Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. Завършил е театралната академия "Кръстьо Сарафов" през 1966 г. Вече тридесет години е един от водещите актьори на Народния театър "Иван Вазов". В българското кино и телевизия е играл централни роли в над 60 филма и сериали. Професор е в Националната театрална и филмова академия, София. Води клас по актьорско майсторство. Депутат в 39-ото НС като представител на Коалиция за България. От 16 август 2005 г. е министър на културата в правителството на Сергей Станишев.



- След като нарекоха управленската коалиция "коалиция на историческия компромис", май сега конгресът на БСП се превърна в "конгрес на историческия компромис". Така ли е г-н Данаилов?

- Винаги съм бил убеден, че човек трябва да може да прави компромиси. Става въпрос за компромис, който няма да накърни в личен план самочувствието ти, и компромис, който няма да те унизи. А когато става въпрос за обществени интереси, националният компромис е задължителен. Радвам се на това, на което присъствах в първия ден на конгреса. Връщам се назад, преди два конгреса, когато след дълго отсъствие от политическата работа в БСП, присъствах на един много емоционален конгрес. Помня изказванията тогава на Петър Дертлиев и Ахмед Доган. Сега наистина ми беше приятно като бесепар да видя на трибуната с надпис БСП Симеон Сакскобургготски. От целия тон на първата част на конгреса звучеше нещо, което е в положителната част на компромиса. Ние наистина направихме голям компромис. Естествено и ние сме си виновни, че се докарахме дотам да правим компромис, но това е друга тема. Когато чуеш лидерите на тези партии, които също са направили своя компромис, за да бъдем сега заедно, разбираш, че това е правилният компромис в името на нацията. Не мога да не бъда удовлетворен.

Но БСП като формация има много дълга биография и някак си не всички възприеха по един и същи начин този компромис. Още време ще мине, докато го възприемат. Убеден съм, че този компромис ще получи положителна и висока оценка, ако ние си свършим работата.

- Защо се получава това разминаване между лидерите и техните партии - и Станишев, и Сакскобургготски, и Доган говореха за пълен мандат на управлението, че това не е временна коалиция, но надолу по структурите други неща се говорят?

- Противоречие има, защото хората от по-ниските структури са си представяли, че те ще са единствени и основни носители на властта. Оттук тръгва разминаването. Защото когато на власт са три партии, местата са по-малко. А е ясно, че всяка партия, искайки властта, я иска и за да извърши политиката, която смята за правилна, с тези кадри, на които вярва. Освен това, колкото и шаблонна да е фразата ми, но все още не сме се научили на коалиционна политика. Живеем в XXI век, след година и половина влизаме в Европа, а почти навсякъде коалицията е тази, която ти дава възможност да си във властта. Но иначе разбирам хората по места и смятам, че постепенно с годините малко по-консервативните хора ще почнем да гледаме малко по-мъдро.

- В словото Сакскобургготски даде знак, че не му е приятно в БСП да се говори непрекъснато за наследството от предишното правителство.

- Той е длъжен като лидер и като премиер на предишното правителство да го защити. И всеки би постъпил по този начин. Но има неща, които не може да се прескочат. Просто няма как. Но по-важното беше това, което произнесоха и тримата лидери - че сме се събрали да работим заедно за 4 години, а не за две, както някъде по по-ниските структури в различните партии се смята и говори.

- Доган дори каза "пълен мандат и още нещо".

- Да. "И още нещо". Да кажем - два мандата.

- Реално ли е това?

- Абсолютно.

- Въпреки недоволството от ваши хора, че БСП предимно носи отговорността на управлението, не изпълнява обещанията си, а партньорите й само консумират власт?

- Прозира това обвинение. Но има обективни обстоятелства, свързани с обещанията ни. Не е тайна, че бяхме изненадани, например - влизайки в Министерския съвет и разбирайки какво е подписано с МВФ. Но ние сме коалиция на 120 дни. Мисля, че ще бъде съвсем друго на 240 дни, а ако караме нататък, ще бъде още по-друго и нещата ще улегнат.

- Каква ще е коалицията, когато стане на 240 дни?

- Много неща могат да се случат, включително, ако има нечитави министри, те ще си тръгнат. Защото щом работиш за интересите на държавата и на хората, този, който не съумява да си свърши добре работата, трябва да си тръгне. Поне моята партия няма да позволи да остане, надявам се и другите.

- Станишев говори за това как властта замъглява разсъдъка и предупреди хората на БСП във властта да не забравят това?

- Не. Много трудно би могло да се стигне дотам при тази широка коалиция. Не мисля, че при нас има такива замъглявания. Работим в интерес на хората и държавата. Дори по време на бюджета, когато са най-големите противоречия, имаше абсолютна толерантност и никакви излишни атаки от типа - "дай повече на моето ведомство, защо даваш на другото, а на мене не даваш". В пълно съгласие всички решихме вместо бюджета за 2006 г. да се даде на всекиго по-малко, да се изведат три основни приоритета. Решението не бе плод на скандали. Аз лично, пък и когото и да попитате от кабинета, мисля, че ще ви каже така, не се чувствам неуютно, защото срещам разбираме по въпросите, които поставям от името на моето ведомство и на хората на културата. Виждам как тези въпроси се решават. Досега нямам отказ за нито един законопроект или искове, необходими за министерството.

- Значи локомотивът на коалицията е в изправност, а само вагоните отзад скърцат?

- Да, така е. И това е основното, това е важното. Затова беше нужен този конгрес - за да се чуе, че ръководствата на партиите в коалицията наистина имат намерение да работят заедно целия мандат, а не просто до влизането ни в Европейския съюз.

- А могат ли вагончетата да спрат локомотива?

- Вагончетата винаги могат да попречат, но каква партия ще е тази и какъв ще е този Висш съвет на БСП, който може да позволи това. Говоря за нашата партия, защото в другите две партии вагончетата по-трудно могат да сторят това. Ние сме много по-голяма партия. И да не забравяме, че от 15 години БСП е била на власт 4 години. Значи реално сме си били все опозиция.

- И никога не сте изкарвали пълен мандат. Доколко голям е страхът, че и този път няма да го направите?

- Няма страх. Постепенно идва и самочувствието. Не усещам уплах в Изпълнителното бюро на БСП, например. За съжаление и много хора, които сега са на конгреса, не знаеха през какви тежки мигове и какво напрежение мина една група от партията, начело със Сергей Станишев, които водиха разговорите по съставянето на кабинета.

- Представителите на БСП в правителството сте малко като в менгеме - от една страна, НДСВ ви обвинява за червена метла, а от друга, ваши кадри по-места - че не са реализирани. Така ли е?

- Така е. Това е един от проблемите. Има много хора, които не могат да реализират себе си поради това, че са останали предани на своята партия и не са си хвърлили партийните билети. Но такива бяха резултатите от изборите на 25 юни.

- Възторженият финал на Доган: "Другари и другарки", на конгреса не се прие еднозначно от делегатите, както нееднозначно се приема от партията ви ДПС като партньор.

- И това ще премине. Когато демонстрираш и показваш, че се държиш арабийската, аверската, трябва да има и от отсрещната страна подобна реакция. В по-ниските структури на партията ни все още не са готови хората за коалиционна работа. Но и това, лека по-лека, ще стане.

- На един от миналите конгреси, когато социалистите дебатираха темата НАТО, вие спасихте конгреса с едно ваше изказване. Имаше ли сега момент, в който ви се искаше отново да обърнете тона на конгреса.

- Не. На този конгрес тонът не е бил такъв, че да се променя.

- На този конгрес имаше битка за младите, която се наложи лично Станишев да защитава.

- Аз съм за това младите да имат място в ръководството на БСП. Не смятам, че на 35 години човек е младеж, който няма представа какво се случва в обществото - такива мнения наистина имаше на конгреса.

- Защо толкова се страхува тази зала от младите?

- Недоволството бе за това дали всичко това трябва да стане по този начин, по който се направи. Мисля, че това беше правилен ход, но и съпротивата е нормална. Макар че в един момент щях да изляза с едно предложение - да помоля тези, които ще бъдат избрани на следващия конгрес, да ни определят делегирани членове на Висшия съвет - по един от 60 до 70 години, за да не се прекъсва връзката в поколенията. Защото не смятам, че 50-годишният мъж е стар, да не говорим за 40-годишния. Желанието наистина е да се влеят нови сили.

- Тази зала все още се стряска и от думата социалдемокрация. За интернет да не говорим...

- Това е нормално. След 4 години съм убеден, че няма да подскачат.

- Лош или добър знак е това, че нямаше конкуренция за лидерския пост?

- Не е нужно да има сега. Това изисква политическата отговорност. Една смяна на лидера, не че можеше да се случи, дава поводи да се говори, че нещо се случва в една от партиите в коалицията. Дори в изказванията на кандидатите, които си направиха отвод, се чу, че го правят, защото в този момент това не е целесъобразно. Премиерът трябва да си оглавява и партията. Защото се знае, че разговорите се водят и на още едно ниво, освен в Министерски съвет.

- А трябва ли министрите да запазят партийните си постове? Има много апели от ваши съпартийци това да не става?

- Но всички министри от БСП сме в листите за избор на Висш съвет и конгресът има пълна възможност да не ни включва в избора - да не влезем във Висшия съвет, което автоматично ще ни освободи от партийна функция. Но никак не съм убеден, че това е полезно. Само този, който не е бил вътре в кабинета, не знае за какво става дума.

- Ще повлияе ли участието на БСП в тройната коалиция на президентския вот догодина?

- Президентските избори могат да бъдат успешни при успешно правителство, при успешното участие на партията в правителството. Много се изписа, че ако се провали БСП, това ще е и проваляне на Георги Първанов. Има някаква логика в това. Но съм убеден, че Първанов показа висока политическа култура и е много добре възприеман от хората. И тази кампания ще е интересна.