"Не плач, а квичене се носи от сградата. Храним децата", казва възпитателката. "Свиква се с миризмата", окуражава тя гостите. На ниска холна масичка се хранят можещите да седят деца. Всички са остригани нула номер. Купа ориз, варен с вода, и някакви кръгли парчета, оставени направо на масата до филиите с хляб. На метър от масичката са лежащите - по 2 в детски креватчета, от кръста надолу увити в парцали. Плачат от глад...

Такова бе битието на децата в някои от социалните домове преди години. Дълго време държавата поддържаше подобни коптори, където деца умираха от мизерия.

Днес образът на домовете не е съвсем същият. В по-добрите от тях има компютри и нови мебели, а в най-добрите се стремят дори към индивидуална грижа за всяко дете. Много от интернатите обаче продължават да имат сериозни пропуски не само в материалната база, но по-важното - в методите на грижа за децата. Поради това част от тях отдавна трябваше да бъдат закрити.

След дълга държавническа мудност



процесът по закриването на домове за деца започна,



но не върви бързо. И няма как да върви бързо, защото първо трябва да заработят две ключови държавни политики - за осигуряването на алтернативна грижа и връщането на децата в семейството. Преди година бе направена оценка доколко домовете за деца у нас отговарят на европейските критерии за детска грижа. Оказа се, че всеки трети дом е много слаб в това отношение и е заплашен от закриване. Досега обаче реално закрит е само домът за деца, лишени от родителска грижа към МОН в с. Петрово, а в процедура по закриване е домът за деца с увреждания в с. Джурково, община Лъки.

Решението за закриване на домове е следствие от непрекъснато размахвания европейски пръст срещу големия брой на децата в институциите. България е поела ангажимент в периода 2003-2005 г. да намали броя на тези деца с 10%. Идеята, разбира се, не е децата да останат на улицата, а да бъдат върнати в семейството или настанени при роднини, приемни родители, осиновители и само в много краен случай - в институция. Тези цели обаче означават по същество да се води война на много фронтове.

Намаляването на децата в институциите се оказва твърде труден и рискован процес. Това е битката с недостатъчния брой на социалните работници, които трябва да работят със семейството, с опасността децата некомпетентно да се изведат от дома и да се въведат в неподходяща за тях семейна среда и, разбира се, с директори на домове и кметове, които изтъкват куп причини да не съкращават персонал.



Но какво на практика означава да се закрие дом за деца?



Село Джурково е живописно село в Родопите. До няколко месеца обаче 71 деца от дома за деца с увреждания няма да живеят вече там. Те ще бъдат преместени в специализирани центрове за рехабилитация или в други домове в София, Пловдив и Стара Загора. Децата с най-тежки проблеми ще отидат направо в болница, обяснява кметът на община Лъки Тодор Тодоров. "Целта е те да получат по-добра медицинска услуга, да имат по-добър достъп до спешна медицинска помощ, защото ние сме отдалечени", добавя той. Тодоров обяснява, че забележките към дома са били най-вече по отношение на отдалечеността и лошия достъп до медицинска помощ, но подозира, че влияние е оказал и белегът от трагедията през зимата на 1996-1997 г., когато от студ и глад там починаха 13 деца.

Сега материалната база била добра. Затова и домът в Джурково няма да изчезне. Той ще се превърне в институция за хора с умствени увреждания над 18 години. Персоналът ще бъде съкратен от 40 на 30 души, а на останалите 10 кметът ще се опита да намери работа по социални проекти.



"Закриването трябва да стане безболезнено",



казва кметът. Засега обаче не е ясно доколко ще се реализират идеите за по-добри перспективи пред децата.

И в други домове, които са в далеч по-добро състояние, се усеща страхът от закриването. "Мечтата ми е ето там да бъде къщичката ... освен ако не им хрумне и нас да закрият", казва Емил Дунчев, директор на дома за деца без родителска грижа към МОН в с. Доганово, община Елин Пелин. А в "къщичката" ще бъдат настанени големи деца, т. е. над 18 години, които не могат да бъдат в дома, но нямат средства да живеят сами. От ДАЗД казват, че към дома има редица забележки, които трябва да бъдат поправени - липса на достатъчно лично пространство за децата, липса на активна комуникация с обществеността ("Как няма да вдигаме дувари, като тук децата са в агресивна среда. Намирали сме имущество на дома в селските роми", категоричен е директорът), агресия на момчета към момичета, нужда от допълнително обучение на персонала.

В същото време очевидно има и развитие - децата изглеждат спокойни, дисциплинирани, оборудван е нов компютърен кабинет, има модерна зала за прожекции, прави се ремонт на помещенията и санитарните възли, децата вместо по 20 ще живеят в стая по 4-5, по-големите са завършили курсове по хотелиерство и ресторантьорство с помощта на холандското посолство.

И в Доганово, и в Джурково обаче изобщо



не върви най-важната част от държавната политика



- връщането на децата в семействата. През тази година от Доганово при роднини са се върнали едва 3 деца. Основната работа трябва да се свърши от социалните работници от местния отдел за закрила на детето. Това е една жена, която трябва да се занимава с всичко - от настаняването на дете в дома до работа с родители за връщането на малчуганите вкъщи, което някои наричат "пазарлък с родителите". "На практика всеки, който има родител и къща, може да се реинтегрира. Но ние не получаваме информация как тече този процес и дали детето се развива добре", казва Дунчев. Ако социалният работник не си свърши работата добре, детето може да бъде поставено в по-голям риск в семейството, отколкото в дома.

Според Дунчев институциите трябва да се трансформират в по-модерен вид социални грижи като дневни детски центрове например, но да не се зачеркват. Намаляването на децата в домовете не означава, че са намалели децата в риск, смята директорът. Той се притеснява, че чуждестранните дарители могат да се откажат да дават пари за ремонти и програми, ако не са сигурни, че домът ще съществува. "Получава се така, че директорите трябва да приведат дома по европейските изисквания, но със свои пари", обобщава ситуацията Емил Дунчев.



---каре---

ЗА ПРИМЕР



"Реформата въобще не върви в момента. Всички знаем какви са проблемите, какво трябва да се направи, но никой не го прави. Държавата все още е мащеха, а не майка на тези институции. В момента те имат много шапки и така никой не носи отговорност за това, което се случва", казва Анелия Гроздева от фондация "Стъпка по стъпка". От 6 години организацията работи в дома "Асен Златаров" в столицата и днес той е един от най-добрите за деца у нас. "Изхождаме от философията, че тези институции трябва да са минимален брой, място, където детето идва, решава си проблема и си тръгва. Трябва да се разбере, че институцията е лошо място за детето", казва Гроздева.

Ако домът "Асен Златаров" е в добро състояние, това си е негова собствена заслуга. Чрез фондацията той печели различни европейски проекти - прави ремонт, стреми се към индивидуална грижа за децата, работи с родителите и се консултира с тях, има дневен център, който е с отделен вход, така че децата в него да не се чувстват "институционализирани", осигурено е лично пространство на момчетата и момичетата.

"Не може във всеки дом да има фондация и хора с модерно мислене и не е необходимо. Това трябва да е целенасочена и осезаема държавна политика", казва Гроздева.



---каре---

ПОЗИЦИЯ

ШИРИН МЕСТАН, председател на ДАЗД:

Работата по реинтеграция на деца в институции е бавна, трудоемка и често неуспешна. Детето с месеци или години е живяло там. Не е тайна, че в институциите няма добри и ефикасни модели на работа с родителите. Но данните показват, че в 60% от случаите реинтеграцията е успешна. През първото полугодие на 2005 г. отделите "Закрила на детето" са работили по 1971 случая на реинтеграция, от които 1082 са приключили успешно.

В 70 на сто от оценените институции липсва целенасочена работа с родителите, която да подпомага връщането на детето в семейството. Това е сериозен проблем. Анализите ни показват, че социалните работници в различните отдели са неравномерно натоварени, поради което направихме предложения за оптимизиране на системата до министър Емилия Масларова.

Още миналата година ДАЗД препоръча на министерствата на социалната политика, образованието и на здравеопазването домовете към МОН и някой от подчинените на МЗ да бъдат децентрализирани към общините с целево финансиране от бюджета. Това ще доведе до насърчаване на местната политика за намаляване броя на децата в институциите.