Допълнителното пенсионно осигуряване преживя кратка слава през 2001 г., когато се избираше фонд за втора задължителна пенсия. След тази масирана кампания обаче интересът постепенно замря, а третият стълб на пенсионната система така и не доби популярност. Мнозинството от хората все още не са чували за доброволната трета пенсия, а информираните често я намират за безсмислена.
Лицензираните пенсионни дружества у нас са осем - ПОК "Доверие", ПОК "Съгласие", ДСК "Родина", ПОД "Алианц България", "Ай Ен Джи" ПОД, "ЦКБ-Сила", "ЛУКойл Гарант България" и "ДЗИ-ПО". Те управляват и доброволни фондове, а в тях не само всеки може да внася осигуровки за себе си, но и за трети лица, без значение дали имат роднинска връзка. Във втория случай е необходимо само съгласието на осигурения.
Осигурителната култура в България обаче все още не е достигнала нивото на допълнителното осигуряване. Тя не може да надрасне дори

проблемите със задължителните осигуровки,

тъй като голяма част от работещите все още не се осигуряват върху реалните си доходи.
"За бавните темпове на развитие на допълнителното пенсионно осигуряване си има обективна причина - развитието на икономиката в страната и ниските заплати. Още е трудно да се отделят средства за трета пенсия", коментира председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев.
Макар и колебливо, системата все пак прохожда. По данни на Комисията за финансов надзор през септември 2005 г. осигурените за трета пенсия вече са 543 000 души, докато през 2000 г. са били едва 379 000. 52% от всички доброволно осигурени сами си правят вноски. Противно на очакванията 46% от вноските за трета пенсия са направени от работодателите за техни служители. Едва 2% са вноските от трети лица, които осигуряват свои близки.
Активността на бизнеса, разбира се, е породена не от социални чувства, а от данъчните облекчения, които се полагат при доброволно осигуряване. Няма ограничение за размера на вноската, но

обикновено не си заслужава тя да е малка

- примерно под 10 лева, коментира Валентина Динкова от Комисията по финансов надзор.
Обикновено осигуровката е близка до сумата, която е освободена от данъци. По закон, ако личната вноска е до 10% от заплатата, с нейния размер се намалява облагаемият доход на лицето. Например, ако работник с 500 лв. заплата внася месечно по 50 лв. за трета пенсия, тази сума му се приспада и така ще плаща данък върху 450 лв. На работодателя пък му се признава за разход вноската за един служител, ако тя е до 40 лв. Разбира се, всеки може да внася и по-големи осигуровки. Но над сумите, определени като граници, данъчни облекчения не се полагат.
Макар и да показват известен ефект, данъчните облекчения не са достатъчни, според Никола Абаджиев от асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Дружествата настояват при личната вноска максималният праг за освобождаване от данъци да е поне 15-20 на сто, а не 10% както сега. "Това

ще стимулира работниците да мислят за своето бъдеще

и да отделят средства, за да решават един социален проблем на държавата, който тя сама явно не може да реши", аргументира се Абаджиев.
Според експертите стимулите за работодателя също не са достатъчно. "Има фирми, които имат възможности и желание да осигуряват служителите си, но вече трета година нормата не е променяна. Тези 40 лв., които се признават за разход, вече изживяха времето си. За да се стимулира бизнесът, сумата трябва да е поне 50-60 лв.", смята шефът на асоциацията.
"Не може да се каже, че предимно големите фирми осигуряват работниците си, но е ясно, че това зависи основно от финансовото състояние на предприятието. Работодателят може да осигурява само със съгласието на работника и колкото и да е фрапиращо, колкото и да са единични тези случаи - има работници, които отказват да бъдат осигурявани от своя работодател", обясни Абаджиев.
От доброволното осигуряване вече има и отпуснати пенсии, макар и броят им да е малък. Към края на септември т.г. 2147 души са получили трета пенсия или са изтеглили средства по партидата си.


От доброволните фондове са изплатени общо 9,5 млн. лв.

от началото на 2005 г. до септември. "Трудно може да се определи каква е средната пенсия, защото лицата сами решават по какъв начин ще получават средствата си. Някои от тях предпочитат това да е всеки месец, други пък ги искат на определен период. Част от осигурените предпочитат да си вземат парите еднократно и накуп", поясни Динкова.
При изплащане на пенсията доходът от доброволния пенсионен фонд се облага по общия ред на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Осигуреният може да изтегли натрупаните средства по партидата си когато пожелае, дори да не е навършил пенсионна възраст. В този случай обаче сумата задължително се облага с 16%.
Вноските от работодателите обаче не могат да се теглят преди осигуреният да се е пенсионирал. Средствата могат единствено да се прехвърлят от един фонд в друг, но при условие, че трудовият договор с фирмата или осигурителният договор е прекратен. Когато вноските прави трети човек за свой близък, съдбата на партидата зависи от волята на осигурителя. Той може да постави условие, че натрупаните средства не могат да се теглят преди придобиване на право на пенсия.
При получаване на трета пенсия или при предсрочното изтегляне на сумата,

данъкът се плаща само върху направените вноски

Не се облага полученото като доход от инвестициите, които е направил фондът. Това е и начинът, по който държавата може да стимулира хората да се осигуряват за трета пенсия. Всъщност, размерът на пенсията освен от вноските, зависи и от това как фондът управлява парите на осигурения. Колкото повече е доходността на фонда - толкова по-голям е размерът на пенсията.
"Всеки може сам да прецени дали е по-изгодно да спестява парите си в спестовен влог или в пенсионен фонд. Към края на септември т.г. средната доходност на осемте доброволни фонда е 11,05%. Между тях самите разликата варира от 9,02 до 13,77%. "В пенсионните фондове доходността от инвестиране на активите е сравнително висока, така че да се спестява в доброволен фонд за пенсия е доста по-изгодно", коментира Динкова. За сравнение лихвата по срочните депозити над 2 г. е 6,90% към края на септември т.г., сочат данните на БНБ.
В старите държави-членки на ЕС аналог на този тип осигуряване няма. "Фондовете от нашия тип ги има най-вече в бившите социалистически държави, защото този модел беше въведен от тях по предложение на Световната банка. Подобни фондове има в Полша, Естония, Унгария, Чехия" уточни Динкова.

ТАБЛИЦИ
При 10% разпределена годишна доходност по индивидуалната партида и осигуряване, което е продължило 10 г.

Месечна заплата лв.	300 лв.	500 лв.	1000 лв.
Вноска лв. (необлагаема)	30 лв.	50 лв.	100 лв.
Пенсия за период от 5 г.	106,54 лв.	177,57лв.	355,13 лв.
Пенсия за период от 10 г.	58,5 лв.	97,51лв.	195 лв.
Пенсия за период от 15 г.	42,69 лв.	71,14 лв.	142,29 лв.

Годишната печалба за осигуреното лице от данъчни облекчения при облагаем доход от 250 до 600 лв.

Размер на месечната вноска	30 лв.	50 лв.	100 лв.
Печалба от данъчна преференция	93,60 лв.	156 лв.	312 лв.

ПРАВИЛА
Може да има и пожизнена пенсия, но размерът й зависи от предполагаемата продължителност на живота. В зависимост от това при мъжете и жените пенсията е различна. Комисията одобрява биометричната таблица, с която дружеството ще работи при определяне на размера на пенсиите. Ако осигуреният надживее средната възраст - пенсията продължава да се изплаща, но средствата са от натрупания пенсионен резерв на дружеството. Пенсията може да е и срочна - например за 20 години. Средствата по доброволната пенсия могат да се наследяват от близките на осигурения. Наследниците решават как да вземат парите - еднократно или на периоди. Разбира се, всичко зависи от размера на натрупаната сума. Средствата се наследяват дори когато вече е придобито правото за пенсия. Тогава наследниците получават остатъка от парите по партидата на починалото лице.

СНИМКА: НИКОЛАЙ ДОНЧЕВ Работодателите имат нужда от повече данъчни облекчения за третата пенсия, настоява председателят на асоциацията на пенсионните фондове Никола Абаджиев.

10

4460