Американците са далеч, но изненадващо се оказа, че в доста области на фискалната политика сме задминали германците, които сега тръгват по стъпките на българския фискализъм. Подписаното неотдавна споразумение на управляващата в Германия "широка коалиция" между християндемократи и социалисти прилича на



компромис по български:



лозунгите от предизборната кампания и на двете партии тихомълком са забравени, общата програма за управление е сложна, противоречива и доста объркана, а големият печеливш се оказа бюджетът. Безспорно е, че от години насам дефицитът във федералния бюджет надхвърля рамките на поносимото и не се побира в маастрихтските граници. Двете широко коалирани партии имаха различни идеи как да запълнят дупката. Социалистите настояваха за "данък върху богатите", християндемократите предвиждаха свиване на бюджетните субсидии, премахване на данъчните привилегии и твърде спорното увеличение на данъка върху добавената стойност с 2%. В крайна сметка се оказа, че



бюджетът не може да пази диета



дори когато става дума за богата нация, пословична със своята желязна дисциплина. От нужните 37 млрд. евро намаление на бюджетния дефицит едва 10 млрд. ще могат да се постигнат със свиване на разходите. За политиците пак се оказа по-лесно да вдигнат данъците, отколкото да обуздаят държавата. И в Берлин беше постигнато соломоновско решение, което сякаш е калъпено в София. За да няма сръдня чия програма се изпълнява и кого да обложат - богатите или бедните, коалиционните партньори решиха: ще обложат и богатите, и бедните! От 1 януари 2007 г. най-богатите ще плащат 45% данък върху годишния си общ доход над 500 хил. евро за женени, или над 250 хил. за несемейни. Данъкът върху добавената стойност обаче ще скочи рекордно и далеч над обявеното преди изборите с цели 3%, а не с 2% и нормалната ставка ще стане 19%. Вместо увеличението да влезе в сила от 1 януари 2007 г., се чуват идеи по-високият оборотен налог да влезе в сила предсрочно (като европеизираните български акцизи) - още през следващата година. Явно



германците се мъчат да ни догонят



по ДДС ставки. А беше време, когато давахме Германия за пример на разумно оборотно облагане - до 1998 г. ДДС там беше едва 15%. Тогавашното дясно правителство вдигна ставката с 1% със същите аргументи, каквито ползва и сега властващата коалиция. Те са добре познати на българския данъкоплатец, защото същите бодри (несбъднати и небъдни) идеи ни сервираха и у нас през 1997 г. И на германците сега обещават повече работни места за сметка на увеличения ДДС. Моля, колегите икономисти да не се хващат за главите заради нелепото съждение, това не е грешка в превода, а сърцевината на икономическата стратегия на кабинета "Меркел". Ето



какво се твърди:



Като се напълни хазната със средно 17 млрд. евро от увеличения ДДС, кабинетът в Берлин щял да намали вноските на за социално осигуряване (общо работници и работодатели щели да спестят 9.9 млрд.). Поради по-ниските разходи за труд фирмите щели да открият нови работни места и охотно да вдигнат заплатите. Звучи познато, нали? Ако германската стратегия не бе публикувана само преди броени дни, щях да помисля, че българските бюджетни идеи са превеждани от немски. А може идеята, която поникна първо в София, после и в Берлин, има един и същ автор? Дали е случайно, че сегашният президент на Федералната република преди това президентстваше Международния валутен фонд? Красива идея, но за жалост



всъщност ще стане наопаки:



по-високият ДДС автоматично ще се отрази върху цените на стоките и ще ги вдигне. Не с 3 на сто, а поне с 4 до 5%, защото както винаги цените ще отскочат повече от данъка. Заради увеличените цени германците ще ограничат вътрешното потребление, а част от покупките на най-ниско платените ще се пренасочи от висококачествените домашни стоки към по-изгодните евтини вносни субститути. Това ще намали натоварването на производствените капацитети, а в резултат ще се закриват работни места, вместо да се откриват нови. Спирането на 10 млрд. евро субсидии също ще допринесе за това. Тази прогноза не е от гадаене на боб, а извод, почерпен от



горчивия японски опит



от края на 90-те години, когато правителството на г-н Рютаро Хашимото по същата логика увеличи ДДС, уж за да изведе с бюджетни средства Япония от кризата. Резултатът бе точно обратен, макар че Япония имаше възможност да балансира погрешния си данъчен ход - лихвената политика, която свали практически до нула разходите за финансиране на японските фирми. Германия не разполага с такъв инструмент - заради участието й в еврозоната, която ще й подейства като валутния борд у нас. Затова бюджетната стабилизацията ще трябва да се понесе в реално изражение, т.е. потребителите ще трябва да стягат коланите. Обратно пропорционално: колкото по-ниски са доходите на домакинството, толкова повече ще опъва каиша. Новината за България: от 2007 г. чакайте значително по-малко германски туристи.