Насред лавината от новини за шокови поскъпвания, засенчена само от поредното убийство и от колебанието на ЕС дали да ни приеме през 2007 г. заради престъпността, плахо се промъкна и добрата новина - министерството на образованието написа 10-годишна стратегия как ще се учат децата ни.
Ако се опитаме да потиснем за малко вродения ни скептицизъм по отношение на подобни светли и дългосрочни намерения, заявеното от ведомството на Даниел Вълчев звучи обещаващо и би трябвало да се посрещне с адмирации от родителите на тези, които тепърва ще прекрачват училищния праг. Макар че най-вероятно ще се случи точно обратното и ще видим нови комитети срещу
"превръщането на децата в опитни зайчета"
Стратезите предлагат четиристепенна система на обучение с изпити за проверка на знанията след 4-и, 7-и, 10-и и 12-и клас. След 7-и клас резултатите от този изпит ще бъдат диплома за основно образование и вход за средното училище. Всички деца в 8-и клас ще учат интензивно език или някакъв друг предмет - както в езиковите и профилираните гимназии в момента. След 10-и клас ще се получава свидетелство за завършен клас и така ще се изпълнява заложеното в конституцията изискване за задължително образование до 16-годишна възраст. А който иска - може да смени училището си и изучаваните профили. Матурата в края на 12-и клас ще е изпит за висшите училища.
Сравнено с днешния живот на масовия ученик, който полубезметежно преминава от клас в клас и закърпва някаква оценка в края на годината, новите изисквания наистина изглеждат страховити.
Но нека да видим ползите.
Много хора биха попитали защо, по дяволите, трябва да се правят матури за четвъртокласниците? Да, на пръв поглед няма логика - децата никъде не кандидатстват, не се налага да сменят училище, и т.н. Изпитите на тази възраст могат да бъдат стресиращи. Ползи обаче има. Първо - от малки ще осъзнаят, че ученето на урока не е механично зазубряне и след това изхвърляне на ненужната информация в "рисайкъл бина", а целта е нещо да остане в главата им. Разбират, че в живота много неща се основават на конкуренцията. Второ - резултатите от този изпит, както и други статистически показатели за всяко училище, би трябвало най-накрая да поставят основата на рейтингова система на държавните и общинските училища. Система, която ще дава ориентация на родителите, и ще действа като "червена лампа" за промяна за тези, които са отговорни за училищата - директори и настоятели, общинските съвети.
Ползата от останалите изпити е ясна -
крайно време е да се сложи край на безумните кандидат-гимназиални и кандидатстудентски кампании, в които просто много пари сменят притежателите си - от джобовете на решените на всичко родители в тези на същите учители, които (не) е ясно защо не дават на учениците в клас това, което им дават на частните уроци. Добре е и, че на база изпитите от 10-и клас децата ще могат да сменят училищата и профилите си - между 13-14 г. и 16-17 г. протичат бурни процеси на съзряване - реално е желанията и целите да се променят.
Чудесно е, че всички деца ще имат "подготвителен" клас с усилено изучаване на език. Сещам се за моя приятелка, която след завършването на английската си филология се захвана да прави докторат и след разходка из Европа доста самоиронично възкликна: "Аз 15 г. се бъхтам с този език, а там и шофьорите на автобуси говорят на добър английски!". Да, това е реалността. България, както и Холандия, е твърде малка, за да очаква някой друг да учи езика й, освен ако не е любител на екзотиката. И затова ние трябва да говорим техните езици, ако искаме да имаме място на пазарите им - трудови, интелектуални, даже любовни.
Аргумент "против" приключването на основното образование в 7-и клас е, че така се отнема една година училище от тези, които решават да не учат повече. Този аргумент издиша. За тези, които са решили, че ученето не е за тях, още една година на чина не дава качествена разлика. Би имало разлика, ако обществото успее да предотврати отпадане от училище поради липса на такова в населеното място или липса на средства за "безплатно образование". Разликата би била качествена и ако се осигуряват адекватни възможности на отказалите се поради липса на интерес, ако си сменят акъла след 5-10 години и искат да продължат своето образование.
България трябва най-накрая да признае, че любимото ни клише за "доброто българско образование" е балон от дъвка. Има много добре образовани българи, но това не е заслуга на образователната ни система. Трябва да престанем и да се гордеем и с малките проценти неграмотност (а те нарастват доста бързо), а да помислим дали тези, които излизат с тапия за магистър, са достатъчно добри, за да се конкурират на пазара не само у нас. И да се запитаме защо имаме толкова малко отпадащи студенти - защото са приети най-блестящите умове (със зазубрени наизуст теми) или пък защото системата е такава, че трябва да си хептен мързелив, немотивиран или доста тъп, за да не вземеш тапията?
Нищо от описаното по-горе няма да се случи, ако няма качествена промяна в приоритетите на бързосменящите се власти. И тук не иде реч за компютризация на училищата (в крайна сметка компютърът е бързоусвояващо се техническо средство), а за инвестиция в учителите, които трябва да изнесат на гърба си промяната в българското училище. За мен все още е непонятно защо те са сред най-нископлатените бюджетни служители в държавата, която упорито им отказва статут на държавни служители, докато военните например бият и чиновниците по заплати? И кой се грижи за това те да се дообразоват непрекъснато - мощна тенденция във всички сфери в други страни, към които се стремим?
Дали ще се учи за кандидатстудентски изпит или за матура е все едно. Матурата е по-голямо напрежение от един кандидатстудентски изпит, защото се прави само веднаж.
А изпит след четварти клас си е почти безумие. Ще карат децата да зубрят за голям изпит още от малки.