- Г-н Паликарски, до следващия доклад на Европейската комисия остават по-малко от 6 месеца, за да докажем сериозен напредък в борбата с корупцията. Ще предприеме ли правителството допълнителни мерки?

- Концентрираме се в няколко направления. Първото е превенция. Ще продължим да изследваме причините за поява на корупция в различни ведомства и да предприемаме конкретни мерки, за да изчезнат. Трябва да продължи процесът на ограничаване на административното регулиране на бизнеса, така че случаите на дребна корупция, свързани с опити за ускоряване на определени процедури, да намалеят още повече. В областта на образованието, което е втората област, в която работим активно, се въвеждат задължителни курсове по професионална етика за държавните служители.

- Какъв е ефектът от тези курсове, които вече се провеждат в някои администрации?

- На първо място служителите се запознават с поведението, което се очаква да имат и това, което трябва да избягват. А за служителите в администрацията нарушението на етичния кодекс е основание за дисциплинарно наказание, включително уволнение. На второ място така се лишават от извинението, че не са знаели правилата и никой не им е казал. Това за съжаление твърде често се чува у нас.

- Смятате ли, че в България има чиновник, който не знае, че не бива да взема подкупи?

- Смятам, че твърде много служители, а и граждани не са много наясно с това, че подаръци по служба не трябва да се приемат. И че не трябва да се отива с бутилки и торбички при служители в администрацията.

- Да не би чиновниците да си мислят, че това им се полага? А и това е най-дребната корупция...

- То оттам се започва. В момента, в който един служител вземе бутилка уиски, за да издаде документ за 2 часа вместо за две седмици, постепенно задръжките се разрушават. Утре няма да има никакъв проблем да вземе пари в брой, да иска по-голяма сума за по-голяма услуга, а вдругиден може и да наруши закона и извърши престъпление заради подкуп. Така че е необходимо много ясно да се постави границата за допустимо и недопустимо поведение.

- Да се върнем към очакванията на Брюксел. Реално ли е според вас за 3-4 месеца да бъдат осъдени хора от висшите етажи на властта?

- За това трябва да питате съда и прокуратурата. За съжаление ние не можем да се ангажираме с подобно обещание.

- Има ли обаче в комисията сигнали за корупция по висшите управленски нива - министри и зам.-министри?

- Няма нито един. Макар че имаме по 200 сигнала за година.

- Как си го обяснявате?

- Абсолютно обяснимо е, защото в крайна сметка контактите на гражданите с министри са изключително редки. Освен това е не просто наивно, а обидно да си мислим, че министрите ни задължително са корумпирани, че всеки техен контакт е повод за корупция и непременно трябва да получаваме сигнали. Напротив, особено по време на последните 4 години корупцията в страната, включително и по високите етажи, намалява. Тя е очевидна и от изследванията на "Прозрачност без граници", според които България, макар и с леки колебания, подобрява индекса си. Световната банка също определя България в своите индикатори за 2004 г. като един от изключително успешните примери за държава, която, макар и с по-нисък от средния доход, успява да проведе ефикасна антикорупционна политика.

А по принцип според мен има два вида причини, за да не получаваме такива сигнали. На първо място, защото вероятно такива случаи са достатъчно редки. И на второ - вероятно се случват достатъчно тайно.

- Налага ли се да се провеждат курсове за обучение по професионална етика за министрите и зам.-министрите?

- Всички трябва да са запознати с правилата на поведение, които налага заеманият пост. Но е наивно да се очаква, че ще организираме обучение и за министри, ще ги съберем някъде на курс за няколко дни. Те неизбежно ще се запознаят с етичния кодекс, защото ще го приемат. За служителите в политическите кабинети на по-ниски нива обаче ще бъде предложен подобен курс, който, надявам се, те ще посрещнат с интерес.

- Дали коалиционната форма на управление създава допълнителни рискове за корупция?

- По принцип корупцията вирее там, където няма прозрачност. Колкото повече хора и организации са ангажирани с едно управление, колкото повече политически партии участват в една коалиция, толкова по-вероятно е действията им да са прозрачни.

- Пада ли границата на поносимост към корупцията в страната?

- В България сме свидетели на изключително странно отношение към корупцията. Аз лично съм чувал неведнъж изказвания от типа на "вчера ме спряха за превишена скорост, дадох 10 лева и оня, представяте ли си, ги взе". Това е шизофренично. Първо, си карал с превишена скорост, с което си нарушил правилника за движение по пътищата. Второ, си предложил подкуп, което е престъпление. На този фон да претендираш, че не понасяш корупцията, е долно и лицемерно. Обществената непоносимост към корупцията ще стане сериозен фактор в нашия живот едва когато огромното мнозинство от гражданите в държавата започнат да спазват правилата и престанат да се опитват да подкупват. Тоест вместо да дадат подкуп, когато им поискат, да вдигнат телефона и да се обадят на тел. 166.

- Знаете ли поне един случай, в който нарушител е информирал на тел.166 и са последвали санкции за катаджиите, поискали пари?

- Изключително много са тези случаи. Само за миналата година са наказани 400 служители на МВР за различни форми на нарушение на професионалната етика, включително и корупция. Специално в МВР сме свидетели на много сериозно почистване на къщичката.

- Това ми се струва доста ниска цифра, всеки катаджия на улицата иска пари?

- Не мога да се съглася, че всеки. Непрекъснато във вестниците излиза информация за катаджии, които не само са отказали подкуп, но и са завели в районното този, който им предлага. Всички сме наясно, че там има проблем, но не е справедливо КАТ да бъдат посочвани като най-големия проблем в борбата с корупцията в България. Колегите от МВР работят активно, въвеждат се камери, автоматизирани радари с памет, които фиксират абсолютно всяко спиране за превишена скорост, така че да няма разлика между броя на спиранията и броя на фишовете и актовете.

- Какви по-специални мерки ще се вземат по отношение на здравеопазването и висшето образование, за които Брюксел настоява?

- За тях настояват преди всичко нашите граждани. Но първо трябва да установим къде точно е корупцията в тези две области. Непрекъснато се носят слухове, които очевидно не са подкрепени с факти, защото иначе щяхме да сме свидетели на порой от жалби на гражданите и порой от осъдителни присъди. А и самото общество трябва да си изясни какво в крайна сметка приема като допустимо и какво не приема. Специално при болниците ритуалът да се ходи при лекаря с нещо в торбичка е от комунистическо време. Така че трябва да видим от какво всъщност се оплаква обществото. За да не се окаже, че определяме като корупция една естествена и желана практика, защото тогава ще стигнем до абсурдната ситуация да обявим за престъпници всички.

- Как точно ще се разбере кое е приемливо и кое не?

- Трябва да се проследи пътят на абсолютно всеки пациент. Започваме да работим по методологията за оценка на риска. Не очаквам това да бъде упражнение за ден-два, но се надяваме да има резултати преди изтичане на 6-месечния срок.

- Заделен ли е финансов ресурс?

- За момента не. Надяваме се да се справим с наличните ресурси в министерствата и ведомствата, които ще бъдат ангажирани в този процес.

- Каква е практиката в европейските страни, там заделят ли се пари за борба с корупцията?

- Ако формулирате това като създаване на държавна агенция, която да се бори с корупцията, такъв е примерът в Литва и Латвия. Най-успешните антикорупционни агенции в света до момента са в страните от Югоизточна Азия.

- В Хонконг например колко се заделят на човек годишно за борба с корупцията?

- Мисля, че около 12 долара на глава от населението.

- А в България излиза, че засега са нула лева?

- Да.