, пък била тя и фас трева.

Целта на поправката беше големите риби да отидат зад решетките, зависимите да се лекуват, а децата да се уплашат и да не посягат. Още тогава беше ясно, че нищо подобно няма да се случи. Просто защото държавата не осигурява останалите мерки всичко това да се случи. Големите риби си имат големи връзки и големи пари, които ги държат далеч от затвора. Криминализирането на еднократната доза



не прави нито полицаите, нито магистратите по-малко подкупни



Зависимите почти няма къде да се лекуват, особено ако нямат пари. Поправката в закона, поне засега, не е последвана от разкриване на нови места за лечение на зависими. За превантивни програми и обучение не сме и чували.

Промяната в закона не помогна за решение на проблема с наркотиците. Просто го скри. Улиците на големите градове се прочистиха от грозни гледки. Наркоманите не са по-малко, просто се крият и друсат другаде. Все по-често използват общи игли и спринцовки. Това може да доведе до бум на СПИН. Около 570 от тях са в затвора и никой не може да каже каква част са само зависими и каква - едри дилъри. Зад решетките обаче намирането на дрога е най-малкият проблем.

Така че евентуалното връщане на позволената лична доза би било решение на една малка част от проблема. Останалото е въпрос на държавна политика. В чиято добронамереност отдавна всички се съмняват.