Имитацията на правосъдие в България доведе до небивал парадокс. Соченият за "фараон" Иво Недялков осъди държавата в Страсбург, защото тя пък не го осъди навреме. Сега той е на свобода, а България даже ще му плаща обезщетение, че е накърнила душевния му мир, защото не му е дала възмездието, което му се полага "в разумен срок" по конвенцията за човешките права. Колкото до измамените над 5000 инвеститори във финансовата пирамида на Недялков "Ийст Уест интернешънъл", най-добре е да не четат тази статия, за да не вдигнат кръвното.

Като се изключат пострадалите от финансовия фокус на Иво Недялков,



народът трябва да му е благодарен



Чрез него Страсбург посочи в каква държава живеем и какво се е случило с парите ни през годините на прехода.

Факт е, че за Недялков не е имало възмездие в България. Правосъдието години се е преструвало, че му търси сметка, като е прилагало класическата схема на прехвърляне на преписката между следствие, прокуратура и съд, докато обществото изпусне парата на възмущението си от безнаказаността на финансовите пирамиди. През това време Недялков е бил в ареста, където не може да го сполети гневът на хилядите строители на неговата пирамида. Така и държавата си е осигурявала спокойствие, защото вълненията на измамени вложители във финансови пирамиди в Русия, Румъния, Албания и други страни през 90-те години показваха, че недоволството на хората може да се обърне срещу властта.

Липсата на сериозно намерение на държавата да осъди Недялков пролича от оправданието, което му даде Апелативният съд на 13 юли 2005 г. Нищо не остана от заканите на прокуратурата да го вкара в затвора за 30 или поне за 15 години. Дори осемте години, които му отреди Софийският градски съд на 15 септември 2004 г., бяха зачеркнати. Сега по закон никой няма право да го нарича "измамник", "престъпник" и пр. Подобни квалификации се преследват от Наказателния кодекс като клевета. Последното, което остана, бе държавата да му се извини и да му плати обезщетение, че го е държала повече от година зад решетките. Оттук нататък той може да си харчи спокойно каквото е скътал от финансовия "бизнес" със своите 5000 "партньори".

Макар и с голямо закъснение, става ясно, че финансовите пирамиди в началото на 90-те години са расли



под закрилата на властта



Този важен извод може да се направи по аналогия и за организираното източване на банките през втората половина на 90-те години, което стана уж покрай властта, но всъщност благодарение на нейното съзнателно бездействие. Въпросът защо тя не се е намесвала може да има само един логичен отговор - защото е участвала в далаверата. Докато спестителите са били мамени да влагат парите си в кухи финансови структури, държавата е помпала инфлацията, за да създаде алиби за фалити, оправдани от влошена финансова обстановка. Разбираемо е, че нямаше как най-голямата финансова пирамида - държавата - да търси сметка на по-малките пирамиди, без да насочи вниманието към себе си. Затова масовият грабеж бе налице, но нямаше осъдени "фараони", банкери и финансови министри.



Делото "Недялков срещу България" е забележително



и по друга причина. То потвърждава извода на Еврокомисията в нейния мониторингов доклад, че в държавата няма функциониращо правосъдие, както го разбират страните от ЕС. Фактически Европа стигна чрез различните си институции до един и същ факт, който българският народ отдавна е разбрал - че си има работа с държава, в която държавността отсъства. Липсата на възмездие за престъпността е тежък грях, но и от него има по-лошо: съучастието на властта. Организираната престъпност не се е пръкнала от нищото, а както изглежда, е била създадена организирано и координирано. Европа изправя държавата пред голям проблем - да съди престъпниците, като признае и своята вина.