:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,957,483
Активни 80
Страници 4,930
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Босите в атака

Веднъж извикали генерал Владимир Стойчев в ЦК или дори още по-нагоре да го мъмрят. Може да е било за делата на олимпийския комитет, може и за друго. Генералът бил човек нестандартен, уж си знаел мястото в йерархията, а все пак... изпъквал. Това дразнело актива и този път също му обърнали внимание да се съобразява. Старият олимпиец дигнал рамене: все пак бил единственият български генерал, зад чийто гръб имало спечелена война. Някой от Голямото добрутро го засякъл: другарят Стойчев нещо бърка - това не е единствената спечелена война, а Сръбско-българската например? Генералът снизходително се усмихнал: Сръбско-българската е спечелена от капитани...

Днес и войната на стария генерал, и войната на капитаните от 1885 изглеждат еднакво забравени. Би могло да изглежда, че това е част от мечтата на човечеството: да забрави войните. Но войните са реалност и в нашия свят. Нещо повече, отминалите войни също са го предопределили, участвали са в кървавото му сътворение...

На 2 ноември преди 125 години се отваря Сръбско-българската война. България току-що се е съединила, но справедливостта не е присъща на новата ни история, европейската съвест не е обърната към Балканите. Прадедите ни се готвят да воюват с империята, а ги напада братът съсед. Горчиво започва, но поне ще завърши добре...

Понятията "подло", "изненадващо", "в гръб" по време на война не изглеждат като в живота. Мобилизация, струпване на войски, дипломатическа пушилка - това не става за една нощ. Но истината е, че войските са на турската, а не на сръбската граница. И още: че българското командване има план за война срещу Турция, а срещу Сърбия няма. И че такъв план не се прави за ден, нито дори за месец.



Предстои една гениална импровизация,



която ще спаси и легитимира страната на бойното поле. Предстои голямата изненада на войната и това не е нападението "в гръб", а скокът на южнобългарските дружини през съединеното отечество до Сливница и Гургулят. "Господи - пише по-късно един от капитаните на войната, - като си помисли човек колко по-къс щеше да е този път само преди два месеца!"

Рано пада снегът в онзи ноември на 1885 година и в безпримерния преход войниците крачат пребити от път, обосели, безсънни. Командирът на 3-а хасковска пехотна дружина капитан Ковачев разказва за мъката на своите пехотинци, за кървавите им нозе, с които те отиват към боя и към смъртта. Вече в Сливница той съзира босите си войници нагазили в едно торище, да лекуват болката и студа в топлия тор. И оттам, от торището, тези герои тръгват към безсмъртието!

Самият този капитан Ковачев е по-сетнешният генерал Стилиян Ковачев, легендарният командир на 4-а армия през Балканската война, победителят от Булаир и Шаркьой, както и от други битки през Първата световна. Имената на капитаните от Сливница и Гургулят ще срещаме неведнъж през войните от следващия век. Вкусили победата в бойната си младост, те ще я преследват и във величавите битки, които народът им ще води за своето обединение. А сега Русия внезапно е изтеглила своите офицери и колкото да е шокиращо, може би точно това решава изхода на войната! Защото младите българи (40 от тях току-що са се завърнали от военните академии в странство), освен че са вдъхновени за подвиг, са и необременени от служба, рутина и наслоена субординация, годни са за полет и за творчество.



Това ги прави непредвидими на бойното поле



и с това те превъзхождат, не - побеждават! - сръбските генерали и полковници. "Биеха ги даже и в пцувните" - тържествува един съвременник.

Сега, когато век и нещо история се е вече състояла, в мъжете от бойното поле ще познаем почти всички прочути българи от следващия век: не само военни, но и политици, общественици, министри. Може участието в тази война по-късно да е било важна атестация за издигане в България. А може причината да е в това, че просто всички са отишли на война, стремели са се натам, дето думкат топовете. В бойния ред заедно с полковете и дружините се числят опълченски, доброволчески, ученически чети. Стичат се мъже и момчета от всички български земи. Събирателният образ на българския воин от тези дни ще се окаже съвсем необичаен, дори невероятен, но той е реален - доколкото е водил бой, проливал е кръв и е победил.

Има две легенди от тази война, които не са утихнали до днес. Едната е, че австрийският дипломат Кевенхюлер се явил с бяло знаме пред настъпващите наши части и предупредил, че ако българите продължат да напредват в Сърбия, ще срещнат австрийски войски. Втората е, че в нощта след победата при Пирот от небето се изсипали безброй падащи звезди и че това били душите на убитите в боя войници.

Що се отнася до първата легенда, граф Кевенхюлер довтасал не на бойното поле и не с бяло знаме, а в главната квартира в Пирот и с ултиматум. Къде биха се срещнали българите с австрийците остава неясно. Според някои изчисления при това темпо на сръбското отстъпление - може би оттатък Белград. Но като се знае, че Австро-Унгария отпуска на Сърбия огромен заем за започване на войната, остава въпросът със Сърбия ли точно е воювала България. И защо преди това никой не иска да разговаря с нея, а като погва нашественика, всички пишат ноти!

Легендата за звездния дъжд също не е легенда. Изключителното явление в звездното небе в нощта на 15 срещу 16 ноември 1885 г. е регистрирано от европейските обсерватории. Само неаполската е преброила повече от 64 хиляди аеролита. Нещо като заря за победния край на една справедлива война.

А след век и четвърт у мен изниква печалният въпрос: какво днес ще накара българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството? Има ли причина да го стори, ако тръбата го призове? И заради това ли точно отечество, в което никой не отива бос на подвиг, но босите, напиращи за власт и кариера, са легион? И обикновено побеждават в това, което са си намислили...
95
3940
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
95
 Видими 
03 Ноември 2005 22:15
За "друго" са го кастрили генерала, съвсем за друго
03 Ноември 2005 22:26
айде само да не пропускаме да отбележим че сърбите ни нападат подстрекавани от австрийците. щото аман вече от тия "съюзници-разбойници". не че не са, ама има и по-големи разбойници, дето открай време ни дърпат конците, а после се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, стълбове на цивилизоваността и културата, и това докато ръцете им са изцапани с невинна кръв. така че да не пропускаме да теглим по една майна и на "големите братя" - толкова много от уж дребните си и чисто съседски омрази и съперничества дължим именно на тях и са проекции именно на техните амбиции и противоборства.

03 Ноември 2005 22:48
Честита 2010 година. Нали станаха 125 години от тази воина, или на друго място век и четвурт. Готина аритметика!
03 Ноември 2005 22:50

Да, тъжно е, наистина, че днес нищо не може да накара българина да тръгне бос, гладен и жаден да жертва живота си в атака "на нож". Но на това ни учат последните 15-на години - на рационален, изчерпателен и всеобхватен егоизъм, на трезва оценка колко струва кило войнишка кръв.

Пък и като че ли вече ни е забранено да грабваме оръжието в защиат на българските интереси. Сега можем да се бием (и да умираме) само ако защитаваме петролните ценности, било в Ирак, било като патрулираме в Средиземно море с новозакупената на вехто фрегата...
03 Ноември 2005 22:58
Калки, надявам се, че никой няма да ти попречи лично на теб да да тръгнеш бос, гладен и жаден да жертваш живота си в атака "на нож"! Важното е желание да имаш. Тръгваш ли?
03 Ноември 2005 23:20
хехе, сетих се за занятията по тактика в милата родна казарма. ако не беше толкова трагично щеше да е смешно. за ненасладилите се на "облагородяващия" ефект на тази институция ще спомена само че атаката "на нож" (забележете - с вик "ура", дето е на тортата черешката) продължава да е актуална в учебната програма и бойните устави на БА, дори в 21-и век тъй че не се знае знае ли се - може някой ден пак да се кокорим на banzai charges на балканите, не сте изпуснали окончателно експреса за Валхала

Редактирано от - Pavlik Morozov на 04/11/2005 г/ 13:31:07

03 Ноември 2005 23:27
Войната със Сърбия започва на 13 ноември 1985, а не на 2 ноември. Ама хайде, за 10 дена няма да правиме въпрос. След век и четвърт авторът си е задал печалния въпрос: какво днес ще накара българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството? Но е забравил да си зададе другия, по-важния, въпрос: какво тогава е накарало българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството? Отговорът е: Княз Александър Батемберг. Батемберг е бил тогава начело на държавата и той лично е призовал българите на война. Князът лично пристига в Сливница на 16 ноември вечерта и заварва 9 баталиона, 2000 доброволци и 32 оръдия. Батемберг лично ръководи битките и до 24 ноември сърбите са били изтласкани обратно в Сърбия. Тогава Батемберг дава заповед за настъпление на българската армия към Пирот и Ниш. Калин Донков дори не споменава за княз Александър Батемберг и неговата роля за изхода на войната. Не вярвам да е неволно. Защото веднага идва отговорът на неговия въпрос. Колко българи биха хукнали днес с окървавени нозе да се бият за отечеството, водени от Първанов или Станишев. Ха-ха-ха. Знае Калин Донков, че и него ще го привикат като генерала Стойчев да му дърпат ушите затова че задава неудобни въпроси.
03 Ноември 2005 23:42
То всъщност не трябва да вършим подобни чудеса днес. Достатъчно е да са съберем няколко хиляди човека, да похвърляме камъни по парламента, да оваляме 10ина политици от всички цветове в пера (може би от съответния цвят ) и катран и да се разотидем. Време: 2 - 3 часа, опасност: минимална (полицията бие само ако има числено превъзходство), ефект: огромен. Ще стигнем Словакия или Естония за само 10ина години нискокорупционно управление.
Сега по бих спретнал войнишко въстание и "Радомирска република", отколкото да защитавам от външна агресия настоящия политически строй и цялото ни общество, включая милион роми, милион червените бабички, сини реститутки и пр. Апропо, по принцип мисля също, че държавата трябва да помага на индивидите, а не индивидите да крепят държавата. Другото са приказки за пред новобранци, които отиват във Виетнам и Чечня или преразказ на Мусолини (от по-миналия брой на Сега).
04 Ноември 2005 00:02
>>><<<
>>><<<
Може ли Калин да измие помията на Волгин?...
...мнооого лепне помията, особено ако има в нея парчета пица...
04 Ноември 2005 00:23
Съединението предизвиква недоволството и намесата на Великите сили. Pуският император се страхува, че българският княз ще укрепи позициите си на Балканите, съдбата му вече е предрешена, Русия възнамерява да го отстрани от престола. Англия подкрепя Съединението да отслаби руските интереси на Балканите. Австро – Унгария и Германия от своя страна подкрепят Русия и също се обявяват срещу Съединението. Франция застава на тяхна страна. Сърбия и Гърция незабавно започват да предявяват териториални претенции към Турция като компенсация срещу разрастването на България. Една обединена България би се превърнала в държава, два пъти по-голяма по територия от Сърбия. Това би имало решаващо значение за съотношението на силите при еднакво икономическо темпо на развитие. Крал Милан и сръбският политически елит усещат, че трябва да предприемат незабавни действия именно в този критичен за младата българска държава момент и се възползват от международната обстановка. Австро-Унгария от своя страна, се старае да отклони вниманието на сърбите от земите, които са под австрийска власт, виенските банкери отпускат на сръбското правителство огромни заеми. Сръбският крал е сигурен в своята победа и всички останали европейски държави твърдо вярват, че Сърбия ще спечели войната много бързо. Всеобщо било убеждението, че България няма подготвена войска. При това армията нямала висши офицери, руските били наскоро отзовани от страната. Но всички пренебрегнали огромният патриотичен подем на българския народ да воюва за своята независимост. Сърбите настъпват в две колони. Първата е по линията Цариброд - Драгоман Сливница. Втората - Трън - Брезник - Гургулят и има за задача да излезе в тила на сливнишката позиция в деня на удара на главната колона. Българското командване естествено започва прехвърлянето на сто двадесет и осемхилядната си войска от турската граница към София. Железопътна линия има само до Белово. От там войската трябва да върви пеш в студ, сняг или леден дъжд. При нормални за една армия условия това разстояние се изминава за 10 дни. Частите на българската армия го изминават само за пет дни. В рамките на тези критични пет дни сърбите могат да достигнат София. В средите на върховното българско командване възниква противоречие за мястото на решителното сражение срещу сърбите. Княз Александър Батенберг счита, че войските трябва да се съсредоточат при височините на Вакарел. Предимството на този план е, че по този начин се избягва опасността сръбската армия да се сражава на части с пристигащите от юг български части. София се предава без бой. Младото командване на армията, отхвърля този план.Изходът на войната се решава при епичните сражения на 5, 6 и 7 ноември 1885 г. при Сливница. Докато крал Милан и щабът му са в Цариброд а княз Александър Батенберг разполага своя щаб в малка къща в Сливница. На 5 ноември централната сръбска колона заема позиции пред Сливница. Седемдесет хиляди сърби срещу десет хиляди българи! Настъплението започва в 9 часа сутринта, и от там нататък до 7 ноември грохотът на оръдията, писъкът на куршумите и страшният рев “ура” няма да стихнат дори за миг. Третият ден от битката – 7 ноември, се оказа решаващ за изхода на войната. В началото на боя българските войски са в незавидно положение. От двата източни върха на “Три уши” сърбите обстрелват позициите при “Мека Црев” и атакуват укрепленията по целия фланг. В критичния момент българите се впускат в контраатака “на нож” и с мощно “ура“ на уста. Изпаднали в ужас от тази ярост на българските войници, сърбите се разбягват без дори да дочакат схватката. Така още преди обяд източните височини при “Три уши” падат в български ръце. Битката все още не е приключила. Разтревожени от енергичното настъпление на десния български фланг, сърбите изпращат подкрепления. Положението е толкова тежко, че командващият княз Батенберг напуска фронта и заминава за София, за да подготви нова отбранителна позиция по Ихтиманските възвишения. В тази критична ситуация началникът на артилерията кап. Олимпи Панов повежда батареите в атака. Под ожесточения устрем на българите, сърбите панически отстъпват своите позиции по целия фронт. Привечер княз Батенберг пристига отново в Сливница, когато сражението е завършено и в падащия мрак се чуват само кратки престрелки по предните постове. По това време крал Милан напълно отчаян панически побягва към Ниш. Работата е там, че преди два дни от Кюстендил на позицията пристига капитан Паница с 800 македонски четници. При вида на тази “армия”, боейки се от дезорганизация на воинската дисциплина на поверените му части, Олимпи Панов нарежда на Паница през Годеч да излезе в тила на сърбите. Четниците наистина помитат слабите сръбски части при Годеч, излизат на пътя между Цариброд и Пирот. Рейдът на Паница, разбира се, не променя обстановката при Сливница. В късния следобед сърбите предприемат генерален щурм по цялата линия на фронта. Защитниците си мислят, че това е краят, останали без патрони и снаряди и очакващи сърбите да се доближат, за да се бият “на нож”. Отчаянието им се засилва, когато в припадащия здрач виждат гъсти маси войски в тила си. Те смятат, че Трънската сръбска колона е пробила при Гургулят. Но чуват Шуми Марица. Победа
04 Ноември 2005 00:41
*****

Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 04/11/2005 г/ 12:26:10

04 Ноември 2005 01:21
>>><<<
Пейчо, Господ здраве да ти дава.... тамън се оглеждам в мъглата назад и чувам "Шуми Марица"....
04 Ноември 2005 01:34
radikali, еха как ги емна бос ДеПеСарите. Бос, ама само в правописа бос. Хайде остави ги на мира хората поне на рамазан байрям.
04 Ноември 2005 01:41
Зевзека,
не 1985 г. и не век и четвърт, а 120 г., и не Батемберг печели войната, но
Пейчо Пеев разказва чудесно - чети!...
В София има улица "Три уши" - успоредна на "Ал. Стамболийски"...
Вечна слава на героите!
Да благодарим и на Калин Донков за чудесната статия...

Редактирано от - редник на 04/11/2005 г/ 01:47:39

04 Ноември 2005 01:54
Редник,
Когато капитаните говорят редниците мълчат. Ясно ли е? Бегом, редник!

Пейчо,
04 Ноември 2005 02:05
Още веднъж - Вечна слава!, но поетът го е казал най-добре:


Новото гробище над Сливница


Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.



Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!




1885




04 Ноември 2005 02:12
Зевзек,
Да не би да сте капитан... и на какво?
Може би на хартиено корабче...
04 Ноември 2005 02:38
Пейчо:
04 Ноември 2005 05:59
Сигурно е било точно такова славното ни минало, но всеки от нас живее тук и сега. Когато настоящето е гадно на кого му пука за миналото. И каква полза от великата история дето ще си я преразказваме като останем една шепа народ и се познаваме поименно. "Ей помниш ли к`ва велика нация бехме, к`во беше на Шипка, а? Ами на Сливница?" И това тук по времето, когато стадион Народна армия ще трябва да го преименуваме на стадион Цялата българска армия? Ми то още година две и стадиона може да стане постоянна квартира и учебен полигон на цялото българско войнство.
04 Ноември 2005 06:38
От позициите на днешня ден.... българскят народ е изчерпал нацйоналната си енергия и е загубил нацйоналното си достоинство. Имал ги е , след Съединението.
За съжаление, сега ние не сме народ, а население..... и не живеем в държава, а на някаква си територия.
Много ми се иска да не е така, но ние нямаме нацйонална идеа и всеки, които се опита да мисли или говори за това е оплюван по всакакав начин - като фашист, комунист, нацйоналист, етц. Мечтата на българина ( каквото вече и да значи това) е нормален живот тук и сега - както го разбира - малко работа, малко кражба, малко далавера, малко мързел... да си намерим мек и търпелив чорбадзйя... белки ни приберат в Европа...население на доизживяване.
04 Ноември 2005 06:52
Българите водим сега две войни. Едната част и то голямата, за оцеляване по време на демокрация, а другата по малката, нов дрогиран унес води война... за постове и облаги и най-паче как да прекара на полето на голямата далавера "родните си братя". Войните продължават с променлив успех!
04 Ноември 2005 07:44
Благодаря на Калин Донков за статията. Благодаря.
И сега в страната ни има умни, смели и необременени млади хора, които обичат род и родина. И сега в страната ни потенцилната ни аримя, разбирай хората от резерва, е боса и гладна. Само националният идеал нещо го няма, пък и с просто око се вижда че в държавата ни няма държаност. Полицейщината не е държавност, това за мен е безсилие.
Поклон пред геройте от Сръбско-българската война. Вечна им памет.
04 Ноември 2005 07:44
Колеги, благодаря, това е къс вариант на презентацията на Лилия Владимирова Илиева ученичка от Х-А кл. на І-во СОУ София http://www.download.bg/prg_view.php?id=29 718
История, това се е случило, как ще се срамувам по г-н Волгин, героизъм непознат на света. Човек се срамува от подлост, предателство, та тия, босите в главата не знаят ли, че има тръни. Арееее тайните цървули пак спряха тока, пак нагласят, що ве, само вий в Европата, с цървулkите и....пълни гуши, а ве те нас искат, семките
Кенет Гарет фотографът на "Нешънъл джиографик "Боговете, които са почитали траките, са били богове и на западната цивилизация, на гърците, римляните - Дионис, Ерида... Били сте част от този свят с вярванията си, с музиката. Тук съм, за да науча повече за вашата култура и ще представя вашето наследство на останалата част от света"


Редактирано от - Пейчо Пеев на 04/11/2005 г/ 09:30:52

04 Ноември 2005 08:44
БЪЛГАРИЙО, ЗА Т Е З И ТЕ УМРЯХА .......!!!!!!
04 Ноември 2005 08:51
Първата Балканска война е спечелена и то от български генерали, Калине!
Писателю!
Четете, бре!
04 Ноември 2005 09:05
ПОКЛОН И ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ!
Не мислете, че патриотизма на българите е изчерпан!
Той съществува и вече се усеща - " Атака!"
04 Ноември 2005 09:06
Симеон Радев описва Сръбско-българската война и представя доста публикации на темата. За съжаление са ни привикнали да четем не документални източници, а художествени такива.
Както Толстой описва войната срещу Наполеон - прекрасно и напълно необективно, така и Вазов описва Сръбско-българската война.
За фактите се четат документи и спомени.
04 Ноември 2005 10:12
Хубаво пишеш, Бай Калине, и сладко се чете, ама не си прав. Не си прав да се обръщаш с носталгия по миналото, защото който гледа към миналото, към бъдещето е задникът му. Не ни трябват хора, които "с окървавени нозе, да се стремят към битка и жертва за отечеството". Трябват ни хора, които да се хванат здраво за работа и да работят за себе си. За отечеството вече работихме-45 години. И, като се оглеждам, виждам все повече такива хора. Което според мен ще ни доведе до по-голяма победа.
04 Ноември 2005 10:17
Браво Пейчо, браво на ученичката...
За финала на Калин Донков: Май като нация по-трудно се справяме с мирното подреждане на държавата си, екзалтацията за по-кратък период някак ни е по-присъща. Сигурно и днес ще се намерят достатъчно българи за едно "Напред, на нож!".
Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин...
04 Ноември 2005 10:47
Кой не е чел Симеон Радев требе а го прочете струва си , не за носталгията а за самия себе си !

На масата служеше едно момиче, което Елин Пелин закачаше със своите шопски приказки: "Ти, моме, не се плаши от нас, не сме лошави люге." – "Зная, зная – отговори му то, – кой е запасен, не е опасен." За пръв път видях Пелинко безответен.


Натиснете тук

Редактирано от - nesnaecht на 04/11/2005 г/ 10:49:09

04 Ноември 2005 10:56
ВЕЛИК е НАШИЯ ВОЙНИК, туй го знаем , и в Ирака даже го разбраха, въпреки че ние сме там за да помагаме , а не за друго, според нас народа разбира се , щото ние плащаме за ТОва, а иначе не искаме да си пращаме децата за друго освен да пазят нашето ОТЕЧЕСТВО>, ама като сме се хванали на хорото , ще го играем само ако ТОзи Иракски народ ни помоли да стоим там и и само ако ТОй има нужда от нашите войници.Щото ние деца за отстрелване повече нямаме.Стига вече все нашите деца да са криви, пък другите едни таки хубави.
За нестандартния боклук , с връзки в диктататуросадистичномазихостичнопредател ски, алчен , тъп, отечественоубиващ държавен апарат, изобщо не ми се говори. Ще изчакам да дойде времеТО пишман спортния байрак, да иска да се изповядва, щото само той си усеща какво му се пише.Пировата победа не е шведска маса, нали тей брато. Умната щото и ние знаем що е аберацио иктус и ТОку виж сме го изплюли в скромната аудитория на интернета.
За друго искам СЕГА да разкажа. Като разправях вчера за баба, се сетих , че тя пазеше църквата на село, щото ТО там поп няма.Може да е имало като са строили тая църква някъде към 1800-та година. Та наше село е било големо на един връх в Стара планина се нанира , абе на един баир.Доспатлий са му викали по Турско, демек Средно село в превод, СЕГА му викат, Тънки рът, щото е на баир дето е по-тънък от съседния баир, където естествено е село Дебели рът. Та от там била и родата на Стефана Стамболова, ама нали сме си едни такива стеснителни балканджиите , та той се срамувал да не му викат "цървул", и навсякъде се представял , че от Търновград, къде къде по патриотично звучи ТОва, нали се сещате?Ама ТО си е било негова работа , та нас не ни интересува много, а аз от църквата тръгнах. Та преди време разбрах , от един високопатриотичноблагороднокадърен кандидат кмет от няколко мандата на един малък морски град , че там от години нямало църква, ТО имало , ама тя паднала, останах изумен, наблюдавх ги доста години дойкато сега маи наскора я дигнали тази църква.
Почнах да си мисля що за хора са тези край морето. Аз тук съм израснал , и друго мнение имам, и "Ах морето" и други подобни песни обичам, ама нещо все ми убягва. Викам тук са е събрал голямо мелез, си викам та затуй.После през византийци и гърчуля преминах, ама все не събирам пъзела.Допитвах се и до историци бая известни при ТОва , ама отговор не намирах. Един ден един водолаз мой приятел, ми разказа че едно време мирните селяни ставали пирати и от туй си изкарвали прехраната. Аз като чух му викам:"Ти си луд!", ама ТОй ми разказа, че вечер излизали с една крава и един фенер на плажа, закачали фенера на кравата, и тя почвала да пзасе трева., а селяните се качвали на рибарските си лодки. Корабите от морето като виждали през нощта някаква светлина дето мига си мислели , че е фара и тръгвали към него, и естествено попадали в плитчините , и там се появявали селяните-рибаропирати.Затуй имало много кораб потопено по нашето крайбрежие.За който не разбрал как става номера с фара, като се наведе да хапне трева кравата светлината не се вижда от морето, като се изправи да преживя от морето виждат светлината.
Та викам си явно пиратска беднотия ги е довела до този хал, кво може да се очаква от внуци на пирати.Хак да им е ТОгава, дето само за пари мислят и църквите си не поправят. Ама после си викам , то пък май пак става случката с рокерите, ама тоз път с пирати:
1.селяни пирати- рокери пешеходци.
2.Рибари пирати-рокери с соц. мотоциклети
3.Пирати окомуш-рокери с западно мотоциклети
А какви пирати имат другите народи, да вземем, англичани, испанци, португалци, норвежци, белгийци и други. Кат се каяат на клиперите си, или фрегатите, като се правят на честни търговци, па като си набележат жертвата, па като дигнат оня ми ти стреашен флаг с черепа и костите, та на всичко живо му затреперва под брадичката. Ех технологии , технологии, и пиратите ни като технологиите ни.Ама какво да правиш, който как може.
P.S. За интелектуалното пиратство , СЕГА не ми се говори , ама и ТО е зависимо от технологиите, у нас селяните и рибарите, а окумуша са при технологиите.+
04 Ноември 2005 11:00
А днес в българската армия има по-малко от 1000 души на всеки генерал - да не говорим за обикновени войници - КОГО КОМАНДВАТ ТЕ? [/i][/size=2]

Редактирано от - bot на 04/11/2005 г/ 12:27:09

04 Ноември 2005 11:20
Спомените на Ковачев са изключително интересни. За съжаление първата им част ми изчезна някъде.
Но помня как за един ден мобилизираните си правят цървули и калпаци от необработени коже (нямало просто време) и така тръгват.
И на първите километри цървулите се късат и продължават боси.
И когато сърбите виждат насреща си орда с калпаци от времената на славянството, с кървави крака и без униформи, започват да крещят Варварите идват !!!
04 Ноември 2005 11:30
Косата да ти настръхне!
И да се запиташ -
КЪДЕ СА СТЕНИТЕ-ПАМЕТНИЦИ С ИМЕНАТА НА ГЕРОИТЕ!
Къде са, мама ви безродна !
04 Ноември 2005 11:38
Старши я питам от 4 години това къде са стените ?!??? И никой не казва , знае се че били запазени някъде но докато не ги видя вдигнати за мене са разбити . И отговорноста е чисто комунистическа идеология !
04 Ноември 2005 11:40
Паметници има тук там ама няма букви защото бяха от бронз!
04 Ноември 2005 11:44
Трябва сега да опиша една сцена, която никога няма да забравя. Атанасов имаше меко сърце, но буен темперамент и при възбуда можеше да стигне до свирепство. Вървейки напред, в разгара на боя, видяхме едно от момчетата, легнало с глава, забита в земята, под една лоза. Атанасов помисли, че е беглец и се е скрил тука. Той се спусна към него и му извика: "Ставай!" Момчето не мръдваше. Атанасов беше като луд от ярост. "Стани – извика той пак, – или аз сам ше те застрелям!" Момчето тогава си повдигна главата и промълви: "Ранет сум, господине." Яростта на Атанасов падна и той беше засрамен от себе си. Даде заповед раненият да се пренесе в Каливя и като продължихме напред, беше мълчалив. По-нататък пак срешнахме един легнал на земята доброволец. Доближихме се до него: младо момче, с руси коси, едва излезло от юношество. Наоколо му имаше кръв. Атанасов се опита да го повдигне. Момчето беше умряло. Той застана пред него като при молитва, наведе се и го погали по челото. После каза: "Хайде сега да вървим" - но в гласа му като че ли имаше сълзи.
04 Ноември 2005 12:08
Патриотизма не е за един ден - а за векове и поколения !



Впиши го и предавай го,

кат бляскаво наследье,

на всички поколения

и векове напреде -



със Гредетин жестокия

и с Перущица мрачна,

с Загората трагичната

и с Шипката юначна.


****

и Сливница гръмовната

дълбоко, мирно спава

с гробовете си вчерашни

и с вечната си слава!






Натиснете тук

Редактирано от - nesnaecht на 04/11/2005 г/ 12:12:24

04 Ноември 2005 12:12
Браво на MOONER и на BEGEMOT !
04 Ноември 2005 12:18
Зевзече, твоята необразованост чак ме плаши (защото е съчетана със самочувствието на знаещ).Мога да отдам годината 1985 на правописна грешка (евентуално), но ти случайно да си чувал нещо за Юлиянския календар, който е бил възприет в България до 1916 г., когато е заменен с по-точния Григориянски?Първият изостава с по един ден на всеки 128 години от вторият и до 1916 г е бил изостанал с цели 13 дена.Затова, ако си чел исторически книги някои дати от преди 20 век се дават по стар стил (по Юлиянският календар) и по нов стил (по Григорианския).Сръбско-българската война започва на 2[/b] ноември 1885 година стар стил.

Редактирано от - bot на 04/11/2005 г/ 12:27:55

04 Ноември 2005 12:30
Харна сказка, Калине, бравос!Който има очи да чете, който има сърце да помни!И тези що са омаскарили красният паметник в Гургулят, сигур са ги учили , как тук некой се изцепи, че в миналото не требе да се гледа- проклети да са!
04 Ноември 2005 12:46
Пламене, било е време на мъже със силни, смели, честни сърца. Сърца с крила. Сърцето, то помни, чува, говори когато пишеш
04 Ноември 2005 12:47
Не съм специалист историк, но си мисля , че Сръбско -българската война е най- романтичният , най-доблестният и най- въодушевения период от българската военна история... вероятно някой ще ме обори с факти и може да се окаже прав , но аз така го усещам...
П.П. Краят на статията на Донков не ми хареса.... по лошото е, че авторът е прав...

Редактирано от - керпеден_1 на 04/11/2005 г/ 12:53:07

04 Ноември 2005 13:03
От известно време , основните списвачи на Сега са заложили на историческото мислене.
Хубав залог. , , Творец “на историята бил народа. Така казват?Който иска да вярва.Да вярва в тази историческа религия.
Вероятно по тази причина …и Калин Донков казва?
, , А след век и четвърт у мен изниква печалният въпрос: какво днес ще накара българина тъй, с окървавени нозе, да се стреми към битка и жертва за отечеството?”
Всичко това щеше да е добре , ако днес имаше , , битка и жертва за отечеството?”
Лошото е , че има друга битка , , битка за ПОжертване на отечеството?”
Там е келепира.
Това за народа като творец на историята е един от големите вицове , най големият виц , върху който се крепи историческото мислене.И историческата религия.


Редактирано от - хунвейбин на 04/11/2005 г/ 13:07:05

04 Ноември 2005 13:05
Вегетарианец не цапаи патриотизма с АТАКА.Това трябва да си остане 4иста дума, а не полити4ески обвързана лудост.
04 Ноември 2005 14:00
Хунвейбин, прекъсва нета, забавих се. Та Съединението и Войната после не са станали без княз Александър I Български, роден във Верона, но прегърнал мечтата на българите за свободно Отечество. И след като го абдикирали продължил да носи България в сърцето си
04 Ноември 2005 14:22
Паметници , мемориали, тържествени проверки, знамена , паради те за несвестните са измислени- за да се освестят. Свестният и без паметник знае къде и кой е положил кости за Отечеството... нему паради не са нужни , а свещица в храма за упокой душите на загиналите за България...
04 Ноември 2005 14:56
Точно така е.
Едно е да запалиш свещ в душата си -за тези който са отдали живото си.
Съвсем друго е да го направиш за тези , заради чийто живот много народ е избит и се е избивал .

, , Дайте ми два исторически факта и аз ще ви прекарам през тях колкото си искате прави линии.”


Това е много известен парадокс в историята и за историята.

Тя непрекъснато се пише и пренаписва.
Винаги има някакъв нов прочит , някаква нова права между стари и известни факти , или между някакъв стар и някакъв нов факт.
Няма исторически факти през който да не са прокарани много , много прави в бутафорната историческа наука?
И всичките са прекарани заради тези , заради който народа се трепе и избива.
Осветяване и осветляване няма.Историческото затъмнение е много по голямо.
И е религиозно и е догматично.В името на земните богове.

04 Ноември 2005 15:29
Старши има такива две стени във Варна, от едната страна с имената на загиналите във войните, преди Втората, а от другата пътят на Осми приморски полк през войните... Това беше входа на тогавашната казарма превърнат в забележи, при каманистите, в паметник в средата на булевард Осми приморски, полк...
04 Ноември 2005 15:32
Хунвейбине, специално за тебе ето ти един доклад и ми изнамери колкото искаш прави линии. но го прочети целия за да са ти по прави кривите линии, има начин да разбереш как се минава от глава на глава !

Натиснете тук
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД