Орден за Джефри ван Орден? Едва ли властта можеше да се отблагодари с по-непохватен жест към усилията на докладчика за България в Европарламента. На 23 ноември британският консерватор съживи в Брюксел надеждите ни, че трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" не са напълно загубени. Той ни показа, че има смисъл да продължим борбата за тяхното спасяване след договореното им закриване на 31 декември 2006 г.

Още на 24 ноември министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров радостно съобщи, че ще предложи на правителството и президента евродепутатът да бъде награден с някой от официалните ордени на България. Според него българската общественост дължи изключително много на Джефри ван Орден. Прав е, но не за ордена. За да си върши добре работата и да запази образа си на обективен докладчик, Ван Орден няма нужда от награди. Най-лошо за него би било да му излезе име на адвокат на България и че има личен интерес да я обслужва.

За разлика от родните управляващи Европарламентът е много чувствителен на тема



"конфликт на интереси"



Не може да упражняваш контрол над някоя страна и да приемаш дарове от нея. Ако министър Овчаров бе надникнал в имуществената декларация за 2005 г. на Ван Орден, която е публикувана в интернет, щеше да му направи впечатление, че британецът отчита стриктно и най-дребните подаръци в чужбина.

"Моля да отбележите, пише той в приложена бележка към декларацията, че през периода от 27 февруари до 3 март 2005 г. бях гост на организацията Консервативни приятели на Израел, която плати разходите ми за полет и хотел по време на посещение в Израел с цел преглед на напредъка в мирния процес и за срещи с израелски и палестински официални лица и политици." В друга бележка до Секретариата на Европарламента той отбелязва: "Моля да поправите моята декларация, както следва: Гостоприемство и настаняване от правителството на Шри Ланка по време на посещение на парламентарната група за връзки с Шри Ланка от 26 октомври до 7 ноември 2004 г." По същия начин е отчел, че турският Меджлис му е платил хотела по време на симпозиум в Анкара, а конгрес на европейските пожарникари му е поел сметката за вечеря в Люцерн. В графата "допълнителни приходи" на декларацията си е посочил само: "От време на време хонорари за статии във вестници и списания."

Ако има нещо, което може да се определи като втора природа на 60-годишния Джефри ван Орден, това е



дисциплината



Като бивш бригаден генерал от разузнаването той се отличава с пунктуалност във всяко отношение. Завършил е политически науки в Университета в Съсекс през 1969 г., преминал е през британски щабен колеж през 1977 г., бил е инструктор в германския щабен колеж в Хамбург (1985-1988 г.), а от 1988 до 1990 г. е бил началник-щаб на британската зона в Берлин. След обединението на Германия преминава на работа в щаба на НАТО в Брюксел (1991-1994 г.). След това е привлечен като старши експерт в Европейската комисия по въпросите на външната политика и сигурността (1995-1999 г.).

Член е на Европейския парламент от 1999 г. и оттогава е докладчик за България. В обединената група на християндемократите и консерваторите отговаря по въпросите на външната политика, отбраната и човешките права. Член е на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция и на делегацията на Европарламента за връзки с НАТО.

За неговата самодисциплина вероятно е допринесъл и фактът, че вкъщи е трябвало да се грижи за четири жени - съпруга и три дъщери. Белег за безупречност е и провъзгласяването му за почетен гражданин на Лондон.

Когато Ван Орден пое преди шест години в Европарламента наблюдението над България, управляващите имаха за какво да се притесняват. Те си знаеха, че страната изостава от европейските стандарти и че само затваряне на очите в Брюксел и Страсбург за някои нейни недостатъци може да я включи в петото разширяване на ЕС. Така и стана. Тя бе поканена с ясното съзнание, че присъединителният процес ще служи като стимул за нейното по-бързо реформиране според европейските критерии. Ван Орден избра



двойна стратегия:



от една страна, да не спестява истини, а от друга - да насърчава България. С типична военна последователност той никога не е изпускал от поглед основната цел - присъединяване на държавата към ЕС на 1 януари 2007 г.

Това е добре за нашата страна, но и тя трябва да се вслушва по-внимателно в думите му. На 25 октомври, когато Еврокомисията представи пред Европарламента силно критичния си мониторингов доклад за България, Ван Орден каза: "Не е достатъчно само да се приемат закони, трябва и да се прилагат." В речника на военния това звучи като "заповедите се изпълняват". Управляващите у нас имат нужда от такова напомняне, защото напоследък показват активност пред Европа само в законотворчеството, но бандитите продължават да си ходят на свобода, защото законите не ги ловят.

В същото време Ван Орден се дистанцира от европейските политици, които са намислили да отложат приемането на България. "Намираме се в ситуация, когато сватбата е направена, подписите са положени в брачната книга, подаръците са получени, но на булката и жениха е казано, че не могат да излязат заедно от църквата, защото не сме напълно сигурни какво е положението отвън", каза той пред Европарламента. Критиката му бе отправена към Евросъюза, който се оправдава с влошената ситуация след отрицателните референдуми за Евроконституцията във Франция и Холандия и с бюджетните спорове.

Най-доброто за България е, че Ван Орден притежава



здравия разум на консерватор и военен



Той например не може да разбере защо трябва да бъдат затворени два безопасни според европейските проверки реактора на АЕЦ "Козлодуй" (трети и четвърти блок). Не приема за разумно в тази сфера да се прилагат чисто политически съображения, без да се държи сметка за икономиката и за интересите не само на България, но и на Евросъюза, който се готви да я приеме. Затова се зае с битка, която българските политици отдавна смятат за загубена.

Неговата виртуозна тактика през последните седмици показа, че ненапразно е прекарал дълги години в генералните щабове. На 14 ноември той трябваше да представи в Страсбург пред Комисията по външната политика на Европарламента проекта си на годишния доклад за България. В разпратения на евродепутатите текст параграф 25-и призоваваше Европейския съвет (висшия орган на ЕС) да се отнесе гъвкаво към въпроса за затварянето на двата реактора в "Козлодуй", докато не бъдат пуснати в България заместващи енергийни мощности. С други думи, да не се спират 3-и и 4-и блок, докато не заработи например АЕЦ "Белене". Стъпката бе много смела, защото подобен текст бе отхвърлен през пролетта на 2004 г. от депутати в групите на зелените и на левицата, които тогава имаха мнозинство. След изборите в средата на миналата година десницата получи надмощие. Сега обаче точно десни депутати от Германия и Холандия показват най-малък ентусиазъм към приемането в ЕС на България и Румъния.

Под комбинирания натиск на евродепутати от различни групи Ван Орден "съкрати" доклада си два часа преди да го внесе в Комисията по външната политика. Той обясни пред "Сега", че е бил посъветван да го направи по-сбит. Щом мина на първо обсъждане, документът можеше да бъде допълван с поправки през следващите три дни. Като член на комисията Ван Орден се възползва от това право и върна като поправка съкратения текст, но не само от свое име, а с подкрепата на няколко влиятелни евродепутати от различни политически групи.

Седмица по-късно външнополитическата комисия трябваше да се събере в Брюксел, за да обсъди поправките (общо 74) и да ги гласува. На 22 ноември Ван Орден



насочи вниманието върху другите поправки,



като обедини повечето от тях в девет компромисни групи. Неговата поправка остана на втори план и се създаде впечатление, че не държи много на защитата й. Даже български наблюдатели в Европарламента от десницата помислиха, че се е отказал от нея. На другия ден, когато предстоеше гласуване без ново обсъждане, пролича, че Ван Орден се е потрудил здраво в кулоарите. Неговата поправка бе одобрена с лекота и заедно с това бяха отхвърлени две други поправки, напомнящи на България, че е поела ангажимент да затвори двата блока до края на 2006 г. В този вид текстът ще бъде внесен на пленарно обсъждане в Страсбург на 14 декември.

Независимо как ще преминат дебатите, Ван Орден даде урок за борба докрай, щом целта си заслужава. Вместо да говорят сега за награждаването му с орден (което някой ден може да се случи напълно заслужено), нашите политици трябва да вземат пример как да работят за убеждаване на всеки европейски политик в правотата на българската кауза. Страната трябва да влезе в ЕС, но не за да стане още по-мизерна и да висне на врата на по-богатите страни за помощи, а заради общата полза. "Козлодуй" дава възможност за такъв дебат.