Често слушам по медиите да се говори за домашното насилие. Приказват само жени от разни фондации за защита на семейството. Мъжете не се обаждат. Няма ги никакви. А психолозите твърдят, че напоследък зачестяват случаите, в които



мъжете биват малтретирани от съпругите



Не, не ги пердашат, макар че има и такива атракции. Лично аз познавам неколцина мъже, бити от нежните им половинки. Иначе жените не удрят с ръце, те удрят с думи. А от това най-много боли, защото остават трайни белези. Не по тялото, а в душата. Ако една синина по лицето избледнява за седмица, ужилването с гадни думи ти държи влага, докато си жив. Не току-тъй на тази тема има много поговорки. Като тази, да речем: Бърз кон се стига, бърза дума - не.

Или онази, руската: Думата и с брадва не можеш да я изрежеш. Жените го знаят и умеят да си служат ефикасно с това коварно оръжие. Особено в последно време, когато много съпрузи останаха без работа. А нямаш ли пари, ти нямаш нищо - това е жестоката истина, - нито съпруга, нито деца, нито приятели...

Животът на фалиралия мъж е



празен като хамбар от държавния резерв



Напълно ограбен. В него стъпките ти кънтят самотно, самочувствието ти е под морското равнище и си изложен на всякакви унижения и обиди. А кой може да те засегне най-болезнено? Естествено най-близкия ти човек - съпругата. И влюбената няма да те изтърпи дълго, ако си останал с празни джобове. Тя те наблюдава като камила, която търси сгоден момент да те наплюе. И го намира. Например за това, че си оставил следи от кафето върху масата. Ще речете, дребно нещо. Е, да, но то е само поводът, а причината е, че си пропаднал и тя вътрешно те мрази. Противен си. И се отприщва и ти ги наговорва едни такива, че не се стърпяваш и я плесваш през устата.



Груба грешка. По-скоро очакван подарък от нея



Тя на това се и надява - надава такъв писък, че да я чуят и от съседната кооперация и без да се мае, хуква към най-близката поликлиника за медицинско свидетелство. После отскача до адвоката и съдбата ти е решена - излиташ направо на улицата. И продължаваш да се питаш като обезумял: това ли е момичето, на което донеотдавна поднасях цветя и то ми се кълнеше във вечна любов?

Не си блъскай бедната глава като окаян мислител. Тя си е същата, но ти вече не си. Изгубил си играта. Паднал си зад борда и вече гълташ вода. А така са сложени отдавна нещата, че роднини, комшии и съседи винаги ще гледат на нея като на беззащитно същество, невинна жертва, а на тебе - като на патологичен злодей и насилник. И не си губи времето да ги разубеждаваш. Ще кимат съчувствено с глава, но няма да ти повярват.



Не се обръщай назад и не търси съчувствие,



ами потърси място, където да се завреш поне временно, да преглътнеш обидите и да я подкараш някак си. Знам колко е трудно. Но друг избор нямаш. Иначе ще отидеш там, където птичките спират да пеят. Както се случи с един мой съсед, бивш оператор от угасналото ни кино. Изпаднал в немилост в собствения си дом, той слезе да спи в мазата. Мислеше си, горкият, че така ще омилостиви съпругата и сина си и те ще го утешат и прикоткат.

Нищо подобно - никой не се трогна да го потърси. Зървах го често в близката кръчмичка да клюма с часове над чаша евтина ракия, докато един ден не видях некролога му, прибоден с кабърчета за ствола на едно дърво. Бе се отървал от мъките, без да проумее, че истинското състрадание го има само в библейските текстове. И без да е разбрал, че



жените много обичат да се обличат в черно и да носят траур



Дори да плачат от непрежалимата загуба. И може би тогава са най-искрени. После бързо си намират друг.

Не желая да ме подозирате в женомразство, но през последните години отлетяха в небитието двайсетина мои роднини и приятели. И забележете - нито една съпруга! Жив намек за силата на слабия пол.